Силата в нас

Еволюцията на човека показва, че развитието е постепенен и многостранен процес. То следва определена програма и посока, с постепенно натрупване на изменения. Вътрешната ни промяна, изразяваща се в поправяне на нежеланието ни за връзка с другите, става по подобен начин. Но, не се случва изведнъж, а изисква време и множество действия, придвижване на стъпки, подеми и падения. Това е цял процес от многогодишни, натрупващи се промени. Най-ефективният начин за поправяне е работата, насочена към обединяване. Човекът, чиято еволюция го довежда до влизане в група, трябва да вземе решение, че най-важно за него е да се свърже с групата и да се обедини с другите, а ученето по книгите е само средството ни за обединение, ръководено от учител. Оказва се, обратно на мисълта ни, при влизане в група, че можем да учим, както е в Университета, за да се сдобием със знания. Минават години, докато постепенно започваме да разбираме, че не е нужно да получим толкова знания, колкото да изменим своите вътрешни качества. Учейки се заедно, получаваме особена, променяща сила и усещаме нейното въздействие, именно по своите взаимоотношения в групата. Истинските резултати от придвижването ни напред, се оценяват по това, доколко близо или далече от групата се чувстваме, доколко се нуждаем от нея, доколко можем да се сближим с нея, каква важност ѝ придаваме в себе си. Всичко се измерва, единствено по отношението ни към групата, защото  накрая, именно с хората от групата, трябва да се обединим, за да почувстваме духовния свят вътре, във възстановената от разкъсването преди хиляди години връзка, обединени като един човек с едно сърце. Около нас са, не просто приятелите ни в напредването, а това са частите от нашата обща душа. В отделния човек, тя не съществува самостоятелно. Намира се във всички хора. Доколкото можем да излезем извън самите себе си, за да се обединим с приятелите около нас, доколкото всичките тези външни желания на другите хора, приемем за свои, дотолкова те стават наши и съответно, ставаме част от общата енергия, наречена душа. Затова, толкова голямо значение имат конгресите. Когато се събират голям брой хора от целия свят, обединени от едно общо желание за единност, възниква мощната сила на съединение между тях. По време на тези часове се извършва поправяне, именно в съединението между участващите. Необходимо е да ценим такива срещи като най-важното средство за развитието ни. Нищо не е по-ефективно за напредването на всеки от нас и на всички заедно, за разкриване на висшия свят, от активното ни участие в конгреса. Новите качества не придобиваме изведнъж. Те се натрупват постепенно, като преминем през няколко подобни срещи и чрез нашето обединение, разкрием истинската връзка между нас и създалата ни сила. Преди  да отидем на такова физическо събиране, трябва да се пренастроим вътрешно, за да бъдем готови да приемем и да дадем от себе си на другите през тези тържествени мигове. Да се запознаем с всички предстоящи събития от „Разписанието на конгреса“, с песните, с темите за обсъждане и да узнаем, колкото е възможно повече за конгреса. Така ще ни бъде по-лесно да се съсредоточим на своето вътрешно усещане без разсейване, без загуба на емоционална и умствена сила за тези външни технически детайли. Ако поддържаме в себе си едно, единствено, силно желание да се обединим от сърце с всички останали, то духовния свят ще разкрием във връзката между нас. Едва тогава, празното пространство помежду ни, ще се изпълни с топлина и доброта, което е сигурен знак за появявата на висшата, променяща ни сила. автор: Емилия Наумова     Коментари