Маргарита Димова-Манова е от онези хора, които не са забравили да мечтаят, не са се отказали от вярата в доброто и не са обърнали гръб на истинското изкуство.
Синеоката бургазлийка е човекът, който запретна ръкави и реши да докаже на своите съграждани, приятели и на самата себе си, че джазът има почва и в нашия град.
Именно тя е главната виновница големите ни джаз музиканти да не заобикалят вече Бургас. С наскоро стартиралия проект All the Jazz Маргарита и съпругът й превръщат сцената на Кукления театър в средище на качествена музика, изпълнявана на живо. Преживяване, което – убедени сме – се помни дълго.
Преди да превърне Бургас в "спирка" на големите музиканти, Маргарита е натрупала опит и контакти в Созопол, където организира подобни концерти в атрактивния арт клуб „Мишел”. Специално за читателите на „Бургаски репортер” тя разказа как се е родила идеята за All the Jazz.
- Маргарита, разкажи с няколко думи за себе си!
- Родена съм в Бургас. Обичам хората, музиката и добрата храна. През 2008 година приех едно доста голямо предизвикателство, наречено Арт клуб „Мишел”. Това е малко джаз средище в Созопол, което осмисля живота на не малко хора в юлските и августовски вечери. Както често самите музиканти споделят: „цяла година живеем за тази една седмица, в която ще свирим в Мишел”.
- Вярно е, че да се обяснява любовта с думи, е повърхностно, но все пак - кога и как се влюби в джаза?
-Не беше трудно да се влюбя в джаза. Коѝ не обича свободата и безконечното творение? Защото джазът е импровизация. А и все пак съм възпитаник на бургаската музикална гимназия. Завършила съм със специалност пиано, за което съм много благодарна на родителите и учителите си. Но това е друга история.
- А кога превърна джаза от хоби в свое основно занимание?
- Моето „джаз приключение” започна с ”Арт клуб Мишел” в Созопол през 2000 година. Първоначално той отвори като рок клуб. Създаден е от родителите на моята много, много близка приятелка Мишел. Самата тя е музикант и джаз певица. Къщата, в която се помещава клубът, е паметник на културата и е построена през 1905 година. При създаването на клуба архитектите успяват да запазят автентичността и духа на тази много красива сграда. И може би това е причината, пристъпваѝки в двора, мигновено да попаднеш в един вълшебен свят. По стечение на обстоятелствата Мишел се премести да живее в Берлин, откъдето аз пък се завърнах още през 2002 година. Там бях натрупала известен опит в сферата на ресторантьорството и гастрономията и в общи линии с Мишел просто си разменихме местата. По-късно концепцията на Арт клуба вече беше рязко пренасочена в джаз линия. И така вече 7 години.
- Употреби думата „приключение”. Като такова ли определят това, което правиш?
- Казвам „приключение”, защото да имаш своѝ бизнес като джаз клуб в България, е безумно трудно. Убедена съм обаче, че все пак си струва. Иска ми се да научим децата си на човещина, на красота и вкус към хубавата музика. Благодарна съм, че имам съмишленици, които все повече ме очароват.
Ако трябва да бъда напълно откровена, в дадени моменти съм се питала има ли смисъл това, което правя. И тогава виждам лицата на музикантите и на хората, които ги слушат, и намирам отговора си… няма такова удовлетворение и хармония. Когато съм под въздеѝствието на музиката, забравям къде съм и коя съм. Състоянието не може да се опише лесно.Това се случва наѝ-често по време на спонтанните срещи между музикантите, които или се виждат за пръв път, или се срещат в „Мишел” отново след много години, и разговарят помежду си чрез музиката. Тогава се прокрадва и малко тъга, защото много от добрите български джаз музиканти са пръснати по широкия свят.
- Созопол през лятото е известен със своята арт атмосфера. Много от хората ходят там точно заради това. Но така ли стоят нещата и в Бургас. Ти искаш да преместиш тази джаз сцена в големия град, не е ли прекалено амбициозно подобно начинание?
- Идеята за концертите в Бургас е от няколко години и е на съпруга ми Евгени Манов, който също има отношение към тази музика и е запален почитател. Поради факта, че не всички фенове на джаза от Бургас могат да дойдат до Созопол, решихме да направим тази музика достъпна за тях.
Освен това много от музикантите споделят с лека тъга, че Бургас е мястото, което те подминават. Но това не е от липсата на желание от тяхна страна, а просто не се е намерил някой, който да ги покани. За музикантите, които свирят в „Мишел”, това е кауза. Те – също като мен - искат това място да го има. По същия начин ще се случи и с концертите в Бургас. Джаз концертите ще са като естествено продължение на арт клуб „Мишел” – музиката няма да спира с приключването на сезона. В Бургас има достатъчно будни и жадни за джаз хора, които заслужават тази сцена да я има.
Старта на проекта All the Jazz беше даден на 15-ти октомври в Кукления театър. Тогава бургаската публика имаше удоволствието да чуе джаз квартета Мишо Йосифов-тромпет, Васил Спасов-пиано, Борис Таслев-контрабас, Атанас Попов-ударни. Тези страхотни музиканти подариха на пълната зала едно наистина незабравимо преживяване.
Следващият концерт ще е на 1-ви ноември, от 19:00 ч., отново в Кукления театър на Бургас. Тогава своята музика ще представят невероятните Николай Иванов-ОМ и Мишел.
Коментари
- Маргарита, разкажи с няколко думи за себе си!
- Родена съм в Бургас. Обичам хората, музиката и добрата храна. През 2008 година приех едно доста голямо предизвикателство, наречено Арт клуб „Мишел”. Това е малко джаз средище в Созопол, което осмисля живота на не малко хора в юлските и августовски вечери. Както често самите музиканти споделят: „цяла година живеем за тази една седмица, в която ще свирим в Мишел”.
- Вярно е, че да се обяснява любовта с думи, е повърхностно, но все пак - кога и как се влюби в джаза?
-Не беше трудно да се влюбя в джаза. Коѝ не обича свободата и безконечното творение? Защото джазът е импровизация. А и все пак съм възпитаник на бургаската музикална гимназия. Завършила съм със специалност пиано, за което съм много благодарна на родителите и учителите си. Но това е друга история.
- А кога превърна джаза от хоби в свое основно занимание?
- Моето „джаз приключение” започна с ”Арт клуб Мишел” в Созопол през 2000 година. Първоначално той отвори като рок клуб. Създаден е от родителите на моята много, много близка приятелка Мишел. Самата тя е музикант и джаз певица. Къщата, в която се помещава клубът, е паметник на културата и е построена през 1905 година. При създаването на клуба архитектите успяват да запазят автентичността и духа на тази много красива сграда. И може би това е причината, пристъпваѝки в двора, мигновено да попаднеш в един вълшебен свят. По стечение на обстоятелствата Мишел се премести да живее в Берлин, откъдето аз пък се завърнах още през 2002 година. Там бях натрупала известен опит в сферата на ресторантьорството и гастрономията и в общи линии с Мишел просто си разменихме местата. По-късно концепцията на Арт клуба вече беше рязко пренасочена в джаз линия. И така вече 7 години.
- Употреби думата „приключение”. Като такова ли определят това, което правиш?
- Казвам „приключение”, защото да имаш своѝ бизнес като джаз клуб в България, е безумно трудно. Убедена съм обаче, че все пак си струва. Иска ми се да научим децата си на човещина, на красота и вкус към хубавата музика. Благодарна съм, че имам съмишленици, които все повече ме очароват.
Ако трябва да бъда напълно откровена, в дадени моменти съм се питала има ли смисъл това, което правя. И тогава виждам лицата на музикантите и на хората, които ги слушат, и намирам отговора си… няма такова удовлетворение и хармония. Когато съм под въздеѝствието на музиката, забравям къде съм и коя съм. Състоянието не може да се опише лесно.Това се случва наѝ-често по време на спонтанните срещи между музикантите, които или се виждат за пръв път, или се срещат в „Мишел” отново след много години, и разговарят помежду си чрез музиката. Тогава се прокрадва и малко тъга, защото много от добрите български джаз музиканти са пръснати по широкия свят.
- Созопол през лятото е известен със своята арт атмосфера. Много от хората ходят там точно заради това. Но така ли стоят нещата и в Бургас. Ти искаш да преместиш тази джаз сцена в големия град, не е ли прекалено амбициозно подобно начинание?
- Идеята за концертите в Бургас е от няколко години и е на съпруга ми Евгени Манов, който също има отношение към тази музика и е запален почитател. Поради факта, че не всички фенове на джаза от Бургас могат да дойдат до Созопол, решихме да направим тази музика достъпна за тях.
Освен това много от музикантите споделят с лека тъга, че Бургас е мястото, което те подминават. Но това не е от липсата на желание от тяхна страна, а просто не се е намерил някой, който да ги покани. За музикантите, които свирят в „Мишел”, това е кауза. Те – също като мен - искат това място да го има. По същия начин ще се случи и с концертите в Бургас. Джаз концертите ще са като естествено продължение на арт клуб „Мишел” – музиката няма да спира с приключването на сезона. В Бургас има достатъчно будни и жадни за джаз хора, които заслужават тази сцена да я има.
Старта на проекта All the Jazz беше даден на 15-ти октомври в Кукления театър. Тогава бургаската публика имаше удоволствието да чуе джаз квартета Мишо Йосифов-тромпет, Васил Спасов-пиано, Борис Таслев-контрабас, Атанас Попов-ударни. Тези страхотни музиканти подариха на пълната зала едно наистина незабравимо преживяване.
Следващият концерт ще е на 1-ви ноември, от 19:00 ч., отново в Кукления театър на Бургас. Тогава своята музика ще представят невероятните Николай Иванов-ОМ и Мишел.
Коментари