Кевин Сайтс показва къде е "тънката червена линия" между професионализма и човечността
Може ли да се сложи знак за равенство между безразсъдната смелост и професионализма, когато се отразяват военни конфликти?
Къде остава етиката, когато около теб измират хора и всеки момент ти може да си един от тях?
Трябва ли да забравиш, че си добър човек, когато си в епицентъра на бойно сражение и над главата ти свистят куршуми, а до теб пада ранен колега?
На всички тези въпроси (и на още много) отговор даде световноизвестният военен кореспондент Кевин Сайтс. Той е известен с прозвището „дядото” на журналистите с раницата и е отразявал военни конфликти от най-горещите точки на планетата – Афганистан, Ирак, Косово, Колумбия, Конго и много други. Пътува сам, „въоръжен” само с една раница, в която събира лаптоп, камера, телефон, статив и 2-3 чифта удобни дрехи.
През своя 30-годишен професионален път на журналист и 10-годишен стаж като военен кореспондент Сайтс е работил на свободна практика за медийните гиганти ABC, NBC, CNN и Yahoo! News. kevin1.jpg 98.83 KB
В България той е по покана на Центъра за развитие на медиите и Американското посолство у нас. Целта на посещението му беше да проведе семинари с български журналисти и да сподели своя опит от бойните полета по света.
„Една от дилемите, с които сам се сблъсках, беше дали трябва да спра да снимам и да оставя професионализма си на заден план, когато до мен пада ранен човек. Случи се при една престрелка. Тогава мой колега от National Geographic беше ранен в крака. За миг се зачудих какво да правя, а той викаше „Снимай, не спирай да снимаш!”. Все пак това е нашата работа, за това сме отишли там. А и около нас имаше хора, които бяха по-подготвени медицински от мен. Продължих да снимам няколко секунди, а след това оставих камерата пусната, взех един шал и помогнах да му превържем раната. Той се оправи.”, разказва Сайтс. И допълва, че всеки военен репортер трябва да се научи да взема премерени рискове, защото не всяко „скачане” в ядрото на военен конфликт е проява на храброст. Затова не трябва да се бърка професионализмът с глупостта.
Според Кевин Сайтс не винаги войната се отразява по правилния начин... не винаги до хората достига най-нужната и най-точната информация. Журналистът подчертава, че понякога в стремежа да се покаже зрелищността на военния конфликт, се оставят на заден план истински важните факти – онези, които бележат милиони човешки животи.
„Във всеки военен конфликт цивилните жертви са много повече от униформените. Щетите след всяка война са огромни – земеделската земя е неизползваема, защото там може да има заровени бомби, плъзват болести, които вземат ужасно много жертви, сексуалното насилие и зверствата стават почти ежедневи. Всичко това са последици от военни конфликти, за които не се говори толкова много. Занете ли колко са цивилните жертви в Конго? Над 5 млн. души! Но малко се знае за това.”, казва журналистът. kevin4.jpg 87.58 KB
И до ден днешен той си спомня разговора с младия американски пехотинец Уилям Уолд в Ирак. Срещата между двамата е малко след като войникът е застрелял шестима въоръжени от противниковата армия.
„Адреналинът му беше толкова висок в този момент, че вместо аз да го уговарям за интервю – както обикновено става – той дойде при мен и поиска да говори. Обясни ми, че шестимата са го обградили и е трябвало да ги застраля, за да спаси себе си и своите бойни другари. Каза ми, че убива в Ирак, за да не дойдат терористите в неговата страна и да не убиват приятелите му. Сподели, че има годеница, за която често мисли, но щом се върне при нея, няма да й разкаже какво е правил на фронта. Говорихме много, часове, цяла нощ.”, спомня си журналистът.
След като научава, че контингентът, в който е бил Уолд, се е завърнал в САЩ, Кевин Сайтс го намира, за да види как се адаптира пехотинецът в родината си след войната. Започват да се чуват, макар и рядко. Оказва се, че младият мъж живее със спомените си от войната и не може да се абстрахира от тях. Стряска се дори от празничните фойервеки. Започва да пие, взема и наркотици. Опитите на приятелите му да го спасят се оказват безуспешни и един ден войникът умира от свръхдоза.
„Това е другото лице на войната. Онази част от нея, която не винаги показваме. Може би понякога не представяме на останалия свят цялата истина за военните конфликти, а само най-зрелищното от нея – битките, сраженията, взривовете. Но там са засегнати и милиони отделни човешки съдби.”, казва Сайтс.
По думите му мисията на военния кореспондент е не просто да вади статистика за броя на жертвите, а да покаже войната от всичките й гледни точки, да достигне до информация, която ще помогне военният конфликт да бъде разбран по-добре.
Интервюто на Кевин Сайтс за „Бургаски репортер” можете да видите в този линк: http://burgas-reporter.com/articles/1542
