На аязмото "Св. Петка" край с. Зидарово се случват чудеса

Няма да бъде пресилено ако кажем, че Господ е бил щедър, когато е изсипвал своите дарове над България.

Прекрасна природа, съчетаваща планини, поля и море, плодородни почви и четири сезона са само част от нещата, с които страната ни може да се похвали. Наред с това родината ни е благословена с лековити извори и места, заредени със силна енергия.

Само в област Бургас са известни поне седем аязми (вода, бликнала от земята), за които се твърди, че лекуват различни болести. Не случайно около всички тях са издигнати църкви и параклиси, а хиляди вярващи от страната и чужбина ги посещават целогодишно, с надеждата да получат изцеление.

Точно днес – когато почитаме Св. Петка Българска, ще ви разкажем за аязмото край село Зирадово (община Созопол), което носи нейното име. То се намира само на 20-ина километра от Бургас. Сгушено е в гората над селото, а в подножието минава река Факийска. 

Историята на аязмото там е колкото приказна, толкова и реална. Както във всяка приказка и тук се говори за чудеса. Но за разлика от измислените истории, чудото в Зидарово се е случило сравнително скоро и все още има живи свидетели, които разказват за него.

През първата половина на миналия век в селото живеели Злата и Стоян. Те имали трима синове и една дъщеря. Най-малкото от децата – Велико, бил сляп. Лекарите казвали, че не може да му се помогне, и момчето се примирило със съдбата си. Една година в нощта на четвъртък срещу петък след Великден, Злата сънувала странен сън. Явила й се Св. Петка, която й обяснила, че близо до селото, нагоре в гората, има свято място. Светицата посъветвала жената да отиде там със съпруга си и с пръчка да разрови пръстта, от която щяла да бликне лековита вода. На сутринта Злата разказала съня си. Стоян, който не бил религиозен, не обърнал внимание на думите й. След много молби и уговорки мъжът все пак склонил да заведат Велико на посоченото място.

Точно както било казано в съня, след като разровили пръстта, от земята потекла вода. Родителите изчакали изворът да се избистри и измили очите на своя син. Малко след това момчето прогледнало. В знак на благодарност родителите решили да изградят параклис около аязмото, който да носи името на Св. Петка. 

Необикновената история бързо се разчула и хора от близо и далеч започнали да се стичат към селото. Така след време до параклиса била издигната и допълнителна постройка – малка стачика с две легла, където вярващите, идващи от далеч, да пренощуват. 

Както във всяка приказка обаче и в тази истинска история не липсват „лошите” герои. Славата на светото място не се харесала на комунистическата партия, отричаща религията. Била издадена заповед допълнителната стая да бъде разрушена. Никой не посмял да стори това. Най-накрая се намерили трима мъже, които се съгласили да сринат постройката. След като го направили, в рамките на една година те били покосени от болести и починали. Малката къщичка била издигната наново и повече никой не посмял да я събори.

Не липсвали и други посегателства над малкия параклис. Преди време неизвестни лица откраднали част от иконите в него, взели и иконостаса. Намерили се обаче добри хора, които поставили нов. И въпреки вандалските прояви, светото място стои винаги отключено, готово да посрещне всеки, търсещ помощ. Нужно е само да загребете от лековитата вода, да измиете три пъти ръцете, лицето и областта около сърцето си и с вяра да се помолите.