Предстоящите президентски избори имат голям потенциал да генерират протестен вот, смята социологът Живко Георгиев, който е на посещение в Бургас.
Прогнозата му е мотивирана от факта, че значителен брой от хората са недоволни от икономическия климат в страната и са притеснени от външнополитическите фактори – бежанска криза, разделението на политическата класа на полюсни страни, обтегнатите отношения с Русия и Близкия Изток, засилващия се евроскептицизъм.
Според социолога все по-хладно е отношението на българите и към НАТО – 1/3 от гражданите все още възприемат Алианса като гаранция за националната ни сигурност, 1/3 от хората нямат отношение към членството ни там, а 1/3 са антинатовски настроени.
Според социолога все по-хладно е отношението на българите и към НАТО – 1/3 от гражданите все още възприемат Алианса като гаранция за националната ни сигурност, 1/3 от хората нямат отношение към членството ни там, а 1/3 са антинатовски настроени.
По думите на Живко Георгиев около 50% от българите са на мнение, че икономиката ни върви „на зле”, 30% смятат, че тя е в застой, а 20% са убедени, че страната ни е в икономически растеж.
“Освен това изборите на 6 ноември имат потенциал и за наказателен вот, при който не могат да се правят предварителни прогнози, защото има голяма вероятност за изненада. Напоследък се наблюдава бум на наказателни вотове по света. Такъв беше например Брексит.”, коментира социологът.
Георгиев е категоричен, че президентските избори ще имат балотаж. Според него най-вероятно на втория тур ще се срещнат кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева и този на БСП ген. Румен Радев.
„Вотът за Цачева обаче няма да бъде мажоритарен. ГЕРБ все още е силна партия и гласовете за техния кандидат ще бъдат по-скоро вот за партията. Около 30% ще получи тя на първи тур. От друга страна, кандидатът на БСП – ген. Румен Радев, има по-голям потенциал, отколкото самата партия. Едно от основните му предимства е, че той не е представител на политическата класа, към която хората са предубедени”, смята социологът.
По думите му около 50% от избирателите са решили за кого ще гласуват още преди началото на кандидат-президентската кампания, 15% вземат решение в началото на кампанията, а около 20% решават в последния момент.