Той е млад, безкрайно талантлив и според специалистите бъдеща голяма звезда от оперната сцена.
Името му е Димитър Арнаудов, а родното му място е Ямбол, но от 10 години живее в Бургас, където е възпитаник на музикалното училище НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров”. На сцена е от малък, а наградите, които е получавал от различни конкурси, трудно могат да се изброят.
Необикновеният му глас на контратенор го изпраща в Италия, където е стипендиант на голямата певица Райна Кабаиванска.
Няколко месеца Димитър Арнаудов ще се усъвършенства професионално в меката на оперното изкуство. Потърсихме го, за да разкаже пред читателите на „Бургаски репортер” как се работи със звезда от ранга на Кабаиванска и какъв е животът му в Модена.
- Ти си един от учениците в майсторския клас на Райна Кабаиванска. Разкажи за престоя си в Италия, в какво се състоят заниманията ти там?
– Стипендиант съм на Фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ и Фондация „Америка за България“ за едногодишна специализация при Райна Кабаиванска в Академия
„Веки-Тонели" в Модена, Италия. Работим върху техника на гласа и интерпретация. Както казва Маестра Кабаиванска: „Подготвяме се за световните сцени“.
- Известно е, че имаш уникален глас и талант, с който малко хора могат да се похвалят. С какво все пак успя да впечатлиш име като Райна Кабаиванска?
– Гласът ми е контра тенор, рядко срещан е и не е особено познат на широката публика, звученето му е като на женския певчески глас. Явявал съм се и предходни години на прослушване за майсторския клас на Кабаиванска. Първия път , когато се явих тя, ме попита на колко съм години, когато и отговорих, че съм на двайсет тя каза: „Ама ти си много малък още”. Не ме взе две поредни години, но аз ходих като слушател и гледах как работи с другите.
Тази година се явих за трети път, като изобщо не очаквах да ме вземе в майсторския си клас. Изненада за мен беше, когато един приятел ми съобщи, че съм в списъка с одобрените. Всичките пъти, когато съм се явявал на прослушване при нея, тя казваше, че не разбира от специфични гласове като моя и се страхува да работи с мен. В първия ден на майсторския клас сподели , че е рискувала и че ще се опита да работи с мен, по начина, по който работи и с останалите. В последствие се видя, че работата с нея ми помага и тя беше много доволна от постигнатите резултати.
- Какво ти носи лично на теб досегът до звезда от такъв ранг?
- За мен е чест да работя с Райна Кабаиванска. Тя винаги е казвала, че взима да работи единствено с хора, които според нея имат шансове да направят кариера. Шокиращо е, когато получиш доверието на професионалист от такъв ранг! Тя е личност, която не само те учи на вокална техника и интерпретация, а и ти дава един реален и директен поглед към действителността в изкуството, операта и света като цяло.
Както вече споменах, явявал съм се няколко пъти на прослушвания пред нея. Всеки път ми е казвала на какво да наблегна. Тя е много директна, казва всичко точно и ясно. Не само е огромен професионалист в работата си, тя е и изключителен човек! Интересува се от нас не само като певеци, а и като личности, които имат и личен живот.
- Бил си много пъти на сцена, печелил си редица награди, изпита ли притеснение, когато замина за Италия и попадна в един – предполагам – различен свят?
- Всичко стана толкова бързо. Нямах време за притеснение. Майсторският клас приключи и след пет дни трябваше да замина за Модена, където протича специализацията. Това не е първото ми идване в Италия. През 2012 г. бях на едномесечна специализация в опера студио към Академия "Санта Чечилия" – Рим. В Италия атмосферата е различна, хората са различни. Но всички сме част от глобализацията и сме длъжни да се впишем навсякъде.
- Италия е люлката на операта, какво те впечатлява най-много там (публика, материална база, подготовка на изпълнителите и т.н.)?
- В момента по целия свят се правят съвременни постановки с цел по-голям интерес от страна на публиката. Музиката като че ли остава леко на заден план, за сметка на зрелището. Кабаиванска казва, че това в Италия не минава.
- Ако направиш сравнение с България, има ли все пак някакви допирни точки между двете страни в тази посока?
– Италия е страна с традиции в операта, докато българите сме били под турско робство, тук е процъфтявало това изкуство. В Италия публиката е много по-музикално образована. Тук все още освиркват, когато не им хареса нещо, докато в България това не се случва. Смея да твърдя, че в момента в България е модерно сред младите хората да ходят на опера. Това ги пренася в един друг, различен свят. Друг е въпросът дали разбират от това изкуство…
- Имаш ли цел, която гониш, в чисто професионален план?
- Не гоня мечти и цели. Нещата или стават, или не. Ако дадено нещо е писано да се случи , то се случва. Трябва системно да се работи за все по-добри изпълнителски резултати, тогава успехите сами идват!
Коментари