Тодор Георгиев е д-р на икономическите науки, международен консултант и инвестиционен посредник на два инвестиционни фонда, базирани в Люксембург и Англия. Потърсихме го за кратък коментар относно възможността понижението на цените на петрола на световните пазари да окаже някакво позитивно влияние върху българската икономика.
Сривът на цените на петрола и горивата в световен мащаб би ли трябвало да се отрази на цените в България?
Абсолютно тесногръдо е да разглеждаме нещата така от провинциална гледна точка. Да не забравяме, че българската икономика, колкото и малка да е, е част от европейската икономика и от световната икономика.
През 2008 год. „кешовите” пари в света свършиха. Изпариха се от облигации и разни други неуспешни инвестиции. Оттам нататък имаше едно леко оживление на пазарите през 2009 год, 2010 и 2011, през 2014 год. имаше лек спад, а сега 2015 год. започва невероятно зле.
Лошата новина е, че когато цените на горивата спадат, значи глобалната икономика зацикля и няма търсене. Нека дам един пример. САЩ е най-голямата икономика в света. Доларът е международна валута, защото Америка потребява 40% от световните енергийни носители. Една икономика колкото повече работи, толкова повече енергия потребява. Спадът в глобален мащаб означава едно. Нямаме растеж никъде по света. Ако има растеж, то той е много малък.
Наскоро високопоставен представител на Саудитска Арабия прогнозира ,че в дългосрочен план цени от 100 долара на барел петрол са невъзможни...преди години пък шефът на ЛУКОЙЛ Вагит Алекперов изрази мнение, че ако цените някога стигнат 100 долара, то тогава пазарите ще се насочат към алтернативни енергийни източници. Веднъж вече цените стигнаха и минаха 100 долара, сега се сринаха. Кое според вас е по-възможно?
Прогнозата на човека от Саудитска Арабия е по-вярна. Колкото и големи да са от ГАЗПРОМ и ЛУКОЙЛ...те са част от една икономика, която е провинциална и затворена в себе си. Русия не е глобален играч на световните пазари. Те са износители на суровини и на технологии, но не са глобален играч. Това движение на стоки, което го има в света, ако дори вземем движението между Китай и Малайзия, това го няма в Русия. Руснаците са само нетен износител. Арабите обаче, Саудитска Арабия и другите отделят страшно много пари за образование не само на принцовете, а изобщо на младежта. Плащат много пари на консултантски компании в Лондон в Сити-то, В Сингапур, В Ню Йорк. Те имат реална представа за движението на икономиката по света. На тях това им трябва, за да си правят сметки за приходите в долари. Не напразно в Абу Даби не разчитат само на петрола. Пред 10 години шейхът на Абу Даби взе решение и направи инвестиционен фонд Етихад Груп, който е само негов. „Етихад” е огромен инвеститор. Продължават да изкупуват дялово в европейски компании и всичко онова, което е интересно за тях.
Добре, значи прогнозата за невъзможните нива от 100 долара за барел петрол я приемаме като сигурна?
Това е лошата новина. Арабите не очакват растеж на икономиката. Има ли растеж, се увеличава потреблението на петрол и се увеличават цените. Цената на петрола е спекулативна. Колкото е по-голямо търсенето, толкова са по-високи цените.
Но колкото и малка икономика да сме, няма ли тези процеси да се отразят на нашата икономика или поне на някои сектори от нея?
Първо за транспорта. В транспорта ние сме „сървант”, т.е слуги на търговците. Буквално е така. Ние обслужваме търговските компании. Те търгуват, ние пренасяме от точка „А” до друга точка дали по море, по суша или по въздух. Камионите са международен пазар, както корабите. Там цените си диктуват от търговците. Те много добре знаят, че себестойността на превоза падна и натискат за маржове. Понеже икономиката е зле, в момента има предлагане на тонаж товари много повече от сключените сделки. Точно тази дисхармония между икономика и транспорт натиска цените на самата услуга надолу. Те казват така. Плащах ти досега 2000 евро, защото цената на дизела беше 2.80. за литър. Сега е 2 .00 на литър и няма да ти плащам 2000 евро, а 1500 евро за курс при същия труд.Всички други условия са същите ,но търговецът обира каймака на понижението на петрола. Самите търговци правят луди сделки. Транспортните компании...съпоставимо със стария пазар постигат почти същите печалби, т.е никакви.
Но в България при покачване на цените на петрола в световен мащаб, цените на горивата и оттам на всичко останало в страната се вдигат. А сега при спад на цените в световен мащаб, тук нищо не мърда надолу. Защо е така?
Защото в България всичко е монопол и картел. Ние имаме един производител на горива, имаме пет или шест или седем вериги за горива, които...не могат да ме убедят, че няма картелно споразумение. Цените са им едни и същи. Това се използва. Когато имаш икономика на монопола, правиш каквото искаш. Световният пазар тогава не играе за тебе. Ние сме пост социалистическа икономика. Буквално е така, колкото и тъжно да звучи.
Да дам един пример. Пристанище Бургас са обработили 163 кораба за изминалата година. Пристанище Констанца за миналага година има 6700 кораба. Просто румънската икономика работи по-силно от нашата.
А защо Констанца е по-предпочитано, заради цените ли или заради броя на корабните места?
Всички се смееха на Чаушеску през 80-те години на миналия век., когато Румъния беше зле, хората живееха зле, но тогава държавата им си изплати външния дълг, а по същото време България трупаше дълг. И тогава строяха пристанище. Някой от съветниците на Чаушеску беше прозрял, че за да имаш икономика трябва да имаш работещо пристанище. Още тогава строяха пристанища. Сега концесионираха порта в Констанца с големи международни компании, включително „Дубай Порт”, които ние изгонихме. Концесионерите им не са местни футболни президенти ,както да речем у нас. Концесионерите им са „Арчелор Метал”, които купиха и техния голям металургичен комбинат в Галац за 1 млрд. долара. Компанията е индийска, базирана в Лондон и са най-големият играч на пазара на метали в света.
Продължава да работи този комбинат, а собствениците му са концесионер на една голяма част от пристанището в Констанца, другите концесионери са руска компания, базирана в Женева и третите са „Дубай Порт”. Вонс, износ, транзит. Това правят хората в Констанца, а ние нямаме.
Знаете ли колко обработени кораба е имало на пристанище Бургас през 1865 год. Естествено малки по тонаж, между 10, 15 и 20 тонни кораби. Тогава в пристанище Бургас са били обработени 4447 кораба за една година. Това са били малки ветроходни гемии, но бройката е показателна за онази икономика. Това означава, че сме търгували много в онзи момент.
Но нека се върнем отново върху ниските цени на горивата и върху отражението им върху българската икономика?
Добре. Автобусните компании например няма да свалят цените, защото градските линии по начало са субсидирани от общините или от държавата. Запазването на цените на превозите при по-ниски разходи за гориво им дава възможност да направят иновации и обновяване на парка си. Ако ги направят. Дали цената на билета е 1 лв. или 80 ст., за нас клиентите няма голямо значение.
Горива обаче се ползват в селското стопанство. Ако разходите за по-малки, няма ли това да се отрази на цената на продукцията и евентуално на крайния потребител?
Същата работа е. Намаляването на цената на горивата го приемете като „буфер” за производителите. Те в момента нямат никакъв финансов буфер. И без това са на изкуствено дишане производителите. Това им идва добре. Освен това не забравяйте, че изкупвачите, т.е големите играчи също знаят ,че себестойността на продукцията пада и ще намалят изкупните цени на зърното. Големите, глобални играчи те реализират огромните печалби. Целият марж отива при тях.
Има свръх предлагане на тонажи. Големите изкупвачи имат „кешов” ресурс и могат да си позволят всичко. Банките берат душа, по отношение на търговските сделки са много предпазливи.
Българската икономика е част от европейската икономика. Нищо хубаво не очакваме. Да си пълнем резервоарите и това е. Българската икономика е зле, защото и европейската икономика е много зле. А европейските политици говорят прекалено много. Нека вземат пример от САЩ. Европа трябва да се учи от тях. В САЩ знаят, че всяка една дума на политик може да разклати икономиката. Затова и инвеститорите избягаха от България, защото тук има много разнопосочни приказки. Това най-много плаши бизнеса. Ако два пъти на ден се сменят мненията на политиците, как някой ще инвестира тук? Търговците, големите компании са предпазливи и затова са оцелели през вековете.
Коментари
15 ян. 2015
2015-01-15
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Анализаторът Тодор Георгиев: Ниските цени на петрола означават, че няма икономически растеж
Тодор Георгиев е д-р на икономическите науки, международен консултант и инвестиционен посредник на два инвестиционни фонда, базирани в Люксембург и Англия. Потърсихме го за кратък коментар относно възможността понижението на цените на петрола на световните пазари да окаже някакво позитивно влияние върху българската икономика.
Сривът на цените на петрола и горивата в световен мащаб би ли трябвало да се отрази на цените в България?
Абсолютно тесногръдо е да разглеждаме нещата така от провинциална гледна точка. Да не забравяме, че българската икономика, колкото и малка да е, е част от европейската икономика и от световната икономика.
През 2008 год. „кешовите” пари в света свършиха. Изпариха се от облигации и разни други неуспешни инвестиции. Оттам нататък имаше едно леко оживление на пазарите през 2009 год, 2010 и 2011, през 2014 год. имаше лек спад, а сега 2015 год. започва невероятно зле.
Лошата новина е, че когато цените на горивата спадат, значи глобалната икономика зацикля и няма търсене. Нека дам един пример. САЩ е най-голямата икономика в света. Доларът е международна валута, защото Америка потребява 40% от световните енергийни носители. Една икономика колкото повече работи, толкова повече енергия потребява. Спадът в глобален мащаб означава едно. Нямаме растеж никъде по света. Ако има растеж, то той е много малък.
Наскоро високопоставен представител на Саудитска Арабия прогнозира ,че в дългосрочен план цени от 100 долара на барел петрол са невъзможни...преди години пък шефът на ЛУКОЙЛ Вагит Алекперов изрази мнение, че ако цените някога стигнат 100 долара, то тогава пазарите ще се насочат към алтернативни енергийни източници. Веднъж вече цените стигнаха и минаха 100 долара, сега се сринаха. Кое според вас е по-възможно?
Прогнозата на човека от Саудитска Арабия е по-вярна. Колкото и големи да са от ГАЗПРОМ и ЛУКОЙЛ...те са част от една икономика, която е провинциална и затворена в себе си. Русия не е глобален играч на световните пазари. Те са износители на суровини и на технологии, но не са глобален играч. Това движение на стоки, което го има в света, ако дори вземем движението между Китай и Малайзия, това го няма в Русия. Руснаците са само нетен износител. Арабите обаче, Саудитска Арабия и другите отделят страшно много пари за образование не само на принцовете, а изобщо на младежта. Плащат много пари на консултантски компании в Лондон в Сити-то, В Сингапур, В Ню Йорк. Те имат реална представа за движението на икономиката по света. На тях това им трябва, за да си правят сметки за приходите в долари. Не напразно в Абу Даби не разчитат само на петрола. Пред 10 години шейхът на Абу Даби взе решение и направи инвестиционен фонд Етихад Груп, който е само негов. „Етихад” е огромен инвеститор. Продължават да изкупуват дялово в европейски компании и всичко онова, което е интересно за тях.
Добре, значи прогнозата за невъзможните нива от 100 долара за барел петрол я приемаме като сигурна?
Това е лошата новина. Арабите не очакват растеж на икономиката. Има ли растеж, се увеличава потреблението на петрол и се увеличават цените. Цената на петрола е спекулативна. Колкото е по-голямо търсенето, толкова са по-високи цените.
Но колкото и малка икономика да сме, няма ли тези процеси да се отразят на нашата икономика или поне на някои сектори от нея?
Първо за транспорта. В транспорта ние сме „сървант”, т.е слуги на търговците. Буквално е така. Ние обслужваме търговските компании. Те търгуват, ние пренасяме от точка „А” до друга точка дали по море, по суша или по въздух. Камионите са международен пазар, както корабите. Там цените си диктуват от търговците. Те много добре знаят, че себестойността на превоза падна и натискат за маржове. Понеже икономиката е зле, в момента има предлагане на тонаж товари много повече от сключените сделки. Точно тази дисхармония между икономика и транспорт натиска цените на самата услуга надолу. Те казват така. Плащах ти досега 2000 евро, защото цената на дизела беше 2.80. за литър. Сега е 2 .00 на литър и няма да ти плащам 2000 евро, а 1500 евро за курс при същия труд.Всички други условия са същите ,но търговецът обира каймака на понижението на петрола. Самите търговци правят луди сделки. Транспортните компании...съпоставимо със стария пазар постигат почти същите печалби, т.е никакви.
Но в България при покачване на цените на петрола в световен мащаб, цените на горивата и оттам на всичко останало в страната се вдигат. А сега при спад на цените в световен мащаб, тук нищо не мърда надолу. Защо е така?
Защото в България всичко е монопол и картел. Ние имаме един производител на горива, имаме пет или шест или седем вериги за горива, които...не могат да ме убедят, че няма картелно споразумение. Цените са им едни и същи. Това се използва. Когато имаш икономика на монопола, правиш каквото искаш. Световният пазар тогава не играе за тебе. Ние сме пост социалистическа икономика. Буквално е така, колкото и тъжно да звучи.
Да дам един пример. Пристанище Бургас са обработили 163 кораба за изминалата година. Пристанище Констанца за миналага година има 6700 кораба. Просто румънската икономика работи по-силно от нашата.
А защо Констанца е по-предпочитано, заради цените ли или заради броя на корабните места?
Всички се смееха на Чаушеску през 80-те години на миналия век., когато Румъния беше зле, хората живееха зле, но тогава държавата им си изплати външния дълг, а по същото време България трупаше дълг. И тогава строяха пристанище. Някой от съветниците на Чаушеску беше прозрял, че за да имаш икономика трябва да имаш работещо пристанище. Още тогава строяха пристанища. Сега концесионираха порта в Констанца с големи международни компании, включително „Дубай Порт”, които ние изгонихме. Концесионерите им не са местни футболни президенти ,както да речем у нас. Концесионерите им са „Арчелор Метал”, които купиха и техния голям металургичен комбинат в Галац за 1 млрд. долара. Компанията е индийска, базирана в Лондон и са най-големият играч на пазара на метали в света.
Продължава да работи този комбинат, а собствениците му са концесионер на една голяма част от пристанището в Констанца, другите концесионери са руска компания, базирана в Женева и третите са „Дубай Порт”. Вонс, износ, транзит. Това правят хората в Констанца, а ние нямаме.
Знаете ли колко обработени кораба е имало на пристанище Бургас през 1865 год. Естествено малки по тонаж, между 10, 15 и 20 тонни кораби. Тогава в пристанище Бургас са били обработени 4447 кораба за една година. Това са били малки ветроходни гемии, но бройката е показателна за онази икономика. Това означава, че сме търгували много в онзи момент.
Но нека се върнем отново върху ниските цени на горивата и върху отражението им върху българската икономика?
Добре. Автобусните компании например няма да свалят цените, защото градските линии по начало са субсидирани от общините или от държавата. Запазването на цените на превозите при по-ниски разходи за гориво им дава възможност да направят иновации и обновяване на парка си. Ако ги направят. Дали цената на билета е 1 лв. или 80 ст., за нас клиентите няма голямо значение.
Горива обаче се ползват в селското стопанство. Ако разходите за по-малки, няма ли това да се отрази на цената на продукцията и евентуално на крайния потребител?
Същата работа е. Намаляването на цената на горивата го приемете като „буфер” за производителите. Те в момента нямат никакъв финансов буфер. И без това са на изкуствено дишане производителите. Това им идва добре. Освен това не забравяйте, че изкупвачите, т.е големите играчи също знаят ,че себестойността на продукцията пада и ще намалят изкупните цени на зърното. Големите, глобални играчи те реализират огромните печалби. Целият марж отива при тях.
Има свръх предлагане на тонажи. Големите изкупвачи имат „кешов” ресурс и могат да си позволят всичко. Банките берат душа, по отношение на търговските сделки са много предпазливи.
Българската икономика е част от европейската икономика. Нищо хубаво не очакваме. Да си пълнем резервоарите и това е. Българската икономика е зле, защото и европейската икономика е много зле. А европейските политици говорят прекалено много. Нека вземат пример от САЩ. Европа трябва да се учи от тях. В САЩ знаят, че всяка една дума на политик може да разклати икономиката. Затова и инвеститорите избягаха от България, защото тук има много разнопосочни приказки. Това най-много плаши бизнеса. Ако два пъти на ден се сменят мненията на политиците, как някой ще инвестира тук? Търговците, големите компании са предпазливи и затова са оцелели през вековете.
Коментари