Игра в съвършенство

Създадени сме, така че нашето желание се задоволява, именно от интегралното усещане за едно общо желание, с една обща мисъл и един общ замисъл. Разкриването на следващото, ново природно ниво изпълва празнотата в нас до чувство на удовлетвореност. Затова човек, който се движи към едно всеобщо, интегрално общуване усеща абсолютен комфорт и се издига над всички ограничения на нашия свят за време, за място, разстояние и преместване. И сякаш се изключва, престава да усеща своето тяло, защото възприемането му за света е вече интегрално, а не е съсредоточено в личното желание, с което е създаден. Дори не усеща смъртта, ако е успял да придобие съществуване на следващото ниво, по-рано от настъпването на раздялата с физическото тяло. Вече стоим пред такива открития, за които подсъзнателно мечтаем всички. Ясно и осезаемо усетили това, ще разберем, че природата разкрива пред нас голям потенциал. И ще се досетим, че през всички изминали, милиони години от своето развитие сме растяли, за да сме подготвени за навлизането ни в този нов свят. Всички се надяваме, че страданията ни помагат и все някога ще завършат, но не става точно така. Движението ни напред се осъществява, именно за сметка на това, че се стремим към радост, към добро, към щастие от извършването на добри дела. Това ни помага да се изкачим на по-високо стъпало и да постигаме своята вяра във висшето състояние, усещайки принадлежност към съвършенство. А за свое удоволствие ли се стремим към това съвършенство или го търсим,  за да получим вдъхновение и радост, с които ще можем да отдаваме на другите? Получава се, че участваме в една своеобразна игра с най-естествените и по детски, чисти действия в своята представа и стремеж да се издигнем над материалния свят. Забавляваме другите около нас, като им предаваме радостта си, която не е само смях, а удовлетворение за поетия правилен път и целта, в която вярваме. Тази радост дава сили и като деца в играта си, протягаме ръце към по-високото, което ни притегля, за да можем да пораснем. Благодарение на нашето обединяване в едно искрено състояние,  напълвайки нашето общо желание, намиращо се между нас, се постига удовлетворяване за всеки. Това е много възвишена и достойна игра, съвършена, както е природата с нейното желание за отдаване към своите създания. И макар, на пръв поглед  да изглежда много просто и по силите на всеки да го извърши, представлява трудно, нетипично и сериозно действие, подлагащо на изпитание способността за даване приоритет на другите, на групата. Нашето его не ни позволява да преклоним гордостта си, за да се включим в тази игра и да започнем да изпълняваме действия за удовлетворяване на желание, различно от собственото - това на групата. Както един артист чувства настроението на своята публика и се грижи да не загуби нейното внимание, така е необходимо да почувстваме сърцето на своите приятели и да спомогнем да усетят радостта и обединението. Животните действат инстинктивно и не грешат. Познават, дали е добра храната или водата. Но ние нямаме такава способност и нашите заключения са сложни и объркани. Колкото по-развито е едно същество, толкова повече грешки прави, определяйки доброто и злото. Объркваме се за доброто със сладкия и за злото с горчивия вкус, а те много пъти не съвпадат. Сладкото и полезното за животните съвпадат. Те не са привличени от неподходяща за тях храна и получават онзи вид енергия, която се полага, според природата им. Не живеят с фаталните спадове в настроението. Но човек няма този точен природен ориентир и се затруднява при изява на емоции. Хората, докато не са достатъчно развити живеят по-спокойно, водейки обикновен ежедневен живот, който ги удовлетворява напълно. Но колкото повече се развиваме, все повече сме зависими от своето настроение, когато в нас изведнъж и съвсем внезапно, се сменят различни  усещания за радост или за печал, за опустошеност или напълване. Всичко това се случва, за да ни се даде свобода на избора и да си изясним на какъв принцип ще го направим, по отношение на сладко и горчиво или истина и лъжа. Когато сме тъжни, търсим причината, начина за промяна и удовлетворение. Какъв е животът ни без радостта! Своя избор в положителен или отрицателен смисъл правим след сравнение, изяснявайки си същността, в съответствие с различни фактори. Избираме не просто сладко или горчиво, а какво означава това, съпоставено с истината или лъжата. И не просто радост или печал, а съотнесени към някаква цел. Затова само в човека и най-вече в по-развития, започват проблеми с усещането на удовлетвореност или на неудовлетвореност, на радост или на тъга. Ако човек чувства празнота и не вижда радост, тогава няма жизнена сила в себе си и потъва в депресия. А това единствената причина, подготвена от хода на времето, която ни подтиква в търсене на изход, за да излезем от този упадък. В резултат на цялото си развитие, достигаме до извода, че не е по силите на човек да се наслаждава и удовлетворява, бивайки сам. Да се насладим можем, само ако един предаде радостта на друг, като в нито един от тях не остане радост за самия него, а тя се предава на всички. Затова е невъзможно да разкрием съвършенството, ако не се чувстваме свързани с другите хора и не им съдействаме, така както е във всеки природен организъм с взаимна зависимост между различните клетки и системи. Радостта в нас е признак за посоката на нашето развитие. автор: Емилия Наумова Коментари