Николай Димитров[/caption]
В поредицата ни анализи на отминаващата година ви срещаме с кмета на община Несебър г-н Николай Димитров. Ето и неговата оценка за постигнатото през 2014 год.
Вече сме към края на годината и сигурно разполагате с някакъв предварителен анализ. Бихте ли маркирал накратко важните неща, които се случиха перз 2014 год. в община Несебър?
Важните неща са в няколко направления. Най-вече в социалната сфера, в която сме горди и с основание казваме, че сме една от малкото общини в страната с голяма социална насоченост. Успяхме да разкрием център за ообществена подкрепа, което стана наскоро делегирана дейност. Там работят психолози, психотерапевти и хора ,които работят и оказват помощ на нашите съграждани. Направихме преустройство на няколко сгради в дома в Кошарица за деца със специални потребности. Те са изнесени в други домоне от семеен тип и тази база ние я преустройваме. Живто и здраве там ще строим дом за възрастни хора и така Несебър продължава работата си в социалната сфера. Във връзка с детските градини много бързо построихме нова детска градина в кв. „Черно море”, която се казва "Моряче". Според мен е една от най-модерните в България. Започнахме изграждането на детска градина в Стария град. В тази насока много неща се случиха.
А продължава ли да се увеличава раждаемостта в община Несебър?
Има социална политика, атмосфера и затова много млади семейства се преместват тук да живеят. В община Несебър детска млечна кухня има във всички съставни селища. Дори в селата Тънково и Кошарица, Гюловца и Оризаре. Няма разлики между населените места. Социалният патронаж, т.е разнасянето на храна по домовете, работи на територията на цялата община във всички съставни селища. Дори в малките селца горе в Дюлински проход, където живеят по трийсетина човека.
Тези пари за силна социална политика се генерират отнякъде. Може ли да погледнем към инфраструктурата, към местната икономика. Нека първо да направите едно представяне на важните инфраструктурни придобивки.
Инфраструктурата винаги изостава спрямо частните инвестиции. Когато има бум на инвеститорски интерес , например в нашата община се инвестира много в недвижимости, това винаги изпреварва инвестициите в инфраструктура. Частните фирми не влагат сериозни суми в инфраструктура ,защото възвръщането на парите става много бавно и такива обекти не носят бързи печалби. По-скоро само разходи. Тази дейност се извършва основно от общината и държавата. Ние направихме много инфраструктурни проекти. В к-с „Черно море” проектирахме улици. Спечелихме проект за улично осветление, имаме готов проект за тротоари в „Черно море”, но чакаме да бъдат отворени програмите. Можем да бъдем бенефициенти в оперативната програма за земеделските региони. Там също можем да намерим среддтва, за да не хабим от общинския бюджет. Улиците в кв. „Черно море” са пред завършване. Най-горния слой на настилките на луиците умишлено го бавим, защото има още много строителство. В тази връзка умишлено забавяме полагането на асфалт.
В какво време виждате кв. „Черно море” като пълноценна част от града и престижна за живеене градска зона? Вес пак той беше години наред сред нищото...
Да ,беше сред нищото, но там се построи един цял нов град. Навремето, когато са го планирали, там се променяше концепцията. Този квартал „Черно море” е започнат 88-90 год. Когато настъпиха промените с „демокрацията” бяха отхвърлени много неща, едва ли не животът започва след 1990 год. , а това не е правилно. Един кметски мандат е само една тухла в стената. Човек като вижда преходните неща, е длъжен да ги приеме. Проточиха се нещата в кв. „Черно море” заради промени, смени на ръководства и най-различни концепции на най-различни политици. Затова кварталът изостана. Там въобще нямаше идея да се проектират улици. Направиха се много промени в годините и в едни момент започнаха стачки, че нямало улици. Ами няма улици, защото никой не ги е проектирал. Ние почнахме през 2008 и 2009 год. Всичко това са проекти и средства. Проектирахме улицата и започнахме да ги правим. В момента няма кал в комплекса. Детската градина там я направихме, с две детски площадки. Субсидирахме църковното настоятелство в една църква и м омента първият етаж е почти готов. Залагаме проектирането на фитнес на открито и на спортни площадки.Изкуствени терени за минифутбол и други. Планираме и други спортни съоръжения. Постепенно правим проекти за градинки, зелени площи...”Черно море” вече е престижен квартал. Много са търсени имотите в него. Има три широки улици, пуснахме автобусна линия за стария град. В момента правим разширението на пътя от отсечката Бургас-Варна към Несебър.
Кога планирате да завършите това разширение на входа на Несебър?
До новия сезон при всички положения. Чакаме една връзка долу за кръговото движение. Те са две кръгови движения за разтоварване на трафика към и от квартал „Черно море”, защото преди всичко минаваше по една улица през Несебър, през новия град. През 2007 год. като станах кмет, разширихме улицата до новия светофар и много хора ме питаха за какво го правя, но вече няма задръствания. Сега трафикът се разтовари. В момента проектираме нов проект бул. „България”. Той е от началото на Равда и измества трафика извън центъра на Равда. Преминава през странични парцели.Ще изведем през лятото колите извън центъра на Равда, защото и там се насели много. Четири пет години правим процедури за отчуждаване, възражения и какво ли още не. Всички закони пазят частниците, собствениците и гледаме да изчистим тези неща ,за да не ощетим хората. Вече сме на финал. Започваме булеварда живот и здраве догодина. Поне в едната част ще го изграждаме. Тези, които влизат към Равда, вече ще заобикалят по друг път извън центъра. Много трудно беше с процедурите. Хората в Равда вече не ни вярват, че ще го направим, но сме към края. Да се направи регулация, да се промени статут на земеделски земи, не зависи само от общината, а от Областна управа, от Министерство на земеделието, много трудности имаше.
Но пък струват усилията, нали?
Това е навързано. Град с хилядолетна история. Несебър е предпочитано място от много много хора. Затова искаме да съчетаем няколко вида туризъм, сезонен, религиозен и всичко това с необходимата инфраструктура. Несебър е една стабилна община във финансово отношение, стабилна в инфраструктурно отношение, с добра социална политика и не води политика на оцеляване, а политика на развитие и дългосрочен растеж.
Парите, които влизат тук, се инвестират в общината. Затова имаме по-високи хоризонти на планиране. Имаме до 2020 год. приет план за управление и развитие на общината. Имаме хоризноти, които надхвърлят 2020 год. Ние имаме отговорност към нашите съграждани това ,което све го казали и обещали, стъпка по стъпка да го изпълняваме.
В условията на криза имаме смелостта...това не моя заслуга, а на цялата общинска администрация и на общинския съвет, които подкрепят програмата. Направихме на 9 декември първа копка на новия културен център. Сграда на четири етажа, която ще задоволява нуждите на общината. Ще има и подземен паркинг. Там на площад „Жулиета Шишманова” вече ще оформим куртурен и градски център, ще бъде красива сграда и ще е в стила на старите къщи от стария град. Това беше залегнало още в предизборната ми платформа още през 2011 год. и аз си изпълнявам ангажиментите. Всичко е процедури, тежко е и не е нещо от днес за утре.
Това, че се смениха три кабинета забави ли процесите в община Несебър?
Смея да кажа, че нямаме никакви проблеми с държавните институции. Така и трябва да бъде. Винаги сме били навреме приемани и решавани са ни били проблемите. Онзи ден говорих с министъра на околната среда и водите г-жа Василева по текущи проблеми. Аз винаги съм сътрудничел. Не сме имали някакви катаклизми или проблеми. Естествено най-хубаво е да има спокойствие в държавата, защото всички ние като община сме зависими като община и общност. Хубаво е да има разбирателство.
А какво се случва с инвестиционния климат? Има ли инвеститори извън сферата на недвижимостите?
Идеята е в нашите тилови селища без излаз на морето...там навремето имаше аграрни комплекси, според мен беше неправилно да се унищожи нещо работещо като тях...базите бяха продадени на безценица, всичко беше ограбено. Вярно земите се върнаха на хората, аз не съм против това, но хората бяха неподготвени какво да правят със земите си. Може би трябваше да си остане в АПК-то или ТкЗСТ-то, дори да беше върната на хората. А сега пак се тръгва отначало. Нашите кооперации имат доста затруднения. Много работна ръка след тази ликвидация остана на улицата.затова моята идея, която представям пред различни инвеститори, в тиловите селища да се привлекат капитали за малки цехчета, предприятия за изработка на храни за цялата агломерация по Черноморието. Тук сутрин през лятото има около 500 000-600 000 почиващи.
Проявяват ли чуждестранните инвеститори интерес към вложения в точно такъв тип бизнес?
Интерес има, но това не зависи само от кмета. Инвеститорите искат да видят, че държавата е сигурна. Да има солидно правителство. Тогава ще инвестират. Неразбориите в парламента и в правителствата отблъскват инвеститорите. Трябва там горе да бъдат по-премереникъм някои държави. В нашата община 100% от инвеститорите в момента са руски граждани. Тук има 38 000 имота на руски граждани. Те не са заплаха. Те са инвеститори. Те поддържат икономиката на нашата община, на Поморие, на Созопол, на Бургас.
Склонни ли да започват свой бизнес тук?
Някои от тях си направиха агенции тук за недвижими имоти. Искат да правят много други неща, но искат най-вече спокойствие и предвидимост. Всичко е навързано. Има много недобросъвестни инвеститори от българска страна. Продават некоректно недвижими имоти и апартаменти. При мен постоянно идват руски граждани и се жалват. Затова казвам на посланиците, когато има инвеститорски интерес, някой иска да прави нещо в общината, звъннете при нас, да проверим с кого сте се свързали, какви документи са ви нужни, за да не стане после проблем. Аз после нищо не мога да реша, защото моите правомощия го изключват и трябва да търсят съда.
Имате ли усещането, че когато се срещате с ваши колеги в Европа, чукате на „отворена врата”. Познават ли Несебър?
Знаят. Тази година бях в Москва. Толкова много срещи имах. С политици, с бизнесмени. Те чуха, че кметът на Несебър е там и сами дойдоха, за да споделят идеи какво да правим тук. От Черноморската икономическа зона предложиха да правим тук кино фестивали. Сключихме скоро договор за културен обмен и в бизнеса с град Волоколамск. Хората идват тук. Имаме споразумения с Норилск, с Якутия. Специално за Несебър не мога да се оплача. Той има международна известност. В Полша имаме споразумение с град Хожув от две години, но все нямах време да отида. Тази година отидох и тази цялата агломерация Хожув, Катовице...всички туристи, които идват тук в Несебър, повечето са от този район. Дори сега имаме една туристическа борса през март месец 2015 год и обмисляме да отидем, за да представим Несебър.
Вероятно има хора, които подценяват тези двустранни спогодби за културен обмен, но те носят ли ползи за Несебър?
Те добавят стойност тук. Кметът на Хожув ми каза, че след новината за нашето побратимяване на двата града много туристи и туроператори от този район са почнали да се интересуват от Несебър. 80% от полските туристи при нас са все от Хожув и Катовице и Краков.
Коментари
14 дек. 2014
2014-12-14
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Кметът на Несебър: Ние водим политика на икономически растеж, а не на оцеляване
[caption id="attachment_53330" align="alignleft" width="300"]
Николай Димитров[/caption]
В поредицата ни анализи на отминаващата година ви срещаме с кмета на община Несебър г-н Николай Димитров. Ето и неговата оценка за постигнатото през 2014 год.
Вече сме към края на годината и сигурно разполагате с някакъв предварителен анализ. Бихте ли маркирал накратко важните неща, които се случиха перз 2014 год. в община Несебър?
Важните неща са в няколко направления. Най-вече в социалната сфера, в която сме горди и с основание казваме, че сме една от малкото общини в страната с голяма социална насоченост. Успяхме да разкрием център за ообществена подкрепа, което стана наскоро делегирана дейност. Там работят психолози, психотерапевти и хора ,които работят и оказват помощ на нашите съграждани. Направихме преустройство на няколко сгради в дома в Кошарица за деца със специални потребности. Те са изнесени в други домоне от семеен тип и тази база ние я преустройваме. Живто и здраве там ще строим дом за възрастни хора и така Несебър продължава работата си в социалната сфера. Във връзка с детските градини много бързо построихме нова детска градина в кв. „Черно море”, която се казва "Моряче". Според мен е една от най-модерните в България. Започнахме изграждането на детска градина в Стария град. В тази насока много неща се случиха.
А продължава ли да се увеличава раждаемостта в община Несебър?
Има социална политика, атмосфера и затова много млади семейства се преместват тук да живеят. В община Несебър детска млечна кухня има във всички съставни селища. Дори в селата Тънково и Кошарица, Гюловца и Оризаре. Няма разлики между населените места. Социалният патронаж, т.е разнасянето на храна по домовете, работи на територията на цялата община във всички съставни селища. Дори в малките селца горе в Дюлински проход, където живеят по трийсетина човека.
Тези пари за силна социална политика се генерират отнякъде. Може ли да погледнем към инфраструктурата, към местната икономика. Нека първо да направите едно представяне на важните инфраструктурни придобивки.
Инфраструктурата винаги изостава спрямо частните инвестиции. Когато има бум на инвеститорски интерес , например в нашата община се инвестира много в недвижимости, това винаги изпреварва инвестициите в инфраструктура. Частните фирми не влагат сериозни суми в инфраструктура ,защото възвръщането на парите става много бавно и такива обекти не носят бързи печалби. По-скоро само разходи. Тази дейност се извършва основно от общината и държавата. Ние направихме много инфраструктурни проекти. В к-с „Черно море” проектирахме улици. Спечелихме проект за улично осветление, имаме готов проект за тротоари в „Черно море”, но чакаме да бъдат отворени програмите. Можем да бъдем бенефициенти в оперативната програма за земеделските региони. Там също можем да намерим среддтва, за да не хабим от общинския бюджет. Улиците в кв. „Черно море” са пред завършване. Най-горния слой на настилките на луиците умишлено го бавим, защото има още много строителство. В тази връзка умишлено забавяме полагането на асфалт.
В какво време виждате кв. „Черно море” като пълноценна част от града и престижна за живеене градска зона? Вес пак той беше години наред сред нищото...
Да ,беше сред нищото, но там се построи един цял нов град. Навремето, когато са го планирали, там се променяше концепцията. Този квартал „Черно море” е започнат 88-90 год. Когато настъпиха промените с „демокрацията” бяха отхвърлени много неща, едва ли не животът започва след 1990 год. , а това не е правилно. Един кметски мандат е само една тухла в стената. Човек като вижда преходните неща, е длъжен да ги приеме. Проточиха се нещата в кв. „Черно море” заради промени, смени на ръководства и най-различни концепции на най-различни политици. Затова кварталът изостана. Там въобще нямаше идея да се проектират улици. Направиха се много промени в годините и в едни момент започнаха стачки, че нямало улици. Ами няма улици, защото никой не ги е проектирал. Ние почнахме през 2008 и 2009 год. Всичко това са проекти и средства. Проектирахме улицата и започнахме да ги правим. В момента няма кал в комплекса. Детската градина там я направихме, с две детски площадки. Субсидирахме църковното настоятелство в една църква и м омента първият етаж е почти готов. Залагаме проектирането на фитнес на открито и на спортни площадки.Изкуствени терени за минифутбол и други. Планираме и други спортни съоръжения. Постепенно правим проекти за градинки, зелени площи...”Черно море” вече е престижен квартал. Много са търсени имотите в него. Има три широки улици, пуснахме автобусна линия за стария град. В момента правим разширението на пътя от отсечката Бургас-Варна към Несебър.
Кога планирате да завършите това разширение на входа на Несебър?
До новия сезон при всички положения. Чакаме една връзка долу за кръговото движение. Те са две кръгови движения за разтоварване на трафика към и от квартал „Черно море”, защото преди всичко минаваше по една улица през Несебър, през новия град. През 2007 год. като станах кмет, разширихме улицата до новия светофар и много хора ме питаха за какво го правя, но вече няма задръствания. Сега трафикът се разтовари. В момента проектираме нов проект бул. „България”. Той е от началото на Равда и измества трафика извън центъра на Равда. Преминава през странични парцели.Ще изведем през лятото колите извън центъра на Равда, защото и там се насели много. Четири пет години правим процедури за отчуждаване, възражения и какво ли още не. Всички закони пазят частниците, собствениците и гледаме да изчистим тези неща ,за да не ощетим хората. Вече сме на финал. Започваме булеварда живот и здраве догодина. Поне в едната част ще го изграждаме. Тези, които влизат към Равда, вече ще заобикалят по друг път извън центъра. Много трудно беше с процедурите. Хората в Равда вече не ни вярват, че ще го направим, но сме към края. Да се направи регулация, да се промени статут на земеделски земи, не зависи само от общината, а от Областна управа, от Министерство на земеделието, много трудности имаше.
Но пък струват усилията, нали?
Това е навързано. Град с хилядолетна история. Несебър е предпочитано място от много много хора. Затова искаме да съчетаем няколко вида туризъм, сезонен, религиозен и всичко това с необходимата инфраструктура. Несебър е една стабилна община във финансово отношение, стабилна в инфраструктурно отношение, с добра социална политика и не води политика на оцеляване, а политика на развитие и дългосрочен растеж.
Парите, които влизат тук, се инвестират в общината. Затова имаме по-високи хоризонти на планиране. Имаме до 2020 год. приет план за управление и развитие на общината. Имаме хоризноти, които надхвърлят 2020 год. Ние имаме отговорност към нашите съграждани това ,което све го казали и обещали, стъпка по стъпка да го изпълняваме.
В условията на криза имаме смелостта...това не моя заслуга, а на цялата общинска администрация и на общинския съвет, които подкрепят програмата. Направихме на 9 декември първа копка на новия културен център. Сграда на четири етажа, която ще задоволява нуждите на общината. Ще има и подземен паркинг. Там на площад „Жулиета Шишманова” вече ще оформим куртурен и градски център, ще бъде красива сграда и ще е в стила на старите къщи от стария град. Това беше залегнало още в предизборната ми платформа още през 2011 год. и аз си изпълнявам ангажиментите. Всичко е процедури, тежко е и не е нещо от днес за утре.
Това, че се смениха три кабинета забави ли процесите в община Несебър?
Смея да кажа, че нямаме никакви проблеми с държавните институции. Така и трябва да бъде. Винаги сме били навреме приемани и решавани са ни били проблемите. Онзи ден говорих с министъра на околната среда и водите г-жа Василева по текущи проблеми. Аз винаги съм сътрудничел. Не сме имали някакви катаклизми или проблеми. Естествено най-хубаво е да има спокойствие в държавата, защото всички ние като община сме зависими като община и общност. Хубаво е да има разбирателство.
А какво се случва с инвестиционния климат? Има ли инвеститори извън сферата на недвижимостите?
Идеята е в нашите тилови селища без излаз на морето...там навремето имаше аграрни комплекси, според мен беше неправилно да се унищожи нещо работещо като тях...базите бяха продадени на безценица, всичко беше ограбено. Вярно земите се върнаха на хората, аз не съм против това, но хората бяха неподготвени какво да правят със земите си. Може би трябваше да си остане в АПК-то или ТкЗСТ-то, дори да беше върната на хората. А сега пак се тръгва отначало. Нашите кооперации имат доста затруднения. Много работна ръка след тази ликвидация остана на улицата.затова моята идея, която представям пред различни инвеститори, в тиловите селища да се привлекат капитали за малки цехчета, предприятия за изработка на храни за цялата агломерация по Черноморието. Тук сутрин през лятото има около 500 000-600 000 почиващи.
Проявяват ли чуждестранните инвеститори интерес към вложения в точно такъв тип бизнес?
Интерес има, но това не зависи само от кмета. Инвеститорите искат да видят, че държавата е сигурна. Да има солидно правителство. Тогава ще инвестират. Неразбориите в парламента и в правителствата отблъскват инвеститорите. Трябва там горе да бъдат по-премереникъм някои държави. В нашата община 100% от инвеститорите в момента са руски граждани. Тук има 38 000 имота на руски граждани. Те не са заплаха. Те са инвеститори. Те поддържат икономиката на нашата община, на Поморие, на Созопол, на Бургас.
Склонни ли да започват свой бизнес тук?
Някои от тях си направиха агенции тук за недвижими имоти. Искат да правят много други неща, но искат най-вече спокойствие и предвидимост. Всичко е навързано. Има много недобросъвестни инвеститори от българска страна. Продават некоректно недвижими имоти и апартаменти. При мен постоянно идват руски граждани и се жалват. Затова казвам на посланиците, когато има инвеститорски интерес, някой иска да прави нещо в общината, звъннете при нас, да проверим с кого сте се свързали, какви документи са ви нужни, за да не стане после проблем. Аз после нищо не мога да реша, защото моите правомощия го изключват и трябва да търсят съда.
Имате ли усещането, че когато се срещате с ваши колеги в Европа, чукате на „отворена врата”. Познават ли Несебър?
Знаят. Тази година бях в Москва. Толкова много срещи имах. С политици, с бизнесмени. Те чуха, че кметът на Несебър е там и сами дойдоха, за да споделят идеи какво да правим тук. От Черноморската икономическа зона предложиха да правим тук кино фестивали. Сключихме скоро договор за културен обмен и в бизнеса с град Волоколамск. Хората идват тук. Имаме споразумения с Норилск, с Якутия. Специално за Несебър не мога да се оплача. Той има международна известност. В Полша имаме споразумение с град Хожув от две години, но все нямах време да отида. Тази година отидох и тази цялата агломерация Хожув, Катовице...всички туристи, които идват тук в Несебър, повечето са от този район. Дори сега имаме една туристическа борса през март месец 2015 год и обмисляме да отидем, за да представим Несебър.
Вероятно има хора, които подценяват тези двустранни спогодби за културен обмен, но те носят ли ползи за Несебър?
Те добавят стойност тук. Кметът на Хожув ми каза, че след новината за нашето побратимяване на двата града много туристи и туроператори от този район са почнали да се интересуват от Несебър. 80% от полските туристи при нас са все от Хожув и Катовице и Краков.
Коментари
Николай Димитров[/caption]
В поредицата ни анализи на отминаващата година ви срещаме с кмета на община Несебър г-н Николай Димитров. Ето и неговата оценка за постигнатото през 2014 год.
Вече сме към края на годината и сигурно разполагате с някакъв предварителен анализ. Бихте ли маркирал накратко важните неща, които се случиха перз 2014 год. в община Несебър?
Важните неща са в няколко направления. Най-вече в социалната сфера, в която сме горди и с основание казваме, че сме една от малкото общини в страната с голяма социална насоченост. Успяхме да разкрием център за ообществена подкрепа, което стана наскоро делегирана дейност. Там работят психолози, психотерапевти и хора ,които работят и оказват помощ на нашите съграждани. Направихме преустройство на няколко сгради в дома в Кошарица за деца със специални потребности. Те са изнесени в други домоне от семеен тип и тази база ние я преустройваме. Живто и здраве там ще строим дом за възрастни хора и така Несебър продължава работата си в социалната сфера. Във връзка с детските градини много бързо построихме нова детска градина в кв. „Черно море”, която се казва "Моряче". Според мен е една от най-модерните в България. Започнахме изграждането на детска градина в Стария град. В тази насока много неща се случиха.
А продължава ли да се увеличава раждаемостта в община Несебър?
Има социална политика, атмосфера и затова много млади семейства се преместват тук да живеят. В община Несебър детска млечна кухня има във всички съставни селища. Дори в селата Тънково и Кошарица, Гюловца и Оризаре. Няма разлики между населените места. Социалният патронаж, т.е разнасянето на храна по домовете, работи на територията на цялата община във всички съставни селища. Дори в малките селца горе в Дюлински проход, където живеят по трийсетина човека.
Тези пари за силна социална политика се генерират отнякъде. Може ли да погледнем към инфраструктурата, към местната икономика. Нека първо да направите едно представяне на важните инфраструктурни придобивки.
Инфраструктурата винаги изостава спрямо частните инвестиции. Когато има бум на инвеститорски интерес , например в нашата община се инвестира много в недвижимости, това винаги изпреварва инвестициите в инфраструктура. Частните фирми не влагат сериозни суми в инфраструктура ,защото възвръщането на парите става много бавно и такива обекти не носят бързи печалби. По-скоро само разходи. Тази дейност се извършва основно от общината и държавата. Ние направихме много инфраструктурни проекти. В к-с „Черно море” проектирахме улици. Спечелихме проект за улично осветление, имаме готов проект за тротоари в „Черно море”, но чакаме да бъдат отворени програмите. Можем да бъдем бенефициенти в оперативната програма за земеделските региони. Там също можем да намерим среддтва, за да не хабим от общинския бюджет. Улиците в кв. „Черно море” са пред завършване. Най-горния слой на настилките на луиците умишлено го бавим, защото има още много строителство. В тази връзка умишлено забавяме полагането на асфалт.
В какво време виждате кв. „Черно море” като пълноценна част от града и престижна за живеене градска зона? Вес пак той беше години наред сред нищото...
Да ,беше сред нищото, но там се построи един цял нов град. Навремето, когато са го планирали, там се променяше концепцията. Този квартал „Черно море” е започнат 88-90 год. Когато настъпиха промените с „демокрацията” бяха отхвърлени много неща, едва ли не животът започва след 1990 год. , а това не е правилно. Един кметски мандат е само една тухла в стената. Човек като вижда преходните неща, е длъжен да ги приеме. Проточиха се нещата в кв. „Черно море” заради промени, смени на ръководства и най-различни концепции на най-различни политици. Затова кварталът изостана. Там въобще нямаше идея да се проектират улици. Направиха се много промени в годините и в едни момент започнаха стачки, че нямало улици. Ами няма улици, защото никой не ги е проектирал. Ние почнахме през 2008 и 2009 год. Всичко това са проекти и средства. Проектирахме улицата и започнахме да ги правим. В момента няма кал в комплекса. Детската градина там я направихме, с две детски площадки. Субсидирахме църковното настоятелство в една църква и м омента първият етаж е почти готов. Залагаме проектирането на фитнес на открито и на спортни площадки.Изкуствени терени за минифутбол и други. Планираме и други спортни съоръжения. Постепенно правим проекти за градинки, зелени площи...”Черно море” вече е престижен квартал. Много са търсени имотите в него. Има три широки улици, пуснахме автобусна линия за стария град. В момента правим разширението на пътя от отсечката Бургас-Варна към Несебър.
Кога планирате да завършите това разширение на входа на Несебър?
До новия сезон при всички положения. Чакаме една връзка долу за кръговото движение. Те са две кръгови движения за разтоварване на трафика към и от квартал „Черно море”, защото преди всичко минаваше по една улица през Несебър, през новия град. През 2007 год. като станах кмет, разширихме улицата до новия светофар и много хора ме питаха за какво го правя, но вече няма задръствания. Сега трафикът се разтовари. В момента проектираме нов проект бул. „България”. Той е от началото на Равда и измества трафика извън центъра на Равда. Преминава през странични парцели.Ще изведем през лятото колите извън центъра на Равда, защото и там се насели много. Четири пет години правим процедури за отчуждаване, възражения и какво ли още не. Всички закони пазят частниците, собствениците и гледаме да изчистим тези неща ,за да не ощетим хората. Вече сме на финал. Започваме булеварда живот и здраве догодина. Поне в едната част ще го изграждаме. Тези, които влизат към Равда, вече ще заобикалят по друг път извън центъра. Много трудно беше с процедурите. Хората в Равда вече не ни вярват, че ще го направим, но сме към края. Да се направи регулация, да се промени статут на земеделски земи, не зависи само от общината, а от Областна управа, от Министерство на земеделието, много трудности имаше.
Но пък струват усилията, нали?
Това е навързано. Град с хилядолетна история. Несебър е предпочитано място от много много хора. Затова искаме да съчетаем няколко вида туризъм, сезонен, религиозен и всичко това с необходимата инфраструктура. Несебър е една стабилна община във финансово отношение, стабилна в инфраструктурно отношение, с добра социална политика и не води политика на оцеляване, а политика на развитие и дългосрочен растеж.
Парите, които влизат тук, се инвестират в общината. Затова имаме по-високи хоризонти на планиране. Имаме до 2020 год. приет план за управление и развитие на общината. Имаме хоризноти, които надхвърлят 2020 год. Ние имаме отговорност към нашите съграждани това ,което све го казали и обещали, стъпка по стъпка да го изпълняваме.
В условията на криза имаме смелостта...това не моя заслуга, а на цялата общинска администрация и на общинския съвет, които подкрепят програмата. Направихме на 9 декември първа копка на новия културен център. Сграда на четири етажа, която ще задоволява нуждите на общината. Ще има и подземен паркинг. Там на площад „Жулиета Шишманова” вече ще оформим куртурен и градски център, ще бъде красива сграда и ще е в стила на старите къщи от стария град. Това беше залегнало още в предизборната ми платформа още през 2011 год. и аз си изпълнявам ангажиментите. Всичко е процедури, тежко е и не е нещо от днес за утре.
Това, че се смениха три кабинета забави ли процесите в община Несебър?
Смея да кажа, че нямаме никакви проблеми с държавните институции. Така и трябва да бъде. Винаги сме били навреме приемани и решавани са ни били проблемите. Онзи ден говорих с министъра на околната среда и водите г-жа Василева по текущи проблеми. Аз винаги съм сътрудничел. Не сме имали някакви катаклизми или проблеми. Естествено най-хубаво е да има спокойствие в държавата, защото всички ние като община сме зависими като община и общност. Хубаво е да има разбирателство.
А какво се случва с инвестиционния климат? Има ли инвеститори извън сферата на недвижимостите?
Идеята е в нашите тилови селища без излаз на морето...там навремето имаше аграрни комплекси, според мен беше неправилно да се унищожи нещо работещо като тях...базите бяха продадени на безценица, всичко беше ограбено. Вярно земите се върнаха на хората, аз не съм против това, но хората бяха неподготвени какво да правят със земите си. Може би трябваше да си остане в АПК-то или ТкЗСТ-то, дори да беше върната на хората. А сега пак се тръгва отначало. Нашите кооперации имат доста затруднения. Много работна ръка след тази ликвидация остана на улицата.затова моята идея, която представям пред различни инвеститори, в тиловите селища да се привлекат капитали за малки цехчета, предприятия за изработка на храни за цялата агломерация по Черноморието. Тук сутрин през лятото има около 500 000-600 000 почиващи.
Проявяват ли чуждестранните инвеститори интерес към вложения в точно такъв тип бизнес?
Интерес има, но това не зависи само от кмета. Инвеститорите искат да видят, че държавата е сигурна. Да има солидно правителство. Тогава ще инвестират. Неразбориите в парламента и в правителствата отблъскват инвеститорите. Трябва там горе да бъдат по-премереникъм някои държави. В нашата община 100% от инвеститорите в момента са руски граждани. Тук има 38 000 имота на руски граждани. Те не са заплаха. Те са инвеститори. Те поддържат икономиката на нашата община, на Поморие, на Созопол, на Бургас.
Склонни ли да започват свой бизнес тук?
Някои от тях си направиха агенции тук за недвижими имоти. Искат да правят много други неща, но искат най-вече спокойствие и предвидимост. Всичко е навързано. Има много недобросъвестни инвеститори от българска страна. Продават некоректно недвижими имоти и апартаменти. При мен постоянно идват руски граждани и се жалват. Затова казвам на посланиците, когато има инвеститорски интерес, някой иска да прави нещо в общината, звъннете при нас, да проверим с кого сте се свързали, какви документи са ви нужни, за да не стане после проблем. Аз после нищо не мога да реша, защото моите правомощия го изключват и трябва да търсят съда.
Имате ли усещането, че когато се срещате с ваши колеги в Европа, чукате на „отворена врата”. Познават ли Несебър?
Знаят. Тази година бях в Москва. Толкова много срещи имах. С политици, с бизнесмени. Те чуха, че кметът на Несебър е там и сами дойдоха, за да споделят идеи какво да правим тук. От Черноморската икономическа зона предложиха да правим тук кино фестивали. Сключихме скоро договор за културен обмен и в бизнеса с град Волоколамск. Хората идват тук. Имаме споразумения с Норилск, с Якутия. Специално за Несебър не мога да се оплача. Той има международна известност. В Полша имаме споразумение с град Хожув от две години, но все нямах време да отида. Тази година отидох и тази цялата агломерация Хожув, Катовице...всички туристи, които идват тук в Несебър, повечето са от този район. Дори сега имаме една туристическа борса през март месец 2015 год и обмисляме да отидем, за да представим Несебър.
Вероятно има хора, които подценяват тези двустранни спогодби за културен обмен, но те носят ли ползи за Несебър?
Те добавят стойност тук. Кметът на Хожув ми каза, че след новината за нашето побратимяване на двата града много туристи и туроператори от този район са почнали да се интересуват от Несебър. 80% от полските туристи при нас са все от Хожув и Катовице и Краков.
Коментари