Знаете ли, че тази есен ще се състои едно дългоочаквано футболно дерби. За него се говори отдавна. То ще даде дълго търсени отговори на въпросите „Кои са живите мъртви в бургаския футбол”. Кои са живи и кои са мъртви. Кои са по-малко мъртви и повече живи.
Да, болезнено е да определиш някого по този начин, защото това означава, че го смяташ за зомби. Но това е истината, а тя боли. А най-боли, ако наречеш зомби нещо, което обичаш от дете.
Знаете ли, най-абсурдното, най-отвратителното, най-идиотското е, че нещата стигнаха до положение, в което ще има има футболно дерби на ниво "А" окръжна група между отборите на „Черноморец” Бургас и Черноморец Бургас. Е, абревиатурите пред името „Черноморец” са различни за двата отбора, но все за „Черноморец” става дума. Колкото до поетичното „А” окръжна група, ще рече, че става въпрос за „селската група”. Научих за предстоящия мач онзи ден от бургаска футболна легенда, от човек който като дете ме е вдъхновявал, заради когото съм бягал от училище и чието име съм скандирал и заради когото съм висял пред съблекалните, за да го видя след победи иили загуби.
А още по-абсурдно, още по-отвратително, още по-идиотско е, че мачът ще се играе в Поморие.
Представете си само. На стадиона ще има футболисти със сини екипи, ще има треньори, ще има дори публика, която ще изгледа този деветдесет минутен мазохизъм и това извращение с традициите и историята.
„Черноморец” Бургас срещу „Черноморец” Бургас на терена на стадиона в Поморие в сблъсък от селските групи.. Дотам я докарахме.Звучи като кошмар и изглежда като кошмар. Между другото щом говорим за ужаси, хвърлете поглед към стадион „Черноморец” в квартал „Победа”...там встрани от административната сграда на Океански риболов. Бившият стадион до бившата държавна компания. Били са някога нещо. Днес не са. Няма ги.
Предстоящотодерби е резултат от вероятно най-голямото футболно престъпление на века в Бургас и всички знаем кои са виновниците...между другото някои от съучастниците им пъргаво захвърлиха сините шалчета, които увиваха около вратовете си и сега провесиха там други, но вече в зелен цвят. Какво тук значи някакъв си цвят. Важното на врата да виси правилното шалче.
Същите тези безскрупулни типове преди време ръкопляскаха и аплодираха идеята да бъде унищожен „Нефтохимик”, защото архитектите на проекта „Супер Черноморец” и изпълнителят на проекта Красимир Балъков прецениха, че в Бургас няма място и ресурс за два професионални клуба. Носачите на шалчета по интереси пляскаха с мазни от безплатния кетъринг ръчички на това ритуално убийство и даряваха с овации играчите на терена със сини фланелки, без да се замислят, че само дни по-рано същите тези футболисти носеха екипи със зелен цвят. Скандираха „Черноморец, оле” на стадион, който нямаше нищо общо с „Черноморец”
А сега забравиха „синия” си период и вече зеленеят страстно и вдъхновено. Какво да ги правиш. Общественици. Не че нещо, нищо лично, просто за едната снимка със зеления шал го правят. За народната любов на зелените фенове. За една обществена поръчка. За единия кетъринг. А синият цвят не е правилен цвят. Той е лош. Не е подходящ за шалчето на вратлето.
„Черноморец” Бургас ще играе срещу „Черноморец” Бургас в люто дерби в селската група на стадиона в Поморие. И накрая след тези 90 минути за статистиката може да има победител, може да има загубил, а може мачът да завърши наравно...кой знае.
Всъщност в мача на живите мъртви няма да има победител, защото и единият „Черноморец” и другият „Черноморец” са част от света на сенките, където ги изпратиха отвратителни общественици и политици с протрити вратове. Протрити са, защото постоянно си сменят шалчетата, за да бъдат в правилния цвят.
Сега ще кажете, този ревльо какво е зациврил и каква е поуката от цялото му нещастно дрънкане.
Поуката ли...хм...два пъти в своята история „Черноморец” Бургас беше общински клуб. Какви оди и дитирамби бяха. Какви светли бъднини се задаваха. И след тези два брака по сметка се стигна дотам, че днес имаме два отбора с това име, които ще играят помежду си в селската група, за да определят кои са живите и кои са мъртвите.
Живите мъртви в бургаския футбол. Имат си имена. „Черноморец” Бургас и „Черноморец” Бургас. За кои да кажеш добро, за кои нищо?
Убиха ги онези с протритите от постоянно сменящите се шалове вратове и мазните от безплатния кетъринг ръце и уста. Проклети да са. Но дори в този ад има някаква малка надежда. Никой от проклетниците няма да гледа „дербито”...значи все пак има някакъв нищожен шанс за възкресение...
Дано.
Дано.
Автор: Красимир Калудов