Преди броени дни ОУ "Братя Миладинови" Бургас навърши 90 години. Потърсихме щастливия директор на учебното заведение Бочко Бочев, за да ни разкаже как учители, ученици и родители заедно изграждат авторитета на училището почти цял век.
Колко преподаватели има в момента в навършилото преди дни 90 години училище „Братя Миладинови”?
Преподавателите са точно 99 през тази учебна година.
А колко ученици обучават те?
Учениците са 1278, разпределени в петдесет паралелки, една подготвителна група и двайсет занимални имаме.
Ако се интересуваме от всички подробности от историята на училището, сигурно ще ни насочите към хрониките и архивите. Затова нека се върнем към първия ден, когато вие поехте ръководството на „Братя Миладинови”. Какво се промени оттогава до днес?
Годината, в която започнах, беше 1998 год. Учениците бяха 1020. Успяхме през годините да увеличим децата благодарение на екипа, който изградихме с колегите. Успяваме да бъдем на много добро ниво, имаме добра материална база. Поддържаме разнообразие в часовете и търсим нестандартни методи на обечение. Оттам идва и желанието на родителите децата им да учат при нас. През тези 17 години смятам , че с колегите направихме доста. Това си личи по резултатите на учениците ни на националното външно оценяване, от постиженията им на състезания, конкурси...навсякъде, където участват.
Приемате ли като признание за усилията ви това ,че всяка учебна година все повече родители искат децата им да учат точно при вас?
Ние за това работим и това е идеята, която ни обединява. Работим така, че родителите да имат желание да записват децата си в нашето училище. По повод на това, че споменахте архивите, поддържаме много подробна летописна книга, от която научаваме, че за първи път в историята на ОУ „Братя Миладинови” в първи клас имаме прием на 8 паралелки, а това са 210 първокласници. Това е изключително голямо признание за труда на моите колеги.
На какво се дължат високите резултати, които постигат вашите ученици на матури и състезания? На това, че подбирате много способни и талантливи деца или на това, че учителите им са много добри?
Дължи се на съчетание на три неща. Учители, ученици и да не забравяме родителите, които са ангажирани с възпитанието, с обучението на децата. Те изключително много ни помагат, срещаме разбиране. Когато имаме проблеми, се събираме и коментираме нещата. Стремим се винаги нещата да са в полза на детето.
Успявате ли да се справите с организацията на учебния процес при тази свръхнатовареност на магтериалната база заради все по-големия брой ученици?
Успяваме, да. Справяме с целодневната организация успешно. Не знам дали има друго училище с двайсет групи за целодневна организация, занимални, това са близо 400 деца. За тях също е нужно да се осигурят също класни стаи за обучение, за допълнителни занимания. Но успяваме. С колегите се справяме и осигуряваме условия.
Не е ли близо моментът, в който или ще трябва да построите ново крило на училището или да спрете да приемате нови ученици заради това, че просто няма да има място за всички желаещи да учат при вас?
Няма да стигнем до там. Няма да разширяваме училището, няма да спираме приема. През тези 17 години сме достигнали до един брой ученици и го поддържаме. Запълнено е всичко, материалната база се използва пълноценно. Ние сме единственото училище, което съумява да поддържа басейн, в който децата редовно плуват. Това, което също правим ново при нас е една необичайна зала. Подобна има само още едно училище във Велико Търново и вече и ние. Ще я открием преди Коледа, защото тогава стават чудеса. Знаете, че децата обичат да рисуват по стените много. По чиновете също. Затова създаваме такава стая, където ще могат да рисуват по стените. Боядисана е със специална боя, със специално покритие. Ще рисуват върху стените с маркери и после всичко ще се изтрива. Там ще освобождават своята творческа енергия, която понякога ги кара да рисуват по стените на училището, в тоалетните, в коридорите, по чиновете. В България няма такива стаи. В Испания има нещо подобно. Наричат ги обаче „стаи на помирението”. Там отиват наказаните ученици и в тях има учители, които ги наблюдават, докато си подготвят уроците. Специално „стаи за рисуване по стените”...в това ние сме първите.
Сигулно това, че се опитваме да бъдем нестандартни, ни носи успехи. Затова резултатите на националното външно оценяване през последните години ни класират между първите три училища.
При положение ,че седмокласниците са ни около 200, пред нас се класират училища с шест деца, двайсет деца.
Кои са доайените сред преподавателския състав?
От тези деветдесет и девет преподаватели имаме двама колеги, които са с нас от откриването на „новата сграда” през 1985 год. Това са г-жа Ставрева и г-жа Трифонова. Продължават да работят. Те са доказани авторитети в нашето училище.
А младите ви колеги, как ги селектирате и избирате, за да отговорят на очакванията на родители и ученици и на статута ви на елитно училище?
Не харесвам тази дума „елитно”. Приемам, че сме предпочитано и търсено училище. Наши възпитаници вече се завръщат при нас като преподаватели. През тази учебна година назначихме две колежки. В интерес на истината от 99 учители, имаме само шестима мъже. Имаме колеги, които са били наши ученици и сега продължават като учители при нас. Голяма част от колегите ги познават. При назначаването им старите колеги ми казваха „Познаваме ги ,били са при нас, отличаваха се със сериозно отношение, бяха отговорни деца”. Сега им даваме възможност да се докажат като учители.
А вие преподавате ли още, остава ли ви време или административната работа ви затрупва?
Съчетавам двете неща. Задължен съм да имам часове. Водя български език пет часа седмично и оттам нататък си върша административната работа.
Повече двойки или повече шестици пишете?
Аз казвам на моите ученици, че те сами си пишат оценките със своите знания. Аз само се подписвам под оценките. Казвам им какво са направили, какво са казали и какво не са успяли да отговорят.
Успяват ли вашите ученици да продължат образованието си в престижни гимназии и университети?
Общо взето след седми клас завършват около 200 седмокласници. От тях имаме по една паралелка в Немска гимназия, в Английската, в Икономическия техникум, във Френска гимназия. Това са все училища, където се влиза с висок успех. Не подценявам и другите училища. Наши момчета предпочитат да влизат в Механотехникума, в ТОХ-а. Всеки ученик избира своя път. Показват високи резултати и съумяват да продължат. После продължават и висше образование.
Запазена марка ли сте вече в образованието в областта и в страната?
Името на основно училище „Братя Миладинови” се произнася с уважение. За тези години сме доказали, че в нашето училище се работи сериозно и отговорно и нашите ученици се реализират много добре и в чужбина след висшето си образование. Гордея се с всичките ни ученици, защото за мен и колегите ми е гордост да ни срещне след години някой непознат младеж и да ни поздрави и в него да познаем наш ученик. Наши бивши ученици ни поздравяват навсякъде. Имаме журналисти, лекари, директори, имаме преподавател в Харвард, наш възпитаник. Наскоро в „Александровска” болница в София ме поздравиха двама млади лекари. Оказа се, че са наши ученици и сега са аситенти на много известен професор. Смятам, че колегите ми са си свършили работата. Затова и името на училището ни се произнася с уважение.
Коментари
21 дек. 2014
2014-12-21
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Бочко Бочев: Името на училище "Братя Миладинови" се произнася с уважение
Преди броени дни ОУ "Братя Миладинови" Бургас навърши 90 години. Потърсихме щастливия директор на учебното заведение Бочко Бочев, за да ни разкаже как учители, ученици и родители заедно изграждат авторитета на училището почти цял век.
Колко преподаватели има в момента в навършилото преди дни 90 години училище „Братя Миладинови”?
Преподавателите са точно 99 през тази учебна година.
А колко ученици обучават те?
Учениците са 1278, разпределени в петдесет паралелки, една подготвителна група и двайсет занимални имаме.
Ако се интересуваме от всички подробности от историята на училището, сигурно ще ни насочите към хрониките и архивите. Затова нека се върнем към първия ден, когато вие поехте ръководството на „Братя Миладинови”. Какво се промени оттогава до днес?
Годината, в която започнах, беше 1998 год. Учениците бяха 1020. Успяхме през годините да увеличим децата благодарение на екипа, който изградихме с колегите. Успяваме да бъдем на много добро ниво, имаме добра материална база. Поддържаме разнообразие в часовете и търсим нестандартни методи на обечение. Оттам идва и желанието на родителите децата им да учат при нас. През тези 17 години смятам , че с колегите направихме доста. Това си личи по резултатите на учениците ни на националното външно оценяване, от постиженията им на състезания, конкурси...навсякъде, където участват.
Приемате ли като признание за усилията ви това ,че всяка учебна година все повече родители искат децата им да учат точно при вас?
Ние за това работим и това е идеята, която ни обединява. Работим така, че родителите да имат желание да записват децата си в нашето училище. По повод на това, че споменахте архивите, поддържаме много подробна летописна книга, от която научаваме, че за първи път в историята на ОУ „Братя Миладинови” в първи клас имаме прием на 8 паралелки, а това са 210 първокласници. Това е изключително голямо признание за труда на моите колеги.
На какво се дължат високите резултати, които постигат вашите ученици на матури и състезания? На това, че подбирате много способни и талантливи деца или на това, че учителите им са много добри?
Дължи се на съчетание на три неща. Учители, ученици и да не забравяме родителите, които са ангажирани с възпитанието, с обучението на децата. Те изключително много ни помагат, срещаме разбиране. Когато имаме проблеми, се събираме и коментираме нещата. Стремим се винаги нещата да са в полза на детето.
Успявате ли да се справите с организацията на учебния процес при тази свръхнатовареност на магтериалната база заради все по-големия брой ученици?
Успяваме, да. Справяме с целодневната организация успешно. Не знам дали има друго училище с двайсет групи за целодневна организация, занимални, това са близо 400 деца. За тях също е нужно да се осигурят също класни стаи за обучение, за допълнителни занимания. Но успяваме. С колегите се справяме и осигуряваме условия.
Не е ли близо моментът, в който или ще трябва да построите ново крило на училището или да спрете да приемате нови ученици заради това, че просто няма да има място за всички желаещи да учат при вас?
Няма да стигнем до там. Няма да разширяваме училището, няма да спираме приема. През тези 17 години сме достигнали до един брой ученици и го поддържаме. Запълнено е всичко, материалната база се използва пълноценно. Ние сме единственото училище, което съумява да поддържа басейн, в който децата редовно плуват. Това, което също правим ново при нас е една необичайна зала. Подобна има само още едно училище във Велико Търново и вече и ние. Ще я открием преди Коледа, защото тогава стават чудеса. Знаете, че децата обичат да рисуват по стените много. По чиновете също. Затова създаваме такава стая, където ще могат да рисуват по стените. Боядисана е със специална боя, със специално покритие. Ще рисуват върху стените с маркери и после всичко ще се изтрива. Там ще освобождават своята творческа енергия, която понякога ги кара да рисуват по стените на училището, в тоалетните, в коридорите, по чиновете. В България няма такива стаи. В Испания има нещо подобно. Наричат ги обаче „стаи на помирението”. Там отиват наказаните ученици и в тях има учители, които ги наблюдават, докато си подготвят уроците. Специално „стаи за рисуване по стените”...в това ние сме първите.
Сигулно това, че се опитваме да бъдем нестандартни, ни носи успехи. Затова резултатите на националното външно оценяване през последните години ни класират между първите три училища.
При положение ,че седмокласниците са ни около 200, пред нас се класират училища с шест деца, двайсет деца.
Кои са доайените сред преподавателския състав?
От тези деветдесет и девет преподаватели имаме двама колеги, които са с нас от откриването на „новата сграда” през 1985 год. Това са г-жа Ставрева и г-жа Трифонова. Продължават да работят. Те са доказани авторитети в нашето училище.
А младите ви колеги, как ги селектирате и избирате, за да отговорят на очакванията на родители и ученици и на статута ви на елитно училище?
Не харесвам тази дума „елитно”. Приемам, че сме предпочитано и търсено училище. Наши възпитаници вече се завръщат при нас като преподаватели. През тази учебна година назначихме две колежки. В интерес на истината от 99 учители, имаме само шестима мъже. Имаме колеги, които са били наши ученици и сега продължават като учители при нас. Голяма част от колегите ги познават. При назначаването им старите колеги ми казваха „Познаваме ги ,били са при нас, отличаваха се със сериозно отношение, бяха отговорни деца”. Сега им даваме възможност да се докажат като учители.
А вие преподавате ли още, остава ли ви време или административната работа ви затрупва?
Съчетавам двете неща. Задължен съм да имам часове. Водя български език пет часа седмично и оттам нататък си върша административната работа.
Повече двойки или повече шестици пишете?
Аз казвам на моите ученици, че те сами си пишат оценките със своите знания. Аз само се подписвам под оценките. Казвам им какво са направили, какво са казали и какво не са успяли да отговорят.
Успяват ли вашите ученици да продължат образованието си в престижни гимназии и университети?
Общо взето след седми клас завършват около 200 седмокласници. От тях имаме по една паралелка в Немска гимназия, в Английската, в Икономическия техникум, във Френска гимназия. Това са все училища, където се влиза с висок успех. Не подценявам и другите училища. Наши момчета предпочитат да влизат в Механотехникума, в ТОХ-а. Всеки ученик избира своя път. Показват високи резултати и съумяват да продължат. После продължават и висше образование.
Запазена марка ли сте вече в образованието в областта и в страната?
Името на основно училище „Братя Миладинови” се произнася с уважение. За тези години сме доказали, че в нашето училище се работи сериозно и отговорно и нашите ученици се реализират много добре и в чужбина след висшето си образование. Гордея се с всичките ни ученици, защото за мен и колегите ми е гордост да ни срещне след години някой непознат младеж и да ни поздрави и в него да познаем наш ученик. Наши бивши ученици ни поздравяват навсякъде. Имаме журналисти, лекари, директори, имаме преподавател в Харвард, наш възпитаник. Наскоро в „Александровска” болница в София ме поздравиха двама млади лекари. Оказа се, че са наши ученици и сега са аситенти на много известен професор. Смятам, че колегите ми са си свършили работата. Затова и името на училището ни се произнася с уважение.
Коментари