Много хора се обръщат към мен за помощ, когато настъпи моментът децата им да постъпят в първи клас.
Родителите се обаждат притеснени с въпроса: „Какво да правим, как да го пуснем сам/а, как ще се справи.....?” Други ме търсят, когато детето вече е ходило известно време на училище и е променило много поведението си, станало е по-затворено, по-потайно или обратното много по-агресивно, тревожно.
Всъщност всички тези промени се дължат на това, че децата преминават през втората си детска криза или кризата на първокласника. В този така важен момент – както за децата, така и за родителите – се променят няколко много важни неща. Детето до вчера е било в детската градина и се е чувставало част от една група, в която всички деца са равни, те са позиционирани в кръг по време на заниманията си и имат две госпожи, които са винаги с тях. Има и помощен персонал, който ги обгрижва допълнително. Когато възникне конфликт между децата винаги има някой възрастен наблизо, който да го разреши и да им посредничи.
Но идва моментът, в който детето постъпва в първи клас. В училищната стая всичко е различно. Госпожата е една и е отделена от децата, чрез бюро. Нейната функция вече е различна. От другата страна на бюрото се намират учениците, които стоят на чинове. Детето вече е изправено пред две много важни задачи. Първо, да успее да си намери приятел, сред децата. Във всеки клас има по един лидер, близки деца до лидера и други, които се борят за вниманието на лидера. В първите дни от училищните занимания детето се ориентира в тази обстановка. Тук зависи какви са неговоте личностови особености, дали то ще бъде лидер или приятел на лидера, или пък този, който се бори за вниманието му.
Втората задача е свързана с усилията на детето да спечели вниманието на госпожата. В първи клас всички деца се спускат в една голяма надпревара, кой ще бъде любимеца на госпожата. Тук децата започват да експериментират, като някой започват да се стараят и да учат повече, други обаче са открили, че като не слушат в час отново привличат вниманието на госпожата и освен това стават много интересни за съучиниците си.
Всичко това е съпътствано с много интензивни емоции и преживявания за детето. Но да не забравяме, че освен всичко това, което изброихме до тук, децата имат за задача и да усвояват определен учебен материал. За съжаление много голяма част от родителите не си дава сметка за тези промени в живота на детето и се фокусират само върху постиженията на детето в училище, свързани с учене.
Когато детето се прибере развълнувано у дома то има нужда неговите родители да го попитат, как се е справило, дали си е намерило приятели, как се е случило това и всичко свързано около емоционалното му състояние. Много често обаче родителите пропускат този момент и веднага пристъпват към въпроса с оценките, с домашните. По този начин те дублират функцията на госпожата в училище, а детето остава неразбрано и самотно в своето преживяване. Много вероятно то да изгради една негативна нагласа към училището и към ученето, понеже има усещането, че от него вече се иска само да чете и то е значимо за своите родители само ако получава добри оценки!
Затова най-важната задача на родителите в начална училищна възраст е да се опитат да разбират своите деца, да се интересуват от тяхния социален живот, да ги подкрепят. Нека не забравяме, че учебният материал също е важен, но на първо място детето трябва да се чувства добре в училище, да се усеща прието. Само тогава то ще ходи с желание и ще продължи да учи и да се развива.
Следващата седмица ще поговорим за агресията в училище и как бихме могли да помогнем на нащите деца да се справят с нея.
Автор: Елена Дросева – психолог в Център „Различното място”
Психологичен център „Различното място” се намира в Бургас, на ул. „Сливница”№ 39, ет. 4. Телефон за връзка: 0877 888 329
Коментари
Много хора се обръщат към мен за помощ, когато настъпи моментът децата им да постъпят в първи клас.
Родителите се обаждат притеснени с въпроса: „Какво да правим, как да го пуснем сам/а, как ще се справи.....?” Други ме търсят, когато детето вече е ходило известно време на училище и е променило много поведението си, станало е по-затворено, по-потайно или обратното много по-агресивно, тревожно.
Всъщност всички тези промени се дължат на това, че децата преминават през втората си детска криза или кризата на първокласника. В този така важен момент – както за децата, така и за родителите – се променят няколко много важни неща. Детето до вчера е било в детската градина и се е чувставало част от една група, в която всички деца са равни, те са позиционирани в кръг по време на заниманията си и имат две госпожи, които са винаги с тях. Има и помощен персонал, който ги обгрижва допълнително. Когато възникне конфликт между децата винаги има някой възрастен наблизо, който да го разреши и да им посредничи.
Но идва моментът, в който детето постъпва в първи клас. В училищната стая всичко е различно. Госпожата е една и е отделена от децата, чрез бюро. Нейната функция вече е различна. От другата страна на бюрото се намират учениците, които стоят на чинове. Детето вече е изправено пред две много важни задачи. Първо, да успее да си намери приятел, сред децата. Във всеки клас има по един лидер, близки деца до лидера и други, които се борят за вниманието на лидера. В първите дни от училищните занимания детето се ориентира в тази обстановка. Тук зависи какви са неговоте личностови особености, дали то ще бъде лидер или приятел на лидера, или пък този, който се бори за вниманието му.
Втората задача е свързана с усилията на детето да спечели вниманието на госпожата. В първи клас всички деца се спускат в една голяма надпревара, кой ще бъде любимеца на госпожата. Тук децата започват да експериментират, като някой започват да се стараят и да учат повече, други обаче са открили, че като не слушат в час отново привличат вниманието на госпожата и освен това стават много интересни за съучиниците си.
Всичко това е съпътствано с много интензивни емоции и преживявания за детето. Но да не забравяме, че освен всичко това, което изброихме до тук, децата имат за задача и да усвояват определен учебен материал. За съжаление много голяма част от родителите не си дава сметка за тези промени в живота на детето и се фокусират само върху постиженията на детето в училище, свързани с учене.
Когато детето се прибере развълнувано у дома то има нужда неговите родители да го попитат, как се е справило, дали си е намерило приятели, как се е случило това и всичко свързано около емоционалното му състояние. Много често обаче родителите пропускат този момент и веднага пристъпват към въпроса с оценките, с домашните. По този начин те дублират функцията на госпожата в училище, а детето остава неразбрано и самотно в своето преживяване. Много вероятно то да изгради една негативна нагласа към училището и към ученето, понеже има усещането, че от него вече се иска само да чете и то е значимо за своите родители само ако получава добри оценки!
Затова най-важната задача на родителите в начална училищна възраст е да се опитат да разбират своите деца, да се интересуват от тяхния социален живот, да ги подкрепят. Нека не забравяме, че учебният материал също е важен, но на първо място детето трябва да се чувства добре в училище, да се усеща прието. Само тогава то ще ходи с желание и ще продължи да учи и да се развива.
Следващата седмица ще поговорим за агресията в училище и как бихме могли да помогнем на нащите деца да се справят с нея.
Автор: Елена Дросева – психолог в Център „Различното място”
Психологичен център „Различното място” се намира в Бургас, на ул. „Сливница”№ 39, ет. 4. Телефон за връзка: 0877 888 329
Коментари