Генетични изследвания показват, че в резултат от действието на гените има хора, които са с по-голяма склонност към парична щедрост.
Нашите гени са частично отговорни за поведението ни, а останалата част се определя от влиянието на обществото.
За да се установи влиянието върху алтруизма, на участник се дава плик, в който са поставени пари. Той може да вземе всички пари или да даде част от тях на някой друг, когото не познава и не знае, дали е богат или беден.
Какво ли, може да мотивира подаряването на пари?
При този опит се установява, че само 20% от хората вземат всички пари, а почти една трета дават половината от тях на някой друг, без да знаят дали са му необходими.
Всички сме създадени от една егоистична същност. Алтруистите също са егоисти, но имат по-различна мотивация, тъй като знаем, че зад всяко действие стои причина.
Когато даваме, имаме мотив и енергия да го направим, знаейки, че ще имаме полза от това. Явява се като получаване за нас, но гледано отвън, е алтруистично действие.
Ако някой дава пари на друг, получава удовлетворение, поне в ума си, че е извършил добро и това е причината да го направи. Иначе, не би го сторил. Няма алтруизъм без получаване на възнаграждение, защото не бихме били мотивирани.
Според науката, изучаваща дейността на човешкия мозък, удовлетворението е химическа субстанция, която се секретира. Означава, че има някакъв механизъм вътре във всеки човек, който освобождава някаква субстанция, доставяща удоволствие и по такъв начин той е способен да дава.
И във всеки човек това го има в определена мярка, в някои хора повече, в други по-малко, но то винаги е детерминирано в човека, така че няма егоист или алтруист, а всичко е предопределено, съгласно неговата природа на развитие и начина, по който човек е роден.
Но гените не определят 100% от действията. Обществото също играе важна роля.
Много по-лесно е да се характеризират гените, отколкото да се разбере влиянието на обществото и как точно един човек е повлиян от него още от раждането си.
Съществува ген, който е отговорен за извършването на престъпления и може частично да се обясни, защо някой би имал криминално досие или е склонен към престъпления. Зависи от това, дали в детството си е бил малтретиран.
Наличието на ген може да ви направи престъпник, само ако сте имали досег с престъпление като дете. Но без това социално влияние, което позволява тази наклонност да се появи и проявява, генът би останал неутрален.
Комбинацията от нашето възпитание, изразена във влиянието на родители, училище и общество, определя нашите действия. Гените са даденост, нещо постоянно в нас и са наполовина отговорни за нещата, които правим.
Най-ефективният път за промяна на човешкото поведение е чрез образованието и обществото.
Човешкото его стабилно нараства от поколение, в поколение и достига граници, които са истинска опасност за човешкия вид, усещано и по пагубното ни влияние върху природата.
Ако този процес стане очевиден за нас, тогава обществото ще получи това послание чрез медиите и ще повлияе на всички и лично върху всеки един от нас. Защото това, което обществото приема като стандарт, се приема и от индивида.
Необходимо е да се обясни причината за нещата и защо природата е организирана по такъв начин и накъде води това.
Ако 50% е влиянието на гените и 50% е от общество, то къде е нашето „Аз”? Какво остава за самата личност?
Като индивиди, не избираме това, с което да се родим, включително и средата около нас, семейството, училището и каквото и да е от нашия живот.
Станали на двадесет години, нямаме „нищо свое“, всичко е вече въведено в нас и сякаш, не сме ние, тъй като все още нямаме изграден собствен, аз.
Ако живеем, според медиите и обществото, които ни влияят, никога не проявяваме нашето аз, дори е възможно да нямаме усещането, че имаме потенциал да израстнем над този вид съществуване.
Човек чувства своя аз, чрез вътрешния си подтик да разкрие святост, да издигне човешката природа и да открие духовния живот и природната сила. Там намира свободата на избора, а не в материалния свят.
Човешкото развитие не е в своя пик и все още не виждаме цялото добро, което можем да достигнем, ако включим всички сили на природата в себе си, ако постигнем и разберем цялата реалност.
И учените, независимо един от друг, ще могат да разберат, че без вътрешни промени, няма да могат да проникнат по-дълбоко, за да изучат силите, които стоят зад материята и законите, вътре в нея.
Необходимо е да ги идентифицират и е невъзможно да го направят, използвайки нашия егоистичен разум.
Вместо противоположни, ние трябва да станем подобни на материята, да признаем, че природата е алтруистична и е създала живота.
Можем да научим това от нашите клетки и от начина, по който действат в тялото ни. Ако не работеха в перфектна хармония, тялото не би съществувало. Всяка клетка се грижи за цялостното благосъстояние на тялото.
Цялата природа е на този принцип. Ние, хората, сме единствената част от природата, която създава небалансираност и признавайки това, сме задължени да коригираме себе си.
Чрез науката ще открием, че нямаме възможност да постигнем истинските закони на природата, ако не променим себе си по нейно подобие и не преодолеем елементарната човешка гордост , че можем да разберем света по-добре със своя разум и средства.
автор: Емилия Наумова
Коментари
13 ян. 2015
2015-01-13
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Гените в нас
Генетични изследвания показват, че в резултат от действието на гените има хора, които са с по-голяма склонност към парична щедрост.
Нашите гени са частично отговорни за поведението ни, а останалата част се определя от влиянието на обществото.
За да се установи влиянието върху алтруизма, на участник се дава плик, в който са поставени пари. Той може да вземе всички пари или да даде част от тях на някой друг, когото не познава и не знае, дали е богат или беден.
Какво ли, може да мотивира подаряването на пари?
При този опит се установява, че само 20% от хората вземат всички пари, а почти една трета дават половината от тях на някой друг, без да знаят дали са му необходими.
Всички сме създадени от една егоистична същност. Алтруистите също са егоисти, но имат по-различна мотивация, тъй като знаем, че зад всяко действие стои причина.
Когато даваме, имаме мотив и енергия да го направим, знаейки, че ще имаме полза от това. Явява се като получаване за нас, но гледано отвън, е алтруистично действие.
Ако някой дава пари на друг, получава удовлетворение, поне в ума си, че е извършил добро и това е причината да го направи. Иначе, не би го сторил. Няма алтруизъм без получаване на възнаграждение, защото не бихме били мотивирани.
Според науката, изучаваща дейността на човешкия мозък, удовлетворението е химическа субстанция, която се секретира. Означава, че има някакъв механизъм вътре във всеки човек, който освобождава някаква субстанция, доставяща удоволствие и по такъв начин той е способен да дава.
И във всеки човек това го има в определена мярка, в някои хора повече, в други по-малко, но то винаги е детерминирано в човека, така че няма егоист или алтруист, а всичко е предопределено, съгласно неговата природа на развитие и начина, по който човек е роден.
Но гените не определят 100% от действията. Обществото също играе важна роля.
Много по-лесно е да се характеризират гените, отколкото да се разбере влиянието на обществото и как точно един човек е повлиян от него още от раждането си.
Съществува ген, който е отговорен за извършването на престъпления и може частично да се обясни, защо някой би имал криминално досие или е склонен към престъпления. Зависи от това, дали в детството си е бил малтретиран.
Наличието на ген може да ви направи престъпник, само ако сте имали досег с престъпление като дете. Но без това социално влияние, което позволява тази наклонност да се появи и проявява, генът би останал неутрален.
Комбинацията от нашето възпитание, изразена във влиянието на родители, училище и общество, определя нашите действия. Гените са даденост, нещо постоянно в нас и са наполовина отговорни за нещата, които правим.
Най-ефективният път за промяна на човешкото поведение е чрез образованието и обществото.
Човешкото его стабилно нараства от поколение, в поколение и достига граници, които са истинска опасност за човешкия вид, усещано и по пагубното ни влияние върху природата.
Ако този процес стане очевиден за нас, тогава обществото ще получи това послание чрез медиите и ще повлияе на всички и лично върху всеки един от нас. Защото това, което обществото приема като стандарт, се приема и от индивида.
Необходимо е да се обясни причината за нещата и защо природата е организирана по такъв начин и накъде води това.
Ако 50% е влиянието на гените и 50% е от общество, то къде е нашето „Аз”? Какво остава за самата личност?
Като индивиди, не избираме това, с което да се родим, включително и средата около нас, семейството, училището и каквото и да е от нашия живот.
Станали на двадесет години, нямаме „нищо свое“, всичко е вече въведено в нас и сякаш, не сме ние, тъй като все още нямаме изграден собствен, аз.
Ако живеем, според медиите и обществото, които ни влияят, никога не проявяваме нашето аз, дори е възможно да нямаме усещането, че имаме потенциал да израстнем над този вид съществуване.
Човек чувства своя аз, чрез вътрешния си подтик да разкрие святост, да издигне човешката природа и да открие духовния живот и природната сила. Там намира свободата на избора, а не в материалния свят.
Човешкото развитие не е в своя пик и все още не виждаме цялото добро, което можем да достигнем, ако включим всички сили на природата в себе си, ако постигнем и разберем цялата реалност.
И учените, независимо един от друг, ще могат да разберат, че без вътрешни промени, няма да могат да проникнат по-дълбоко, за да изучат силите, които стоят зад материята и законите, вътре в нея.
Необходимо е да ги идентифицират и е невъзможно да го направят, използвайки нашия егоистичен разум.
Вместо противоположни, ние трябва да станем подобни на материята, да признаем, че природата е алтруистична и е създала живота.
Можем да научим това от нашите клетки и от начина, по който действат в тялото ни. Ако не работеха в перфектна хармония, тялото не би съществувало. Всяка клетка се грижи за цялостното благосъстояние на тялото.
Цялата природа е на този принцип. Ние, хората, сме единствената част от природата, която създава небалансираност и признавайки това, сме задължени да коригираме себе си.
Чрез науката ще открием, че нямаме възможност да постигнем истинските закони на природата, ако не променим себе си по нейно подобие и не преодолеем елементарната човешка гордост , че можем да разберем света по-добре със своя разум и средства.
автор: Емилия Наумова
Коментари