Едно поколение за векове

Какво ли, става с душата на човек, напуснал този свят? Както вечер оставяме дрехата си, така в края на своя живот, сваляме тялото от душата. Тялото изгнива, а душата остава да живее. Оставаме живи, събличайки дрехата, живи сме и след като свалим своето външно тяло. Но, как може душата да съществува извън тялото? Душата и сега съществува вън от тялото, като го съпровожда, но не се докосва до него. Душата съществува в друго измерение, което не усещаме. Не съществуват нови души. Всички поколения от началото на създаването на света, се определят като едно поколение, продължаващо да живее няколко хиляди години. Срокът за развитието на душите тук, в този свят е 6000 години. То е започнало от Адам, живял преди 5775 години. За това време всички ние, трябва да развием своята душа, по-точно своята част в общата душа и да се съединим заедно, в тази една душа. Има една древна наука, която съществува и сега, но тогава е била загадъчна и недостъпна, завоалирана с много мистика и тайнства, обясняваща целия този процес на развитие. Преди 14 милиарда години е започнало материалното развитие на нашата Вселена. От една искра, послужила за начало на Големия взрив е започнала да се развива неживата природа. Преди два милиарда години, на Земното кълбо се появили първите растения, после животните, а след това човекът. Човешкият род се е развивал, докато не е достигнал такова ниво, когато в него започнало да се развива желанието да постигне източника на своя живот, висшият свят, което е следващото, по-високо ниво. Еволюцията следва от неживото към растителното, животинското и човека, който трябва да достигне по-високата степен, развивайки своята душа, за да се издигне на следващото стъпало вече във висшия свят. А там също има нежива, растителна, животинска, човешка степен, но на духовно ниво, по които трябва да се развива и издига в още по-висок свят. Така преминаваме през пет свята, започнатото преди 5775 години от първия човек, Адам Ришон, който е развил в себе си душа. А след 225 години или по-рано, всички трябва да развият в себе си души. Затова наблюдаваме едно ускорено развитие, много наситено и сякаш, времето се съкращава. Ако сами не се подтикнем към развитие и не развием в себе си своята част от тази обща душа, то попадаме под страшната преса на силите на природата, която осъществява закономерния процес, искаме или не. Но ще ни притискат всевъзможни беди и проблеми, подтиквайки ни към развитието на нашата обща душа, което може  да стане само в този свят и само за сметка, на съединението между хората. Със своето съединение ние формираме една душа, от всички наши части, обща за всички. Душата не е свързана със смъртта на физическото тяло. Човекът получава душа, когато формира в себе си особено желание за постигане на духовния свят. Ако изгради в себе си такова желание ще има душа, която усеща висшия свят, независимо дали живее в този свят или вече е лишен от материални усещания, поради загубата на материалните си сетива със смъртта. Ако човекът не е получил душа, той ще остане със същия информационен ген и е задлъжен, отново да се върне в този свят към познатия ни материален живот. Около тази информация след това се образува тяло. Самата информация е потенциална сила, задължаваща материята да започе да формира около нея нов организъм. Тази информация не се променя между различните кръгообороти на живота. Материалното тяло не зависи от душата, а осигурява началното съществуване, при условията на което може да се развива. Намирайки се в материалния свят, получаваме възможност да изградим, въз основата на тази информация, пълната духовна структура, наречена душа. автор: Емилия Наумова Коментари