Две сили

Религиите ни представят света така, сякаш в него управляват две сили – на доброто и на злото. Обикновеният човек си обяснява всеки факт в живота си също с въздействието на лоши и добри сили. Много хора мечтаят в света да съществува само една добра сила и недоумяват, защо изобщо съществува силата на злото. Тази дуалност, както и постоянната борба между доброто и злото, между светлината и тъмнината, разрушаването и изграждането, ни преследват през целия ни живот. Защо съществува това противопоставяне между добрата и лошата сила? Но, нима има такова? Само ние си мислим едни сили за добри, а други за лоши. В природата няма добри и лоши. Има противоположни сили: плюс-минус, привличане-отблъскване, светлина-тъмнина. Без двете противоположни сили, животът е невъзможен. Няма метаболизъм в живите организми, няма обмяна на веществата, няма връзка между елементарните частици, нито между космическите обекти във Вселената, обединяваща ги в едно цяло. Винаги животът се основава на противопоставянето на двете сили и протича в средната линия, която ги свързва Животът възниква в тяло, в което си взаимодействат тези противоположни сили. Когато те достигат относително равновесие, се ражда следващият етап на обновения живот. Противоположните сили са в материала и установяват, помежду си някаква хармония. От електроните и позитроните, които са противоположни вътрешни сили се изграждат атомите, които после се съединяват в молекули. А в молекулите противоположните сили вече действат, така че определят какво е вредно и какво е полезно за тяхното съединение. Затова притеглят, усвояват и поглъщат полезните им вещества, а изхвърлят вредните. Така става обменът на веществата, възниква живот и развитие. И всичко това става, за сметка на правилното съчетаване на двете противоположни сили. Нашата Вселена, състояща се от нежива материя не би се развивала, също и всички степени на съществуване на материята – растенията и животните, при които противоположните сили се намират в по-сложно съчетаване. В разума и във възприятието на човека протича изясняване, определяне на доброто и лошото на всички нива. Нашият разум е изграден върху постоянното анализиране борбата на противоположните сили и в търсене на формата на съединяването им, в която те ще донесат най-голяма полза. Невъзможно е да се използва едната сила без другата, а само в тяхното взаимодействие. Така е устроен всеки живот. На неживо, растително и животинско ниво тази система работи оптимално и се развива. Ако виждаме понякога някакви катаклизми в природата, то е само поради това, че ги оценяваме, спрямо самите себе си. Но цялата Вселена, целият нежив, растителен и животински свят напредва, под въздействието на положителната и на отрицателната сила, които си взаимодействат, помежду си и движат напред еволюцията. Всичко е съвършено, доколкото не зависи от човека. На него също му въздействат тези две сили “добра” и “лоша”, както ги възприемаме. Ако можехме да знаем програмата на природата и запазвахме равновесието на положителните и на отрицателните сили, то бихме живели спокойно и безопасно. Но проблемът е в това, че човек има свобода на избор. Той сам,  по свое желание избира баланса на положителните и отрицателни сили. И вече се проявява нашата начална, увредена природа, поради която вземаме по-приятното и удобно за нас решение, вместо правилното. По-заинтересовани сме от изгодата, отколкото от истината. И затова, започваме да определяме един изкривен път, който не върви по средата между положителната и отрицателната сила, които трябва да са равнопоставени, правилно да се съчетават, помежду си, издигайки развитието. Вместо това, през цялото време, се накланяме на удобната за нас страна, при това, за сметка на другите хора или на природата. Нали, всички сме части от единната интегрална природа и сме задължени да съществуваме в обща хармония с целия нежив, растителен и животински свят, развивайки се в една посока с него. Ако, притежавайки свободния избор, запазвахме равновесието между двете сили, задържайки ги в хармония, то щяхме да се развиваме правилно. Не бихме си позволявали да използваме силите на природата, в повече от необходимата за нас степен, за да живеем в хармония, помежду си и околната среда. Нашият живот, би бил по-прост, но спокоен. Бихме получавали от природата това, което е необходимо за съществуването ни, а всички останали сили бихме използвали за вътрешното си развитие. Всички нещастия на човечеството са започнали оттогава,  откогато е започнало да произвежда стоки в повече, от необходимото му за живот. Това е преломна точка, от която човечеството е започнало да се уврежда. От нея, насам, сме изгубили баланса на силите и сме започнали да ги използваме така, както е било удобно за нашия егоизъм. И така, има положителна сила, отрицателна сила, а в средата сме ние, хората, със своя егоизъм. Ако можехме да използваме тези две сили на природата, за да уравновесим своя живот, а целият, избухващ в нас егоизъм да реализираме само за своя вътрешен, духовен растеж, то бихме се издигнали на следващата степен, която се нарича “човек”. Нашият материален живот – животът на нашите тела на животинското ниво, с всичките му необходимости от храна и семейство ще останат ниско долу, в уравновесен вид и в състояние, каквото природата им е определила да бъдат. А своя егоизъм бихме използвали, за да привеждаме в равновесието двете противоположни сили и да се издигаме в духовното ниво. Нека, правим баланса на двете сили, неудобен за егоизма си, но полезен за бъдещето! автор: Емилия Наумова Коментари