Касичка с усилия

Необходимо е непрекъснато да полагаме усилия, качествени и количествени, които капка по капка се натрупват на една голяма сметка. Само така, на капки, могат да се съберат. А усилието е нашето вътрешно съпротивление, преодоляването и изясняването, които са срещуположни на нашето желание. Важни са не резултатите, а усилията, които общата система поема в себе си и се натрупват чрез акумулативен процес. Това продължава, докато не стане възможно да се върнат на човека и да се предоставят в пълна форма. Човек не е способен да събере заедно тези усилия. Нали ако ги натрупва и преброява, то би намалил своето търсене. Затова изпадаме в някаква забрава и всички усилия се натрупват неосъзнато, все едно изтичат без следа в пясък. Но когато сумата им достигне нивото, достатъчно за най-близкото следващо стъпало, то възниква съответствие между желанието, натрупващо се до определена количествена и качествена степен и развиващата ни природна сила. Тогава тази сила и желанието се разкриват едно-друго в човека. Всяко разкритие става неочаквано, с изненада и се възприема като чудо, тъй като този процес е напълно скрит от човека. Дълбоко в него действа замисълът на природната сила, която ни е създала, за да го подготви и да го доведе в подходящата форма за въздействие. Затова, колкото помни и чувства човек, колко е забравил, колко са вложените и колко са оставащите усилия, всичко това е пресметнато по количество и по качество, включено е в общата система и в системата от взаимните връзки. А човекът трябва да се превърне в активен елемент, полезен и действен, спрямо цялата система. Разбираемо е, че става дума само за неговите усещания, за разкриването, нали всички скривания и разкривания съществуват, само спрямо човека, самата система няма никакви недостатъци. Ако човек достигне до степен, на която става полезен и осъзнато действащ елемент на тази система, той получава разкриване за природната сила на това ниво. Поради това, не трябва да се задълбочаваме и даже да анализираме всички, изглеждащи ни препятствия, слабости, вечно пропадащи усилия, които не остават никаква следа и принуждаващи ни, всеки път да започваме всичко наново. Не трябва да се правят никакви сметки, нали не можем да разберем, доколко точно всичко е отмерено и устроено на всяка стъпка от нашия път. Нужно е да работим само за ускоряване на времето, като пробуждаме себе си всеки миг, когато е възможно. Необходимо е да се стараем като малкото дете, което иска да стане голям и с все сила се удържа в това намерение, без да забравяме, че всички външни действия извършваме, изхождайки от вътрешното си усилие. А как ще се получи, се оказва, че не касае успеха ни. Възможно е, движещата нашето развитие система да ни показва, че наистина сме малки и неуспешни, за да престанем да се гордеем със себе си и да почувстваме, че без помощта ѝ, намерението да се обединим ние, хората, не е достатъчно и само със свои сили не можем да се съединим в една, енергийна същност. Човек не трябва да се оплаква от различните състояния на своето напредване. Те са следствие на придвижването му нагоре, по стъпалата на развитието и затова, във всеки момент се явяват правилни. Но сложността идва от това, как ще съумее да изгради правилно отношение към тях. Много пъти се укоряваме за миналото, че сме направили нещо неправилно, изпуснали сме, не сме успяли или се разочароваме от качествата си. Това ни връща назад, дето вече сме били. Няма смисъл да се самообвиняваме, тъй като е известно, че ние всички сме изградени на базата на егоистичното желание, което с годините нараства и достига максимума си сега, в наши дни. Но над това усещане, трябва да формираме своето правилно отношение, изискващо приемане на другия човек с неговите несъвършенства, знаейки, че и ние сме така несъвършени, но в други качества. Така, всичко зависи от усилията на човека. Възможно е да е недоволен и да иска нещо друго, но това не е важно, защото усещането идва свише. На начинаещите тази висша, разумна система, която развива нас и цялата природа, показва, доколко са успешни, ободрява ги, поощрява ги като малки деца. А на тези, които напредват, тя показва недостатъците им, не с цел да се поправят сами, а да поискат да се поправят. Така, всички реакции са за наше добро. Направете едно усилие в посоката на своето развитие, с регистрация в курс по обучение: http://www.eu.kabbalah.info/bg/ автор: Емилия Наумова     Коментари