Условие за възход

Да си представим, че сега със своите мисли и чувства се намираме в друг човек и бихме желали да видим неговата радост, неговото щастие и удовлетвореност. Как можем да правим нещо приятно за друг? За да се досетим, нека си припомним изпитаната от човека радост, когато успеем да изберем подходящ подарък и му го поднесем. Преди това е необходимо да проучим какво може да го зарадва, какво точно му трябва, от какво се интересува и по такъв начин да присъединим неговото желание към себе си така, сякаш то става наше. Успявайки, получаваме достъп до част от единната общност между хората. Изборът, който правим е в приемането ни да вложим по-голямо усилие за жест в правилната посока, към другия, тъй като не е егоистичния, природен наш - за себе си. Растенията и животните, организмите, които не се развиват със собствени усилия, имат занапред предварително зададено развитие, което се определя и управлява от създалата ги природа. А ние, хората, трябва сами да градим своето бъдещо състояние, да си го представяме в група от себеподобни, с необходими добри взаимоотношения помежду си. Тогава всеки ще се стреми да се уподобява, все повече на тази среда и постоянно ще изграждаме от себе си, в себе си и извън себе си своята природа. Необходимо е сами да създаваме, сами да си представяме, сами да сглобяваме и пак, сами да съставим между нас тази голяма бъдеща форма на общността Човек. Ще докажем подобието си със създалата ни природна сила, ако и ние сме създаващи, като успеем да я изградим сами, търсейки нейната визия, този съвършен модел. Но не е по възможностите на човек, сам да направи това. Става чрез група от нему подобни. Затова нашето човешко цяло, което сме били отдавна е разбито на множество частици, за да имаме условието да го изградим отново. Идеалното ни състояние е това единно цяло в съвършенство. Имаме възможност да работим, да полагаме усилия и всеки път да изграждаме себе си в по-завършен вид, в отдаване към другия и сплотяването с другите. И въпреки своя егоизъм да успеем да формираме новото си състояние, себе си и общността ни, чрез съединяване на нашите сегашни състояния и идващото следващо, към което се стремим веднага. Сами чертаем, разкриваме, изследваме това идеално състояние и в търсенията си достигаме новите свойства за отдаване към другия човек и новите, за получаване от нас. Те се допълват взаимно, не се анулират и нищо не губят. Предават идеалната картина, една безкрайност и едно неограничено състояние на всичко, създадено до днес. Изборът за нашето движение напред, се определя от вложеното по-голямо усилие от нас. И ако максимално ясно проявим двете противоположни свойства, от които се състои нашата природата - за получаване и за отдаване, и се опитаме да ги съвместим, тяхното оптимално съпоставяне ще ни покаже следващата ни степен на развитие в една средна линия, постигната чрез промяната на посоката за получаване, не към себе си, а навън към другия. С всяко следващо стъпало, което изграждаме се появява новата картина. Когато я изградим, вече сме способни да установим новите недостатъци, новите несъответствия. И отново възниква превес в егоистичните желания, които нарушават единството, хармонията, цялостната картина, но на по-високото ниво. И пак, по-качествено трябва да изграждаме средата около нас, която ще ни помогне да установим баланса между получаване и отдаване, постигайки от тях една средна позиция, съдържаща тези две сили на природата. Изборът винаги се състои в тяхното максимално използване, в по-голямото усилие за преодоляване на едното желание над другото. Затова с участието си в тази група от хора като нас, получаваме от нея едно допълнително,  обединено желание, благодарение на усилията, които полагаме всички и действаме от любовта си към своите приятели, стигайки до любовта към нашата човешка общност. Тогава получаваме от групата си много по-голяма, допълнителна сила, наречена духовен стремеж. Висшата създала ни природа въздейства върху този стремеж, изграден над нашето естествено желание за получаване към себе си и извършва подобряване на качествата ни, като ни обединява с останалите в едно общо желание за новото ниво на новите ни свойства. Събрани всички в братско единство, любов и взаимност можем да постигаме високото духовно ниво, което идва за миг, защото „така е подредено". Както е при трансплантиране на орган. Самостоятелно не може да съществува, но присъединен към тялото, веднага получава всичко, което му е необходимо. Възстановява се обмяната на веществата с тялото и започва отново да живее. Човешката общност не се намира изцяло в никой поотделно, а във връзката между нас. Ако пренесем акцента от нас самите върху връзката между нас и пространството, което трябва да напълним с любов, тогава ще разкрием, че това не е празно място в света, а тъкмо, там се разкрива животът. Работейки усилено, в резултат получаваме сили, позволяващи ни да се повдигнем на следващата степен. Но бързо разбираме, че не се издигаме със свои сили, а просто сме изпълнили условие, след което получаваме помощ за самата стъпка. Защото никога не бихме могли да работим върху следващата, по-висока степен и не бихме знаели, какво точно да направим там. Задачата е да изпълним няколко условия и за своите усилия получаваме това, което сами не сме способни да постигнем. Знанието ни идва, в зависимост от нашите усилия да поправим отношенията един към друг в посоката на любовта, като не правим на другия това, което не искаме да направят на нас и го обичаме като себе си. автор: Емилия Наумова Коментари