Стоян Йорданов е еколог по призвание и образование.Той е един от петимата за страната специалисти по прилепите. В момента работи в Дирекцията на Природен парк „Странджа” и започва доктурантура за прилепите. Те са станали част от живота му преди 8 години и по всичко изглежда, че тази връзка ще продължи дълго...
-Стояне, ти прилептолог ли си, изобщо има ли такова понятие?
-Бих казал, по-скоро – зоолог, прилептолог – няма точно такъв термин.
-Какво предизвика интереса ти към тези толкова малко познати бозайници и от кога всъщност датира той?
-Отначало когато започнах да се занимавам с така наречените екологични, природозащитни дейности всъщност първоначално за мен интересни бяха птиците, тъй като близо до Бургас това е много леснодостъпно. Няколко години след това попаднах в един пещерен /спелео/ курс, организиран от бургаския клуб „Непиаст”. Там научих някои елементарни техники за катерене, за проникване в пещери и пропасти. И там, разбира се, беше едно от първите ми съприкосновения с тези интересни животинки – прилепите.

Зароди се у мен много сериозен интерес към тях. По щастливо стечение на обстоятелствата когато започнах работа в ДПП „Странджа”, спечелих един конкурс и бях на специализация в Германия, където немските колеги учени ме запознаха по-детайлно и по-отблизо с тези загадъчни бозайници. Другото, което ме накара да се интересувам от тях е това, че в България много малко хора се занимават с прилепи, за разлика например от птиците. В страната примерно към момента стотици хора работят по птиците, като има много големи специалисти в тази област. С прилепи в България се занимават хора на брой колкото пръстите на едната ръка. А в нашата страна имаме щастието да живеят милиони прилепи, за разлика от западните страни, където можем да кажем, че колегите познават индивидуално техните прилепи.
-Хората малко познават тези животни, но и се страхуват от тях, защо?
-Да, повечето хора се страхуват от тях, някои от суеверия, но най-вече защото са непознати. Всяко непознато нещо ни кара да се боим, нали така?
Човек, който и бегло е запознат с прилепите започва да разбира, че няма основание да се страхува. Когато покажеш на едно дете как изглеждат тези животинки след време то със сигурност няма да се страхува от тях.
-В целия свят ли има прилепи?
-Да, те са най-разпространените бозайници в света. Има ги по целия свят с изключение на Антарктида.
-Колко вида са прилепите?
-Над 1300 вида има на планетата, като все още се откриват нови видове. Основно в тропиците.
-Те само в пещери ли живеят?

-Не. Например нашите прилепи, в България можем да ги разделим на три вида – пещерните видове, на които живота им е свързан тясно с пещерите. Другите за горски обитатели, които обитават хралупи на дървета и третата група – синантропни видове, които живеят в градовете и селата, близко до нас, хората. Например в Бургас, най-близкия голям град до Странджа има стотици хиляди прилепи, които обитават основно фуги на панелни блокове, покриви. В Малко Търново под керемидите на къщите в разни изоставени сгради, в църкви си живеят съвсем спокойно.
-Ние хората застрашаваме ли живота и като цяло популацията на прилепите?
-Абсолютно, не само сме ги застрашили, но сме и унищожили много от тях. Типичен пример за това е Западна Европа.
-Какво е станало там?
-Най-вече използването на пестицидите и интензивното селско стопанство са унищожили огромна част от техните прилепи. В момента голяма заплаха за прилепите са ветрогенераторите, това е въпрос, който в България все още не е разглеждан.
-Как ветрогенераторите застрашават прилепите?
-Когато прилеп прелети близо до ветрогенератор той е засмукван от въздушната струя и след като не може да й противостои и да избяга намира смъртта си там. Същото се отнася и за птиците. Въпросът с птиците и опасността за тях от ветрогенераторите до някъде вече е проучен, но по отношение на прилепите – въобще не е.
-Колко пъти годишно раждат женските прилепи и това има ли отношение към устойчивостта на популацията?
-Те не са много продуктивни за разлика от мишките. Раждат само веднъж годишно, по едно малко.
-Ти започваш доктурантура по тема „Прилепи” в СУ Св. К.Охридски. Върху какво точно ще бъде тя?
-Все още не е точно конкретизирана, но ще е за разпространението на видовете прилепи в България.
-Колко вида прилепи има в България?
-В страната ни са установени 33 вида от 35-те вида европейски. Т.е. имаме почти всички видове.
-А в Странджа колко са?
-В границите на Природния парк имаме 26 вида.
-Като бройка?
-Малко трудно е да се каже това, даже доста трудно. Може да предполагаме само някакви цифри, свързани най-вече със зимуващите при нас индивиди, в карстовите комплекси. Като цяло зимуващите прилепи в българска Странджа са много малко. През зимата когато правим нашия редовен мониториг наблюдаваме основно 5-те вида подковоноси. При проучванията през пролетта, лятото и есента установяваме, както вече казах - 26 вида. Много от видовете през зимата ги няма тук.
-Къде зимуват?
-Най-вероятно основната част са в турска Странджа където има огромни пещери. Но до сега колеги са разглеждали единствено пещерата Дупница, която е около 5 километра дълга. Там през зимата са наблюдавани стотици хиляди прилепи. Около тази пещера има и много други, които въобще не са проучвани.
-
При нас, в Странджа откривани ли са скоро нови видове или всичко вече отдавна е открито?
-Тук, във Странджа през 2008-ма 2009-та година открихме 5 нови вида прилепи, говоря за Парка и не за науката.
С моите колеги от Германия, от един център за прилепи, който се казва „Нокталис” в гр. Бадзидеберг доказахме генетично, че са различни видове и това беше публикувано в научна статия.
-Кой е най-малкия прилеп и колко е голям?
-При нас има няколко вида – малкото кафяво прилепче, то е едно от най-дребните, тежи само няколко грама, под 10 г. Скоро беше открит един нов вид, който е още по-малък. Те са типични обитатели на населените места.
-А най-големият?
-Северният нощник, той се наблюдава по време на миграция. Те също като птиците мигрират. Но те /миграциите/ не са така добре проучени. Северният нощник обитава северните страни и при нас може да се наблюдава пролетно и есенно време.
автор: Йоана Гюрова
Коментари