Говори се за деинституционализация на децата в България, но как да стане това, след като не се насърчава по никакъв начин родителството и не се създават условия децата с увреждания да се гледат нормално в семейството?!
Този риторичен въпрос беше един от многото, които бургаски майки на такива деца поставиха пред управляващите в края на миналата работна седмица, когато излязоха на протест.
„За мен като родител е обидно аз да бъда наричана личен асистент на детето си. Всички майки в моето положение сме родители, поели нелеката съдба да се грижим за децата си, а не сме ги оставили на държавата. Говорим за извеждане на институции, а как може да стане това, след като не се насърчава родителството, за да могат такива деца да бъдат отглеждани в домашна среда. И след като сме се посветили на това, смятам, че е добре поне да бъдем обезпечени, тъй като много от нас нямат възможност да работят. А идва един ден, в който трябва да се пенсионираме.”, коментира Недялка Гръкова, която е майка на 20-годишната Таня, страдаща от детска церебрална парализа.
През няколко месеца семейството на момичето търси начини да събира непосилни суми, които са нужни за лечението й в чужбина.
Родителите на деца с подобни проблеми са назначавани като лични асистенти на 6-часов работен ден и получават от държавата между 240 и 260 лв. на месец.
„Навярно някой си мисли, че през останалата част от денонощието ние си почиваме или имаме възможност да ходим да работим някъде другаде. Едночасова процедура с рехабилитатор е 15 лв. Но не е само рехабилитацията, тези заболявания изискват изключително много средства – психолози, логопеди, различни терапии. Необходимо ли е родителите да се принуждават да откриват дарителски сметки, за да лекуват децата си?!”, поставя още един риторичен въпрос Недялка Гръкова.
Родителите настояват още за рехабилитационни центрове, електронен регистър, в който да се въведат всички лица с увреждания, за да могат те да получават уреди и адекватна намеса според състоянието си, ТЕЛК комисии, които да бъдат по местоживеене, а не само в големите градове и т.н.
Коментари
07 апр. 2015
2015-04-07
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Родители на деца с увреждания: Каква деинституционализация като нямаме държава?!
Говори се за деинституционализация на децата в България, но как да стане това, след като не се насърчава по никакъв начин родителството и не се създават условия децата с увреждания да се гледат нормално в семейството?!
Този риторичен въпрос беше един от многото, които бургаски майки на такива деца поставиха пред управляващите в края на миналата работна седмица, когато излязоха на протест.
„За мен като родител е обидно аз да бъда наричана личен асистент на детето си. Всички майки в моето положение сме родители, поели нелеката съдба да се грижим за децата си, а не сме ги оставили на държавата. Говорим за извеждане на институции, а как може да стане това, след като не се насърчава родителството, за да могат такива деца да бъдат отглеждани в домашна среда. И след като сме се посветили на това, смятам, че е добре поне да бъдем обезпечени, тъй като много от нас нямат възможност да работят. А идва един ден, в който трябва да се пенсионираме.”, коментира Недялка Гръкова, която е майка на 20-годишната Таня, страдаща от детска церебрална парализа.
През няколко месеца семейството на момичето търси начини да събира непосилни суми, които са нужни за лечението й в чужбина.
Родителите на деца с подобни проблеми са назначавани като лични асистенти на 6-часов работен ден и получават от държавата между 240 и 260 лв. на месец.
„Навярно някой си мисли, че през останалата част от денонощието ние си почиваме или имаме възможност да ходим да работим някъде другаде. Едночасова процедура с рехабилитатор е 15 лв. Но не е само рехабилитацията, тези заболявания изискват изключително много средства – психолози, логопеди, различни терапии. Необходимо ли е родителите да се принуждават да откриват дарителски сметки, за да лекуват децата си?!”, поставя още един риторичен въпрос Недялка Гръкова.
Родителите настояват още за рехабилитационни центрове, електронен регистър, в който да се въведат всички лица с увреждания, за да могат те да получават уреди и адекватна намеса според състоянието си, ТЕЛК комисии, които да бъдат по местоживеене, а не само в големите градове и т.н.
Коментари