Малко време, ни дай!

Съединявайки се, хората ще получат духовно удовлетворение, даже без да знаят за неговия висш природен произход. Радостта ще идва към тях, ще чувстват удовлетворението и ще се стремят да работят за своето обединяване, все по-активно. Ще разкрият, че в съединението се намира особена, обща природна сила на отдаване, която балансира всичко, създадено от природата и която напълва цялата Вселена, но все още остава непозната за учените. А това е нашият източник на живот, от когото получаваме жизнената си сила. Налага ни се да узнаем, как да се приближим до него, за да подобрим своя живот и за да постигнем истинския контакт с природата, да потънем в нея и да останем там в удовлетворение. А засега, се стремим към своето земно щастие. Това е състояние, при което изпитваме усещането на процеса от удовлетворяване на своите желания. Възможно е само когато има желание, „глад“, страст, които се запълват и реализират. Но след като се реализира желанието, усещането за щастие постепенно изчезва. И така, за да има щастие, са необходими желание и напълване. А за да не се анулира желанието от напълването, трябва да са разделени, да се намират в два различни обекта. Както майката, за която е възможно да се наслаждава безкрайно дълго на своето новородено дете, понеже напълва обект, извън себе си. Ако се опитаме да създадем контакт, над естественото ни взаимно отблъскване, то ще можем, взаимно да се напълним един-друг и да сме безкрайно удовлетворени от своите действия. Нека се замислим и ще се досетим, че в целта на създаването ни е включено да получаваме удовлетворяване, някакъв баланс от каквото пожелаем или искаме да направим. Но ни е трудно да прозрем, че начинът за достигане на пълна наслада ни се разкрива от вечния, известен на всички постулат: ”Възлюби ближния като себе си!”. Това състояние на превъзмогване на себе си, се нарича висше постижение. При него се изгубва усещането за нашия временен, несъвършен свят, защото съзнателно се насочваме да намаляваме желанието само за себе си, като се стремим за осъществяване желанията на другите. Така успяваме да се издигаме на по-високо ниво на развитие, обогатяващо нашите усещания. Когато между нас възниква обединяване, се изпълваме с някакво друго, сякаш по-висше щастие и ни се струва, че съществува само нашето единство. Защо, ли обединението носи в себе си такова възвишено чувство? Необходимо е да вникваме в това, което ни казва самата Природа. А тя ни показва вредата от делението и разединението, защото бедите се случват, когато няма единство. Нима е възможно, някаква част от цялото да се преизпълни с щастие, ако не е свързана с останалите части? Така че, можем да получим пълна радост, само с помощта на близките ни хора и никога сами. Ние всичко получаваме от неживата, растителната, животинската природата или от човешкото общество. Винаги внасяме нещо отвън, вътре. Някои неща като храна, внасяме физически, други възприемаме от обществото или чрез досега ни с близкия до нас. Макар и да не забелязваме, сме свързани с обкръжението си като в едно тяло, чрез огромна система от каналчета – „нерви и кръвоносни съдове“, които ни захранват. Както дървото се храни от земята, посредством кореновата си система, така и ние като с малки „тръбички“, извличаме от своето обркръжение цялата си храна – материална, душевна и духовна. И съответно, ако тази свързаност с обкръжението е изградена неправилно сме в беда. Тази взаимовръзка е естествена, както е при животните, които инстинктивно знаят, как да обезпечат всичко необходимо за съществуването си. Но нашата взаимна връзка със света е патологична. Ние замърсяваме въздуха, от който зависи нашият живот. Осъзнавайки, че след 20 години това ще доведе до масови заболявания, продължаваме да увеличаваме замърсяването. Земята няма неизчерпаеми водни ресурси, но по същия начин, нехаем за това. Така, всяко едно прекъсване на връзка, не ни позволява да осъзнаем проблемите, които сами предизвикваме. Тази разединеност между хората, изразяваща се в липсата на връзка между тях, в действителност се явява причината за всички беди, като не отчитаме отсъствието на щастие, на радост, на увереност, на покой, така типично за нашето време. Успяваме да забравим, дори основните потребности, необходими за оцеляването ни. Ако можехме правилно да осъществим своята връзка с природата, ако чувствахме тези канали, чрез които се храним и дишаме и чрез които към нас, непрестанно постъпва инфузия отвън, нямаше да се отнасяме, по такъв начин към обкръжаващата ни среда, с която сме свързани като с пъпната си връв и нямаше да изградим високите зидове и непристъпните стени. Това, изначално погрешно и неправилно отношение към връзките ни с другите хора е разковничето на всичките ни проблеми. Както съпрузите са споени в едно цяло, точно по същия начин всеки човек е свързан с целия свят. Между нас се извиват безброй нишки, обхващащи също и неживата, растителната и животинската природа. Всички ние, заедно представляваме една голяма система с множество „кръвоносни и лимфни съдове“, с „нервна система“ и т.н. системи. Науката вече откри, че природата е цялостна, холистична и който прави нарушение, няма как да го скрие. Ако се направи нещо на едно място, ще се получи отзвук на друго място, при това съвсем неочакван. „Ако докоснеш пеперуда тук, другаде чакай суша или лоша реколта.“ Така е, защото живеем в един общ, съвършен интегрален механизъм, наречен наш свят, на когото приличаме, както целият Космос прилича на нас. И в който, частното се съдържа в общото, а общото е в частното. И няма как да останеш сам и самотен в този общ, наш живот, който е изпълнен с любов! Протегни ръка към другия и давайки от себе си, вземи! автор: Емилия Наумова     Коментари