Валута в нов цвят

Към икономиката на „големия свят”, която е с глобална програма, позволяваща да се властва над света спадат: армиите, държавите, средствата за масова информация, ресурсите и т.н. Тя определя „властническото планиране”, понеже по своята същност икономиката е власт. А от върха, надолу се спуска друга икономика, с известните ни системи и учреждения, предназначена за обикновените икономисти. Днес, в условията на криза, със своите познания, икономистите постепенно подготвят хората за по-сериозните проблеми и несгоди. Така или иначе, всичко се дава на умерени порции, в подходящото време. Машината на световната икономика,  все по-малко слуша своето кормило и елитът търси възможности да закрепи управлението си. Но дали ще бъде способен в това търсене  да излезе извън границите на привичното мислене и стандартните подходи? Живеем върху малък „глобус“, обхванат от силите на природата, без възможност да се избяга, където и да било. Човечеството преживява период на голяма, качествена трансформация, на която е невъзможно да се противопостави. Ако елитът иска да запази властта си, ще трябва да разбере тенденцията на природата. Не бива да върви сре щу нея. Възможно е да върви, заедно с нея. Улавяйки нов полъх, отначало се опитваме да се противим, а ако не се получи, сменяме курса да е „по вятъра“ и оглавяваме процеса, за да го управляваме. Ако се съобразяват с природата, управляващите ще запазят властта си, тъй като имат силата на управлението, контролират армията, икономическата система, търговията, промишлеността, правителствата, чието съществуване е необходимо и по-нататък в нашия живот. Сега природата ни подканва да се променим вътрешно и сме задължени да създадем нова икономика, ново удовлетворение. За човека вече не са така задоволяващи придобивките, с които е пълен неговия дом, не е и самият дом, не и автомобилът, не са и пенсионните фондове, националните застраховки. Всичко това вече са „дребни неща“. Сега е от значение, как да изпълним човека с усещането за живот. В това е същността на новата икономика. Другите сфери на живот, отчитайки съвременното технологично развитие, няма да изискват големи промени. Ако управляващите света разберат, че именно тази нова парадигма ще им позволи и по-нататък да запазят властта си, и че благодарение на нея, светът действително ще им се подчинява, тогава ще могат да нахранят и да обезпечат човечеството, което изисква с едно ново желание. Развитието на природата е събудило това желание вътре, в хората, а елитът ще подосигури всичко, което е необходимо, отвън. Но това няма да са парите. Чрез икономиката на обединението, в света ще навлиза нов вид „валута“ – щастието. Цялата тази система, която е изградена в света, в една своя част трябва да се превърне в система за възпитание, а в другата своя част да продължи да функционира, в качеството си на система за обезпечаване. Защото на всеки човек, както и преди ще са необходими насъщните за живота вещи. Но сега, когато той си задава въпроса за смисъла на живота, е необходимо да се създаде още една система. Промишленият комплекс се запазва в мащабите, необходими за обезпечаване на базовите, нормални нужди, а всичко останало над него, трябва постепенно да се изключи и демонтира, като се действа плавно и поетапно, избягвайки тежките проблеми, разрушенията, безпорядъка и войните. Светът трябва да се управлява, така че да се избави от всички „мними активи“ и имущества и да премине към рационално потребление. Това е огромна работа и икономистите е необходимо да направят своите изчисления, за да е възможно да се преустрои механизма на снабдяването. С въвеждането на едно общо, интегрално възпитание сред хората, заедно с другите положителни неща за живота им, многократно ще намали и количеството на неупотребявана храна. Даже в страните, в които има недохранване, огромно количество продукти се изхвърля на боклука. В действителност, не ни достигат не ресурсите, а съчувствието, съпричастността между хората. Там, дето хладилникът „ще се пръсне“, в съседство – децата гладуват. Само безучастност пречи да се даде излишъка. Този проблем ще реши, единствено възпитанието. Въпреки че, храната е напълно достатъчна, за да покрие нуждите на всички в света, без изключение, празнотата между хората не позволява да се реши проблема. Това състояние, малко по-малко ще обхване целия свят – от една страна изобилие, гниещи на боклука продукти и излишъци, които няма къде да се употребят, а от друга страна, растящ брой на бедните, на които не достига хляба. И няма да е следствие от ценовата политика с нейните убийствени трикове, а просто безизходицата, до която ни води старият подход. Именно подходът, парадигмата на своето развитие е необходимо да променим днес. Докато е време  да изградим рационална икономика и паралелно да създаваме системата на образование, защото иначе нововъведенията щесе провалят. За тях са нужни правилни човешки отношения. И заедно с това, трябва да се обезпечи на всеки, усещането за щастлив живот, за което също отговаря елитът, който иска да остане на власт. Днес се изискват нови средства за това. Освен парите, като опора на правителствата могат да служат и други средства: уважението, обезпечаването на насъщния хляб. У властта има много средства, позволяващи ѝ да чувства свой собствен, целия свят. Днес се налага да се ръководим от тези признаци и качества, които са присъщи на съвременното човешко общество. Всички тези негови проблеми произтичат от отсъствие на правилна, добра връзка между хората. Вследствие на това, семействата се разпадат, а системата на образование успешно се влошава, защото се предпочита хората да са на примитивно ниво на развитие. Затова, вместо да налага на хората безполезни занимания, още повече че това вече е невъзможно, нека да обезпечава на населението щастие, с помощта на възпитанието, на системата за просвета, на механизмите за снабдяване. Това ще стане ново средство за власт със забележителни средства, носещи уважение, позволяващи на управляващите и по-нататък да заемат своята позиция. „Индустрията на щастието” се състои от най-различни компоненти, включващи отдих, развлечения, възпитание на децата и много други. Съвременната промишленост се свива и изчезва до своя оптимален вид. Новите технологии и автоматизацията на производството са способни, значително да съкратят количеството на работещите в предприятията. Да се спре този процес е невъзможно. Дори Китай, бързо преминава през последните етапи на този път. Какво ще правят хората? Ще изграждат и развиват, помежду си нови, добри отношения. И точно в тази дейност има работа за всички. А икономистите е необходимо да се преквалифицират в педагози, за да изградим икономика на щастието и в обществото да създаваме поток от добри отношения, които изпълват всекиго от нас. Преди време хората обезпечаваха парите, а сега системата ще им осигури щастие. Това е едно постоянно „вливане” и проява на осъзната дейност, на огромна социална работа, на обединение на света в единно цяло, в което усещаме единния поток на живота. И завършвайки своето развитие в рамките на неживата, растителната и животинската природа, ние се изкачваме на ново равнище на битието, на степента „Човек“. Всъщност, става дума за скок от няколко десетилетия напред. Преходът, който ни предстои, съвсем не е обикновен. В него постепенно ще бъдат привлечени държавите, една след  друга и цялото международното общество. Необходимо е, своевременно да съкратим действието на изчерпаните направления от потреблението, още докато преминава сегашната криза. Ще се наложи да се закрият предприятия, фирми и компании, които са пред своя крах. А икономистите се налага да разработят стратегия за планомерно свиване. Така, специалистите съставят програма за закриване на даден  комплекс, в който са заети стотици хиляди работещи. Те трябва да бъдат приведени към режим на рационално потребление, да бъдат защитени с нова система на снабдяване и т.н. При добър подход, вместо неконтролируем упадък на целия отрасъл, ще се осъществи социално и икономическо оздравяване, благодарение на новата икономика. Успешният ход  е да влезем в програмата на природата, а не да търсим източник за разрешаване, извън нея. Не просто да закрием нерентабилно предприятие в някое градче, а да съставим оздравителна програма, която да помогне на хората да реорганизират социалните и общински механизми, а също да получат правителствена помощ за обезпечаване на базисните нужди. Обединявайки се, можем да имаме добър живот, независимо от малки субсидии и помощи. автор: Емилия Наумова Коментари