Ерзац

Изненадваща е тишината в ресторанта. Седящите на някои маси, изглеждат погълнати в молитва. Със сведени глави, очи надолу, с невидими ръце и звук от пръсти, докосващи екран. Млади, немлади и невръстни, погълнати в екраните на телефони и таблети възприемат важно тази дейност. Така и крачещите вън – група ученици, майките с деца. Ръцете, сгънати под ъгъл, погледът надолу. Те не разговарят, съвършени в изкуството на зрителен контакт, при писане на „SMS“ към друг. Самотни с хиляди приятели и с диагнозата на психолог: „Фобия от директен диалог с човек “. Носещи слушалки за изход от общуване, но в търсене онлайн разговор с робот или изкуствен глас. А за възрастен човек, от години непотърсен, онемял от самота е роботът, който ще седи усмихнат и ще слуша монолога, кимайки съчувствено с глава, удължаващ дните над земята. Интернет ни свързва със света, произведен по поръчка, редактиран и стерилен. Модерната комуникация дава връзка и нова перспектива за докосване до област, преди невъзможна и усещането, че влияем. Имаме връзка с всеки, узнаваме всичко, което желаем. Виждаме големия свят и своето място, намерили кръгове за общуване в тази обща сфера и утвърждаване в тях. Опознаваме другите, а те – нас. Създават се форуми, групи за общуване, съвместно хоби, отдих, работа, виртуално кафе. Поносимо и достъпно, свързани с целия свят. Но компютърът не спира. Изчислява потребителския „Like“. И определя нашия характер с точност като мото: „Способността да се съди за особеностите на личността на човека, се явява основа на нашия обществен живот.“ Програмата безгрешно дава: възраст, раса, IQ , т.н. „Защото човекът, създаден от семпло желание за наслада, е просто понятен и с действия предвидими, един управляем робот.“ В света на отговора и въпроса, на информацията и контакта, дружбата се превръща в подобие – виртуалност. И както гибелта на човешкия разговор е обявявана толкова често, колкото тази на книгата и онлайн училището не замества живия кампус. Свързани с виртуално общуване, вярваме в приятелство без поддържащи отношения, богати, комплексни и сложни, изискващи търпение, толерантност, компромис. Така и манията за всеобща връзка, далеч от лични контакти, не ще избяга от действителността. Дълбоко в душата жадуваме приятелство, с копнеж към по-висшето ниво на връзка – сливането изцяло, обединени от нашата обща енергия на Човека, без разстояние между нас. Пътят ни минава в подобие на идеала. ерзац (нем.) - непълноценен заместител автор: Емилия Наумова   Коментари