Всички деца се страхуват! Някой се страхуват от чудовището, което живее под леглото им, други от това, което може да изскочи от тоалетната чиния… от тъмното, от кучета, от котки, от бързи коли и мотори. Съществуват и по екзистенциални страхове, като този от смъртта.
Страхът е нещо естествено и нормално, той ни помага да се съхраним живи. Ако го нямаше него, нямаше да можем да усещаме опасността около себе си. Съответно нормално е и децата в една определена възраст да започнат да изпитват страх. Но доста родители са се изправяли пред въпроса дали страховете на децата им са естествени? И кога страхът на тяхното дете се превръща в проблем за цялото семейство.
[caption id="attachment_49296" align="alignright" width="259"]
Елена Дросева - психолог[/caption]
Децата на различна възраст се страхуват от различни неща. Ако за едно малко дете на 2-3 годинки е нормално да се страхува да заспива само и да се буди нощем, за да търси майка си, то не е нормално това да се случва на едно 10 г. дете, което вече би трябвало да е изградило своята самостоятелност.
Страховете на децата могат да имат различни проявления в поведението. От това то да отказва да направи нещо (като например да заспи, защото се страхува да не сънува кошмари) до това да плаче неутешимо. Понякога страховете водят до енуреза (нощно напикаване) или до редица други прояви. Колкото повече симптомите се засилват, толкова повече родителите се чувстват безсилни да помогнат на своето дете. Това води и до експериментиране – като се започне от ходене по баячки, разваляне на магии, до различни хомеопатични методи, капки за успокоение и уплах, молби към детето, уговорки, понякога и опити за подкуп (обещания за подаръци)… и накрая, но не на последно място, заплахи към детето.
Повечето хора имат желание да премахнат самия страх, симптома, проявата на този страх, а не причината, която го поражда. Например, детето не иска да заспива вечер, защото сънува кошмари и много го е страх от чудовищата в тях. Родителите се опитват да обяснят на детето, че няма нищо страшно и тези чудовища не са реални и правят всичко възможно детето да заспи. Не се опитват да разберат от къде идват тези кошмари, коя е причината детето да ги сънува, на какво са проява те.
Разбира се, не може с всичко родителите да се справят сами. За тази цел има специално подготвени психолози, които чрез различни методи намират първопричината на този страх и в работата си с детето му помагат да се справи с него. По този начин помагат и на цялото семейство, като дават различни насоки и към родителите.
Темата за смъртта и страхът от нея е доста обширна, но важно е да се знае, че е нормално всяко дете на около 7-8 години да започне да се интересува от нея и съответно да изпитва страх от собствената си смърт. Обикновено на тази възраст те започват да осмислят смъртността и да си задават въпроса кога ще починат родителите му и самото то, както и какво се случва след смъртта.
Добре е, ако детето споделя притесненията си със своите родители, те да реагират спокойно, без да се опитват да отбягват въпроса. Нужно е просто да поговорят с него, като му разкажат своето вярване и отношение към смъртта. Добре е да се дават примери на децата от природата и от семейната история. Детето би разбрало ако му се обясни как се случват нещата в природата – как животните и растенията се раждат, порастват, размножават се и после умират, така се случва и с нас хората, ние сме част от този кръговрат. Когато детето си изясни въпроса за себе си, то ще спре да разпитва и да говори толкова настоятелно по тази тема, а страхът от смъртта ще се върне в рамките на нормалното.
А нормалното е всъщност детето да може да функционира безпроблемно, да спи спокойно, да се храни, да играе и да бъде самостоятелна личност, без неговите страхове да му пречат за това.
Автор: Елена Дросева – психолог в Център „Различното място”
Ако желаете индивидуална консултация с професионален психолог, свързана с възпитанието и проблемното поведение на детето, както и с личностните взаимоотношения в дома и в службата, можете да се обърнете лично към Елена Дросева – психолог в Център „Различното място”. Адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница”№ 39, ет. 4. Телефон за връзка: 0877 888 329
Коментари