Двамата водачи

Това е една история за двама водачи. Бихме могли да ги наречем дори събратя. За тях се знаеше ,че от деца бяха обучавани да водят хората напред...понякога встрани и ако се наложи в редки случаи назад. Един кратък поглед към родословното им дърво показваше, че и предците им се бяха занимавали със същото. И двамата произлизаха от династии на водачи. Най-интересното беше това, че единият от героите в тази история се казваше точно така. Водача. Така го наричаха всички, които го познаваха и следваха. Другият водач се казваше Апостол, но предпочиташе да се обръщат към него по друг начин. Хората около него, пък и всички останали го наричаха Вожда. Макар че правеха привидно едно и също нещо, т.е водеха хората в някаква посока, между двамата имаше много сериозни разлики. Водача беше непретенциозен. Не искаше нищо специално срещу това, което вършеше. Приемаше, че изпълнява своя дълг и това беше всичко. Общо взето не обичаше да се шуми около него. Дори можеше да се каже, че беше много мълчалив. За него беше достатъчно, че зад гърба му крачи някой човек. Никога повече от един. Човекът, който го следваше, обикновено му имаше абсолютно доверие, при това заслужено, защото сам си го беше избрал да го води. Водача излъчваше сигурност и това се усещаше от човека, вървящ зад него. Заедно минаваха през трудности, изпитания, бариери, през върхове и пропасти. Човекът разчиташе на Водача да го прекара невредим през опасностите и така и ставаше. За разлика от своя събрат във водачеството Апостол имаше големи амбиции и цели. Шумотевицата и вниманието на хората го следваха навсякъде. Смяташе ,че е дълг на другите да го следват, да му вярват и да го почитат. Той обичаше да пояснява, да поучава, да наставлява и да порицава. Зад гърба му вървяха хиляди хора, стотици хиляди хора, дори милиони. Те му имаха доверие и се надяваха да ги изведе през пропасти  и върхове, глад, мизерия и болести, лишения и промени до обетованата земя. Апостол демонстрираше сигурност и достолепие и това се се долавяше от всички, а на онези, които не вярваха, че Апостол е такъв, денонощно им се повтаряше колко е добър и умен и способен, докато повярват. Ето защо всички вървяха след него ,без да гледат нито посоката нито пътя. Все пак сами си го бяха избрали. Досега ви разказвах за двамата водачи, за приликите и за разликите между тях. А сега ще ви кажа нещо и за хората зад тях. Те бяха слепи. И човекът зад Водача и човеците зад Апостол не виждаха поради една или друга причина. И както става често в живота, във филмите и в приказките и в тази история се случи малко чудо. Слепците в един ден прогледнаха. Слепецът ,който вървеше зад Водача, с изненада видя ,че през цялото време го е водело едно добро куче. Макар и прогледнал, човекът остана верен на своя Водач и продължи по пътя си след него. Слепите хора, които следваха Апостол, отвориха очи и видяха ,че са следвали не Вожд, а малък човек, облечен във вълча кожа, който ги е докарал дотам, че да живеят кучешки живот.  И затова го прогониха. Така завършва историята за Водача и за Апостол, които искаше да го наричат вожд. А как завършва историята на хилядите слепци ли? Макар и прогледнали, те продължават да търсят не посока, а поредния апостол или вожд. автор: Красимир Калудов Коментари