Адаптация

От направено изследване се оказва, че съществуването на нашия живот противоречи на Теорията на вероятността, за която и да е планета във Вселената, включително и за Земята. Известни са повече от 200 параметъра, необходими за поддържане съществуването на живота, които са точно фиксирани. Иначе, всичко се разпада. Ако не е близо до нас Юпитер, чиято голяма маса притегля астероидите, те щяха да падат на повърхността на Земята. Но ние съществуваме. Възможно ли е, така случайно, всички тези многобройни параметри да са толкова идеални? Учени-астрофизици изясняват, че силата на четирите основни взаимодействия: гравитационно, електромагнитно, ядрено и слабо ядрено са били предопределени след Големия взрив, за по-малко от една милионна част от секундата. А ако някоя от тези величини е била с по-различна стойност? Вселената не би могла да съществува. Висшият разум, имащ определен план и система за управление, допуска свободна воля за сътвореното от него. Предстои ни да разкриваме природата на нещата и всичко, което е създадено, за да може всеки човек да достигне познание, вечност и съвършено съществуване. А това постижение става възможно за нас, ако бъдем подобни по качества, ако се слеем с този тип природа. Тогава ще я почувстваме и разберем. И ще сме насочвани, сякаш привличани с магнит от нея знаейки, че свойствата и са точно обратни на тези в човека. И това са: отдаване на другите без мисълта за своя изгода. Поддръжка и подкрепа, взаимност, признателност и вярност, действия чрез поставяне на мястото на другия и влизане в неговите желания и чувства, с мисълта за осъществяване на единодействие, в името на доброто за всеки и взаимна хармония в отношенията между хората и с природата около нас. Но добрите действия идват само след лошите постъпки, направени преди. Когато хората почувстват доброто, дори обичани, сякаш нещо превключва и става обратно. Започват да се държат лошо, дори с източника на това добро. Така е, защото добродетел и коварство преминават едно в друго. Оказва се, че най-ефикасен начин, хората да започнат да правят добро, е когато бъдат принудени от обстоятелствата да се почувстват недобри. Именно така действа върху нас Природата - със страданията, които ни нанася. А е необходимо това добро да става, чрез осъзнаване нищожността на собствената ни егоистична природа, от която сега има възможност да се избавим. Усилието и стремежът да сме над егоистичната си натура, дава постижение и познаване на истинската природна хармония на света, това което характеризира новия тип човек. А много хора се страхуват от промени, но неизбежността им вече се вижда от всички. Ще се проявят с положителен ефект, само ако се уподобим на единството в създадения свят и доброволно отговорим с поведение, възприело принципите на едно, единно интегрално общество. Ако има принуда, от страна на Природата към нас чрез бедствия, неудобства и беди, ще ги възприемаме като тежки страдания. А щастието е лекарство на живота ни. Смята се, че с колкото по-голям брой хора контактува човек, толкова е по-малка опасността да се разболее!  Невероятно е. Но направени изследвания сочат, че човек, който живее изолиран от другите има много по-големи шансове да почине от болест. Явно, усещането за контакт и за щастие има такава голяма сила, която е способна да победи всички проблеми и болести, понеже живеем в епоха на общност и комуникация. С напредване на нашето развитие и придобиване на връзката с тази природна сила, която управлява и поддържа целия ни живот и цялата Вселена, по-успешно ще се справяме с всички проблеми, осъзнавайки стойността на силата на съединяване между хората, даваща усещане за щастие. автор: Емилия Наумова Коментари