През последната година често в работата си общувам с чужденци и това, което ме впечатлява е усещането им за гордост от принадлежността им към своята нация. И срещу тази увереност , която те излъчват сякаш още повече изпъква неудобството, което ние усещаме в кожата си на българи. По-бедни от чужденците, по-нереализирани, обслужващи ги, изпълняващи клиентските им прищявки, защото доходите ни зависят от това доколко те ще останат доволни. Понякога се чувстваме мънички и незначителни, понякога изпитваме гняв, но го скриваме в себе си с усмивка и с вежливо отношение.
А всъщност, имаме ли основание да се чувстваме някаква по-ниска категория хора? Зададох си въпроса защо се получава така?
Когато отидем в чужбина ние научаваме говоримия в съответната страна език и комуникираме с местното население на този език. Когато чужденците дойдат в България комуникират с нас на родния си език и ние сме длъжни да им осигурим този комфорт. Питам се, ако отидете в ресторант в Италия или Англия например и си поръчате на български език, дали ще бъдете обслужени?
Когато един българин работи в определена фирма, колко би могъл да получи той като възнаграждение? Когато един чужденец работи в България колко получава? Съпоставими ли са задълженията им? А възнаграждението?
Това бяха само първите отговори. А сигурно има още много. И ми стана някак тъжно за това, че в ежедневието си не си спомняме.
Не си спомняме...
...че България е една от най-старите европейски държави и е единствената, която не е променила своето име, откакто е основана;
...че българската армия е единствената в света, която никога не е загубила дори и едно свое знаме , макар и да е участвала активно във всички големи войни в Европа;
...че първият борец в света с 1500 победи и само 2 загуби е българина Дан Колов;
... че първият дигитален ръчен часовник света е разработен от българина Петър Петров. Същият българин изобретява и първият в света безжичен сърдечен монитор.
... че създателят на първия компютър Джон Атанасов е от български произход;
... че най-старото златно съкровище в света е открито в България;
... че в Института за фолклор към Българската академия на науките са събрани 70 000 традиционни български народни песни;
... че върху опаковката на всеки млечно-кисел продукт, произведен в Япония, се изписва името на откривателя на млечно-киселата бактерия : Д-р Стамен Григоров – българин;
... че създаването на фотокопирната техника става възможно благодарение на откритието на фотоелектретното състояние на веществата, направено от академик Георги Наджаков – българин;
... че главният конструктор на първия в света траспортен пътнически самолет Douglas DC-3 е Асен Йорданов – българин;
... че световният рекорд в дисциплината 100 метра с препятствия (12.21 секунди) принадлежи на Йорданка Донкова – българка;
... че един от най-старите рекорди в леката атлетика в скока на височина (жени) е постижението от 209 см, което принадлежи наСтефка Костадинова - българка;
... че откриването на шестия сърдечен тон, което спомага за опознаването на сърдечната дейност и избягването на диагностични грешки принадлежи на проф. д-р Иван Митев – българин;
... че нивалина – лекарството, което помага при лечение на полиомиелит, церебрална парализа, неврологични заболявания, засягащи централната и периферна нервна система и деменции от Алцхаймеров тип е създадено от проф. д-р Димитър Пасков – българин;
... че в моделите на Сузуки, Хонда, Рено, Toйота се вграждат автоматични скоростни кутии, изобретени от Румен Антонов – българин;
... че автори на проекта на немските евромонети от 1 и 2 евро са Хайнц Хойер и Снежана Русева-Хойер – българка;
... че Според Daily Telegraph най-умната жена в света е Даниела Симидчиева - българка. Kоефициентът й на интелигентност е сравняван единствено с този на Мария Кюри, която два пъти е получавала Нобелова награда.
Мога да продължа с още много такива факти, които ме изпълват с гордост ,че съм българка. Можем да ги срещнем навсякъде – в интернет пространството, в книги, в печатни издания. Прочитаме ги, някои по-малко известни събития или открития ни изумяват за момент, а после сякаш забравяме. Забравяме,че във вените на тези велики хора е текла или тече нашата кръв – българската. Че техния дух е потомък на Аспаруховия, също както и нашият. Че имаме хиляди основания да се чувстваме част от една велика нация. Може би някой ще каже: каква ти гордост, какво ти самочувствие? Та нали ние, потомците на един от най-древните народи работим най-нискоквалифицираната работа, когато отидем в чужбина? Та нали ние имаме доходи многократно по-ниски от тези на европейците? Та нали държавата ни се тресе от политически и икономически кризи, от властови боричкания и корупционни скандали? От къде да ни дойде това самочувствие, само от някакви исторически факти ли?
Да, със сигурност това е така. Но хората получават такова отношение, каквото те в дълбините на подсъзнанието си допускат, че заслужават. Затова ми се искаше отново да припомня тези важни , и понякога забравени от нас факти. За да намерим в себе си основанието да се чувстваме по-можещи, по-знаещи, по-достойни, въпреки всичко и въпреки всички. Преди време един мой работодател чужденец ми каза, че всички българи са заразени от своебразен тип вирус и за 25 – те години, които е прекарал в страната ни не е срещнал един интелигентен човек. Аз не съм от хората с голямо самочувствие, но в онзи момент усетих как главата ми се изправя и гордо казах – Аз съм интелигентен човек, и в страната ни има още много, много други такива хора. Стивън Кинг казва, че „Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена.” Заставайки срещу работодателя си аз разбрах, че не моята, чисто човешката чест, а онази – националната, е изпънала гръбнака ми, докато защитавах себе си и нацията си като цяло. Защото тя е последното, което можем да си позволим да изгубим.
Този материал не е продиктуван от желание за конфронтация с която и да било нация и с нейните представители. Напротив, аз считам, че трябва да уважаваме всички народи и всички хора по света. Иска ми се обаче, да започнем да уважаваме и себе си така, както уважаваме другите. Да ценим страната си и историята й, природните й дадености, фолклора ни , талантите ни, силата на българския дух и да се чувстваме точно толкова достойни и европейци, колкото и всички останали. Затова ще завърша с думите на Дан Колов, който многократно получава предложения за чуждо гражданство и винаги отговаря на тези предложения по своя кратък и категоричен начин: „Дан Колов е българин.”
автор: Даниела Петрова
Коментари
03 окт. 2014
2014-10-03
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Аз съм българин – повод за гордост или за срам?
През последната година често в работата си общувам с чужденци и това, което ме впечатлява е усещането им за гордост от принадлежността им към своята нация. И срещу тази увереност , която те излъчват сякаш още повече изпъква неудобството, което ние усещаме в кожата си на българи. По-бедни от чужденците, по-нереализирани, обслужващи ги, изпълняващи клиентските им прищявки, защото доходите ни зависят от това доколко те ще останат доволни. Понякога се чувстваме мънички и незначителни, понякога изпитваме гняв, но го скриваме в себе си с усмивка и с вежливо отношение.
А всъщност, имаме ли основание да се чувстваме някаква по-ниска категория хора? Зададох си въпроса защо се получава така?
Когато отидем в чужбина ние научаваме говоримия в съответната страна език и комуникираме с местното население на този език. Когато чужденците дойдат в България комуникират с нас на родния си език и ние сме длъжни да им осигурим този комфорт. Питам се, ако отидете в ресторант в Италия или Англия например и си поръчате на български език, дали ще бъдете обслужени?
Когато един българин работи в определена фирма, колко би могъл да получи той като възнаграждение? Когато един чужденец работи в България колко получава? Съпоставими ли са задълженията им? А възнаграждението?
Това бяха само първите отговори. А сигурно има още много. И ми стана някак тъжно за това, че в ежедневието си не си спомняме.
Не си спомняме...
...че България е една от най-старите европейски държави и е единствената, която не е променила своето име, откакто е основана;
...че българската армия е единствената в света, която никога не е загубила дори и едно свое знаме , макар и да е участвала активно във всички големи войни в Европа;
...че първият борец в света с 1500 победи и само 2 загуби е българина Дан Колов;
... че първият дигитален ръчен часовник света е разработен от българина Петър Петров. Същият българин изобретява и първият в света безжичен сърдечен монитор.
... че създателят на първия компютър Джон Атанасов е от български произход;
... че най-старото златно съкровище в света е открито в България;
... че в Института за фолклор към Българската академия на науките са събрани 70 000 традиционни български народни песни;
... че върху опаковката на всеки млечно-кисел продукт, произведен в Япония, се изписва името на откривателя на млечно-киселата бактерия : Д-р Стамен Григоров – българин;
... че създаването на фотокопирната техника става възможно благодарение на откритието на фотоелектретното състояние на веществата, направено от академик Георги Наджаков – българин;
... че главният конструктор на първия в света траспортен пътнически самолет Douglas DC-3 е Асен Йорданов – българин;
... че световният рекорд в дисциплината 100 метра с препятствия (12.21 секунди) принадлежи на Йорданка Донкова – българка;
... че един от най-старите рекорди в леката атлетика в скока на височина (жени) е постижението от 209 см, което принадлежи наСтефка Костадинова - българка;
... че откриването на шестия сърдечен тон, което спомага за опознаването на сърдечната дейност и избягването на диагностични грешки принадлежи на проф. д-р Иван Митев – българин;
... че нивалина – лекарството, което помага при лечение на полиомиелит, церебрална парализа, неврологични заболявания, засягащи централната и периферна нервна система и деменции от Алцхаймеров тип е създадено от проф. д-р Димитър Пасков – българин;
... че в моделите на Сузуки, Хонда, Рено, Toйота се вграждат автоматични скоростни кутии, изобретени от Румен Антонов – българин;
... че автори на проекта на немските евромонети от 1 и 2 евро са Хайнц Хойер и Снежана Русева-Хойер – българка;
... че Според Daily Telegraph най-умната жена в света е Даниела Симидчиева - българка. Kоефициентът й на интелигентност е сравняван единствено с този на Мария Кюри, която два пъти е получавала Нобелова награда.
Мога да продължа с още много такива факти, които ме изпълват с гордост ,че съм българка. Можем да ги срещнем навсякъде – в интернет пространството, в книги, в печатни издания. Прочитаме ги, някои по-малко известни събития или открития ни изумяват за момент, а после сякаш забравяме. Забравяме,че във вените на тези велики хора е текла или тече нашата кръв – българската. Че техния дух е потомък на Аспаруховия, също както и нашият. Че имаме хиляди основания да се чувстваме част от една велика нация. Може би някой ще каже: каква ти гордост, какво ти самочувствие? Та нали ние, потомците на един от най-древните народи работим най-нискоквалифицираната работа, когато отидем в чужбина? Та нали ние имаме доходи многократно по-ниски от тези на европейците? Та нали държавата ни се тресе от политически и икономически кризи, от властови боричкания и корупционни скандали? От къде да ни дойде това самочувствие, само от някакви исторически факти ли?
Да, със сигурност това е така. Но хората получават такова отношение, каквото те в дълбините на подсъзнанието си допускат, че заслужават. Затова ми се искаше отново да припомня тези важни , и понякога забравени от нас факти. За да намерим в себе си основанието да се чувстваме по-можещи, по-знаещи, по-достойни, въпреки всичко и въпреки всички. Преди време един мой работодател чужденец ми каза, че всички българи са заразени от своебразен тип вирус и за 25 – те години, които е прекарал в страната ни не е срещнал един интелигентен човек. Аз не съм от хората с голямо самочувствие, но в онзи момент усетих как главата ми се изправя и гордо казах – Аз съм интелигентен човек, и в страната ни има още много, много други такива хора. Стивън Кинг казва, че „Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена.” Заставайки срещу работодателя си аз разбрах, че не моята, чисто човешката чест, а онази – националната, е изпънала гръбнака ми, докато защитавах себе си и нацията си като цяло. Защото тя е последното, което можем да си позволим да изгубим.
Този материал не е продиктуван от желание за конфронтация с която и да било нация и с нейните представители. Напротив, аз считам, че трябва да уважаваме всички народи и всички хора по света. Иска ми се обаче, да започнем да уважаваме и себе си така, както уважаваме другите. Да ценим страната си и историята й, природните й дадености, фолклора ни , талантите ни, силата на българския дух и да се чувстваме точно толкова достойни и европейци, колкото и всички останали. Затова ще завърша с думите на Дан Колов, който многократно получава предложения за чуждо гражданство и винаги отговаря на тези предложения по своя кратък и категоричен начин: „Дан Колов е българин.”
автор: Даниела Петрова
Коментари