Човешката любов

Да обичаме, означава да се грижим за близкия до нас човек. Да предусещаме и да се стремим да удовлетворяваме неговите желания и стремежи на сърцето повече, отколкото, ако биха били наши. Да му помагаме с всички сили, които имаме, без мисълта за себе си и без някой да разбира за това, не търсейки изгода и награда. Всички свои възможности и способности, всичките си грижи и желания да поставим в служба на ближния, за да го удовлетворим. В този случай неговите материални потребности стават за нас духовно постижение и възможност за постигане на новата степен в развитието ни, Човек. Това касае хората, които вече са пробудени и усещат необходимост да се издигнат над своето, досегашно „животинско“ ниво, даващо грижа само за собствените потребности на тялото, физическото благополучие и здраве. Ако за някои това е достатъчно, означава, че все още са с непроявена следваща, човешка степен. Но има хора, които не могат повече да се примиряват с „животинското“ в себе си и за тях е необходимо да се издигнат над него. А сами не могат да се справят. За това е нужна помощта отвън, от страната на партньора, отсреща. Много често тя е придружена с противостоене, отблъскване и взаимна ненавист в отношенията. Партньорите водят дълга борба, възникват конфликти и стълкновения между тях. А в същото време имат условията взаимно да си помагат. Желателно е през цялото време да се пазят от падане ниско долу, до своето „животинско” начало, което ще предизвика директен сблъсък между тях. Тогава всичко добро, което са изградили заедно, ще се обърне в двойно зло за всеки от тях. И така, каквото и да ни коства, любовта на новата степен настъпва, ако използваме всички свои способности, за да удовлетворим въжделенията, стремежите на близкия до нас, като се стараем да поддържаме насъщните си потребности на материалното, „животинско” състояние, а всичките свои способности да отдадем, единствено в служба на ближния. Как се постига такава любов? Каква е ползата от нея? Какво ще ни убеди, за да устоим на изпитанията? Семейството, партнирането, съпругът и зависимостта между тях, могат да станат средството за издигане към по-висшето ни състояние. В този смисъл е полезно да се борим със себе си. Ако пикът в еволюцията на човека е само „животинското” ни съществуване, нямаше да бъдем подтикнати от силата на природата, която ни развива, дори да си помислим за нещо друго. Нямаше да знаем и да го предчувстваме с цялото си същество, че „Само това, не сме ние!“. И защо ли, ще са ни необходими повече отстъпки и усилия? Това е цената, за да придобием нещо висше. Не е лесно! Мързелът и егоизмът са препятствието за нас. Но ако желанието ни е голямо и искаме да усетим взаимната връзка наречена любов, ще трябва да потърсим точният ключ за нея. Но, къде е той? Ами, в нашата човешка общност. Чрез създадена система за общо, интегрално възпитание, която да обучава хората в любов и взаимно подпомагане за растеж до следващата степен на развитие. Тя е придружена от нужното разясняване, от упражнения във взаимни отношения и подходящи семинари, направени в кръг. Работейки заедно, ще успеем да постигнем любов, различна от тази на „животинското“ ни стъпало, която е изпълнена със себелюбие и инстинктивно наслаждение. На хората в света не достига истинска, човешка любов. Всеки човек я търси и не я намира в своя „животински” материален живот и в сегашните взаимоотношения между партньорите. Затова нямат желание за дълго партньорство и узаконяване на връзката с брак. С новите принципи за разбирателство и взаимност е възможно, вместо пустота и празнота да придобием непозната и особена, завладяваща пълнота в усещанията, непозната досега. Ако проведем няколко практически упражнения, семинари и обсъждания, ако се поставим под въздействие на обкръжение от хора с подобни проблеми като нас от бита, от възпитанието, в отношенията с деца и партньори, тогава е сигурно, че ще постигнем желаното разрешение на всеки изникнал въпрос. В съвременното развитие на света не се чувства някаква специална цел, особено постижение, перспектива, даваща удовлетвореност. Хората прелетяват света, в търсене на нещо особено, ново и завладяващо. Превключват каналите, без да намерят утеха. Обществото живее във вечна суета и суматоха, заето с всякакви проблеми, за да не остава нито миг в размисъл. Няма нищо по-страшно от това да спреш и да осъзнаеш какво се случва и какво, не. Все пак, нека се замислим! Какво ще правят всички тези хора по света, когато половината от тях, без някаква загуба за обществото, ще бъде освободена от работа? Какво ще се случи с хората? С какво ще се занимават? Възможно ли е да стоят в бездействие? Може би, преди години, но не и днес. Необходимо е да се включат в някакви занимания, подобно на специално създадените до сега системи и механизми, осигуряващи на хората да са ангажирани в тях. В наши дни, когато развитите технологии, роботизирането и всякакви компютърни новости се задържат да навлезат в бита и икономиката, но се очаква да конкурират и успешно да изместят работната ръка, се очаква голяма безработица. Единственото хуманно решение за хората е да се научат да живеят в любов, доказвайки познатия, „крилат“ израз: „Любовта ще спаси света!“ автор: Емилия Наумова   Коментари