Всекидневно се срещам с хора, които изпитват страх или просто неудобство от срещата си с някакво животно, дори и това да е най-добрият приятел на човека – кучето.
Работя с деца, които се страхуват от животни, и основно от кучета. За моите колеги и за хората, които отглеждат кучета в домовете си е ясно, че източникът на тези страхове са отношението на родителите към контакта на детето с някакво животно. Фантазията на една загрижена майка може да начертае такъв сценарии, че и най-страшният филм на ужасите да е безобиден пред това, което според нея ще се случи с детето й ако някое куче се доближи до него. От това малкото да се стресне, та чак до кошмара то да бъде сериозно ухапано.
[caption id="attachment_49296" align="alignright" width="259"]
Елена Дросева - психолог[/caption]
Разбира се всичко това не е изключено и всеки, който уважава животните, знае, че към тях трябва да се подхожда с уважение и зачитане. Ако животното е бездомно, много вероятно е то да носи някаква зараза или да е доста наплашено и гладно, което да провокира у него по-агресивно поведение. В случай, че детето прояви интерес към домашен любимец, е желателно да се попита собственика дали животното обича да го галят и безопасно ли е детето да го доближи.
Възможно е малкото дете да се стресне от кучешки лай наблизо или просто споннтано пред него да изскочи кученце, което да му се радва. Нормално е в такъв момент малчуганът да се разплаче, но това само по себе си не може да бъде причина детето да се уплаши толкова, че да развие фобия от кучета. Важното в тази ситуация е реакцията на възрастния, който придружава малкото! Ако той се държи адекватно и просто успокои детето, без излишни нападки към кучето, то ще приеме ситуацията като нормална случка от деня.
Често се чудя как сме стигна дотук, че толкова естествени неща като това да видиш дете да бяга по поляната и да си играе с кученце, котенце, пиленце, вече да е рядкост.
Иска ми се да попитам тези родители, които толкова силно се притесняват и страхуват децата им да не се доближат до животни, как те са общували с уличната котка пред блока или на село и не са ли искали да я гушнат рошавото кученце на двора при баба?
За ползите от контакта на децата с различни животни може много да говорим и пак няма да ни стигнат думите, да опишем тази истинска и пълноценна емоция, която се случва в такива моменти. Съществуват и различни терапии за деца и възрастни с увреждания, който използват контактът с животните като лечение – яздене на кон, плуване с делфини, терапия, асистирана от куче.
Общото между тези методи е именно емоцията и общуването на човека с животното.
Тази комуникация е на едно по-различно ниво, което не може да се чуе, но може да се види, да се усети. Никога няма да забравя гледката как дете със сериозни двигателни проблеми, се втурна към кончето, с което провеждаха неговата терапия. Беше невероятно! Малкото буквално се впусна към животното и неговата асистентка трабваше да го спира, за да не падне, но в този момент то не изпитваше болка, излъчването му се промени, реакцията му беше като на всички деца. И най-ценното е, че това конче приемаше детето такова каквото е, без нотката на неудобство и съжаление, която ние хората волно или неволно изпитваме в подобни случаи.
Нека се държим по естествено при срещата ни с животните и да не отделяме нашите деца от природата, тъй като всички ние сме част от нея, а тя е част от нас!
Автор: Елена Дросева – психолог в Център „Различното място”
Ако желаете индивидуална консултация с професионален психолог, свързана с възпитанието и проблемното поведение на детето, както и с личностните взаимоотношения в дома и в службата, можете да се обърнете лично към Елена Дросева – психолог в Център „Различното място”. Адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница”№ 39, ет. 4. Телефон за връзка: 0877 888 329
Коментари