Димитър Бойчев е втори в бургаската листа с кандидат-депутати на ГЕРБ. Областният лидер на партията се съгласи да направи кратък коментар в разгара на кампанията за най-големите приоритети в региона, които със своите колеги си поставя за цел да разреши.
Провеждате своите срещи с хората от Бургаска област през цялата година, но по време на кампанията, по време на сегашните разговори с тях те какви очаквания имат към вас и колегите ви?
Винаги съм казвал, че ако не човек не си е свършил работата до активната кампания, после колкото и да обикаля за един месец, трудно би могъл да убеди хората ,че е правилният кандидат за народен представител или за някаква друга позиция. Затова ние нашата работата сме се стремили да си я вършим през цялото време на мандата...
...добре, но ако по време на обиколките си можете да покажете свършени от вас и колегите ви неща, сигурно е по-лесно, но ако има и несвършени и неизпълнени неща, вероятно пък получавате укори. Така ли е?
Категорично е така, но ако няма нещо несвършено, т.е ако всичко сме свършили, значи нямаме повече работа и няма за какво да правим кампания. Това е в кръга на шегата, разбира се. Мисля си, че ние сме се доказали като хора ,които поемат ангажименти и ги изпълняват. На първо място винаги съм се възприемал дали като кандидат за депутат или като действащ народен представител, избран от Бургаски изибрателен район и затова акцентът на работата ми и на колегите ми е бил към този район. Ние винаги сме имали регионална програма, с конкретни ангажимети, които поемаме. В регионалната ни програма тази година акцентите ни са изведени и в националната програма с усилията на нашата бургаска група. Това, което е изведено в националната програма и е много актуално за хората тук в Бургас и региона е ситуирането при правителство на ГЕРБ на Министерство на туризма. Съответно е записано в програмата ни, за разлика от на другите партии при нас е записано черно на бяло, а при опонентите всичко е някакви платформи в някакъв пожелателен стил, а при нас е нещо, което ще бъде свършено. Много голям акцент е инфраструктурата. Конкретно давам пример за доизграждането на пътя „Слънчев бряг-Бургас”, който е най-натовареният международен път в в региона. Затова казвам, че тези регионалните проблеми имат вече много по-голяма тежест, когато ние сме успяли да ги впишем като ангажимент в националната програма на ГЕРБ. Това е важно, защото ние вече извеждаме решението на местните проблеми като ангажимент на бъдещето управление.
Маркирахте проблеми тук по българското Черноморие. Споменахте и създаване на Министерство на туризма. Постоянно се провеждат такива административни реформи и ту има ту няма такова министерство ту има някаква агенция или ресор. Какъв ефект върху бранша ще има създаването на министерство на туризма от евентуално правителство на ГЕРБ?
Очакванията са много големи. Всъщност ако трябва да бъдем точни, никога в съвременната ни история не е имало Министерство на туризма и ясен ангажимент за създаване на такова министерство. Ще ви кажа образно какво се получава тогава, когато едно такова министерство е съчетано с други или е част от тях. Имаше абсолютен парадокс при последното правителство на Орешарски, на новата тройна коалиция БСП, ДПС и АТАКА. В името на ресорното министерство дори не фигурираше понятието „туризъм”. Това беше Министерство на икономиката, на енергетиката, а имаше зам. министър по туризма. Това беше пълен абсурд. Какво по-голямо доказателство от това, че туризмът е бил последен ангажимент на държавата.
А няма ли да ви атакуват опонентите ви, че се готвите за поредно раздуване на административния щат и на държавния бюджет да виснат за издръжка още много чиновници?
Категорично не. Нашите специалисти смятат, че администрацията ще се увеличи максимум с десет души. Реално има сграда, тя е съществуваща. Може там да се обособи министерството. Съответно държавните служители като щат ги има в ресора на зам. министъра по туризма. Искам обаче да го обясня ясно, за да знаят хората какво да очакват. Това е много важно, защото в туризма има страшно много проблеми. Тук никой не говори за това, да се върне държавата с някакви регулации и да се намесва в туризма. Не, държавата има свои ангажименти за развитието на туризма, а те са ясни. Инфраструктура, пречиствателни станции, въвеждане на един цялостен модел на туризма, м който да се надгради летният туризъм с културно-исторически туризъм...там е мястото на държавата, защото това инвеститорите няма как да го направят. Туризмът формира около 16% от брутния вътрешен продукт. За първа година от пет години насам, а при нас в разгара на икономическата криза туризмът даваше между 5 и 15% ръст, а сега за първа година имаме спад. Моите очаквания са за спад и догодина, защото договорите за следващия сезон вече са подписани и не се реагира от страна на държавата, за да се спре този спад. За този летен сезон спадът беше очакван, но държавата не реагира. Имаме криза в Укрйна, девалвация на рублата в Русия, много агресивна кампания от страна на нашите преки конкуренти Турция, Гърция и дори Хърватска. Те привлякоха туристи от нашите традиционни пазари, които бяха наши ползватели на нашия туристически продукт. Имаме 20% спад на немския пазар. 20% спад на английския пазар. Имаше малка компенсация от бившите източни държави, но това бяха неплатежоспособни туристи. Тук е мястото на държавата за една адекватна реклама, която да направи. Винаги съм казвал, че туристическият бранш, бизнесът също трябва да има възможност да се намеси в управлението на този процес на реклама на нашия туристически продукт.Аз не съм чул досега някой да направи анализ на ефективността на рекламата, която се прави преди сезона от стана на държавата.
Ще поискате ли такъв анализ?
Да, аз ще държа след всеки туристически сезон държавата да се отчита за ефекта от реклаата, защото финансовите ресурси и потоци, които минават през някои министерства, трябва да бъдат отчетени какво са постигнали като ефект. Бизнесът трябва да има възможност да участва в управлението на тази реклама. Трябва да могат хората от този бранш да могат да идентифицират пазарите, където има нужда нашият туристически продукт да бъде рекламиран. Задължително трябва да има анализ на ефекта от рекламата, която парви държавата.
Имате ли в „папките” вие и бургаските ви колеги готови идеи или направо подготвени законопректи в тази сфера?
Според мен държавата не мисля, че трябва да се връща в този бизнес с някакви нови регулации. Всички знаем ,че хотелската база е почти напълно в частни инвеститори. Тук няма какво да се променя като закони. Държавата трябва да се намеси решително в инфраструктурата, защото частната хотелска база е четиризвездна, а инфраструктурата ни е еднозвездна.
Това не води ли да загуба на стойност на туристическия продукт?
Да, това се получава накрая. Затова тук е мястото на държавата, а не в регулацията или в промяна на закона.
Вие сте депутат от няколко години, но сте свързан с Черномерието от дете. Какво е отношението ви към този ужасно заплетен казус Слънчев бряг и как според вас може да се намери решение от което да остана доволни Слънчев бряг АД, общината и частните собственици?
Дотам са стигнали нещата, че казусът трябва да се реши, защото каквото е било допреди пет години, когато от приватизацията са влизали приходи в сметките на акционерното дружество и те са се разходвали за подръжка на инфраструктрата, сега вече такива пари няма и съответно няма възможност принципалът на инфраструктурата Слънчев бряг АД да се грижи за нея. А всяка година инфраструктурата на Слънчев бряг се амортизира и трябват огромни средства, за да се поддържа. Другото, което е факт, че много милиони влизат като данъци в община Несебър. Съответно общината донякъде е права, че не е собственик на инфраструктурата в Слънчев бряг и няма как да разходва пари за подръжката и. Този заплетен казус трябва да се реши. Аз съм на мнение, че тези национални курорти като Слънчев бряг, трябва да си останат такива. Защото ако например мине към община Несебър, категорично ще се обезличи. Казусът не е еднозначен, сложен е и има много различни видове собственост. 25% са миноритарни собственици. По време на управлението на ГЕРБ се опитахме да го разрешим този проблем. Държавата беше готова да продаде за 1 лев своите 75% собственост на община Несебър, но за другите 25% на миноритарните собственици общината трябваше по някакъв начин да реши нещата, но не се стигна до разрешение. Много е наболял проблемът. Хотелиерите също са прави, защото и там всичко е различно. Някои хотели за приватизирани през Агенцията за приватизация. Други са продадени от общината, като преотреждане на някакъв вид собственост. Трети са продадени от акционерното дружество. Тези различни видове приватизация поставят хотелиерите и собствениците при съвсем различни условия. Те не са равнопоставени, а същевременно Слънчев бряг формира много голям процент от бюджета на община Несебър. Туристическата такса, концесиите...най-малко 50% от концесиите влизат в община Несебър. Данък сгради и оттам приходите са сериозни и парадоксът е, че поне част от тези приходи не могат да се върнат за подръжка на най-големият туристически комплекс. Това наистина е емблемата на България.
Нека се върнем към кампанията и да погледнем дори за времето след кампанията. Представител на друга политическа сила каза, че най-лесно е да се обединят депутати от всички парламентарни групи около инфраструктурни проблеми в един регион, а разликите са по-скоро в отношението към геополитиката от типа на „за” или „против” Русия, „за” или „против” Южен поток. Можете ли вие бъдещите бургаски депутати от ГЕРБ да работите рамо до рамо с колегите си от другите групи за решаване на местните регионални проблеми, които както стана ясно вие сте записали дори в националната програма на партията?
Ние винаги сме били за срабоване без значение от политическата принадлежност. Но за съжаление не се получава. Миналият мандат, когато ние бяхме опозиция и управляваше, тройната коалиция, при областния управител имаше една среща, на която ние присъствахме всичките. Аз лично бях там, колегите от ГЕРБ бяха там, кметове на общини. Посочихме и определихме най-важния приоритет – детелината на Кроношпан, разширението на ул. „Крайезерна”, за да поеме автомобилния трафик на юг и също северния обход. Имаше протокол, под който се подписахме всички, че това е най-големият приоритет. За Бургас, за Несебър за всички общини. И какво се получи. Този прословут фонд за растеж точно от него отпадна проекта за Северния обход, за детелината на Кроношпан.
Затова колегите нека се присъединят, кой с каквото може да помага за реализиране на тези големи инфраструктурни проекти. Бургас се развива много динамично благодарение на общината, но той има много голям потенциал, особено след завършването на АМ „Тракия”. Инфраструктурните проекти, които трябва да обслужат автомобилния поток, са абсолютно необходими.
Могат ли общини от Бургаска област, където кметовете са от други политически сили, а не от ГЕРБ, да разчитат на вашата помощ и подкрепа?
Ние сме се доказали, че няма при нас разделение на общини по политически признак и принадлежност. В нашия мандат на ГЕРБ, казвам го така от кухнята, имало е кметове на ГЕРБ, които казват, че помагаме и на другите им колеги дори повече. За мен няма значение политическата принадлежност. Има за мен кмет, който работи и кмет, който не работи. Това е. Кмет, който работи, на такъв човек е достойно да помогнеш. Мога да дам пример. Кметът на Карнобат, който е от БСП. На него винаги сме му помагали и ако отидете при него, той няма да го отрече това. Но той е наистина работещ кмет и не искам да правя реклама по време на изборите, но той наистина е работещ кмет. Никога не сме ги делили кмтовете заради политическата им принадлежност.
Защо хората от Бургаска област да гласуват с бюлетина N:9?
Защото можем да поемаме ангажименти наистина и да си ги изпълняваме. Нашата регионална програма от първия ни мандат 2009 год...абсолютно всичко, което сме обещали тогава, сме го изпълнили и сме направили около 50% повече неща. Не обещаваме онова, което не можем да изпълним.
Купуването и продаването на гласове е престъпление
Коментари
20 сеп. 2014
2014-09-20
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Димитър Бойчев ГЕРБ Бургас: Превърнахме регионалните приоритети в национални
Димитър Бойчев е втори в бургаската листа с кандидат-депутати на ГЕРБ. Областният лидер на партията се съгласи да направи кратък коментар в разгара на кампанията за най-големите приоритети в региона, които със своите колеги си поставя за цел да разреши.
Провеждате своите срещи с хората от Бургаска област през цялата година, но по време на кампанията, по време на сегашните разговори с тях те какви очаквания имат към вас и колегите ви?
Винаги съм казвал, че ако не човек не си е свършил работата до активната кампания, после колкото и да обикаля за един месец, трудно би могъл да убеди хората ,че е правилният кандидат за народен представител или за някаква друга позиция. Затова ние нашата работата сме се стремили да си я вършим през цялото време на мандата...
...добре, но ако по време на обиколките си можете да покажете свършени от вас и колегите ви неща, сигурно е по-лесно, но ако има и несвършени и неизпълнени неща, вероятно пък получавате укори. Така ли е?
Категорично е така, но ако няма нещо несвършено, т.е ако всичко сме свършили, значи нямаме повече работа и няма за какво да правим кампания. Това е в кръга на шегата, разбира се. Мисля си, че ние сме се доказали като хора ,които поемат ангажименти и ги изпълняват. На първо място винаги съм се възприемал дали като кандидат за депутат или като действащ народен представител, избран от Бургаски изибрателен район и затова акцентът на работата ми и на колегите ми е бил към този район. Ние винаги сме имали регионална програма, с конкретни ангажимети, които поемаме. В регионалната ни програма тази година акцентите ни са изведени и в националната програма с усилията на нашата бургаска група. Това, което е изведено в националната програма и е много актуално за хората тук в Бургас и региона е ситуирането при правителство на ГЕРБ на Министерство на туризма. Съответно е записано в програмата ни, за разлика от на другите партии при нас е записано черно на бяло, а при опонентите всичко е някакви платформи в някакъв пожелателен стил, а при нас е нещо, което ще бъде свършено. Много голям акцент е инфраструктурата. Конкретно давам пример за доизграждането на пътя „Слънчев бряг-Бургас”, който е най-натовареният международен път в в региона. Затова казвам, че тези регионалните проблеми имат вече много по-голяма тежест, когато ние сме успяли да ги впишем като ангажимент в националната програма на ГЕРБ. Това е важно, защото ние вече извеждаме решението на местните проблеми като ангажимент на бъдещето управление.
Маркирахте проблеми тук по българското Черноморие. Споменахте и създаване на Министерство на туризма. Постоянно се провеждат такива административни реформи и ту има ту няма такова министерство ту има някаква агенция или ресор. Какъв ефект върху бранша ще има създаването на министерство на туризма от евентуално правителство на ГЕРБ?
Очакванията са много големи. Всъщност ако трябва да бъдем точни, никога в съвременната ни история не е имало Министерство на туризма и ясен ангажимент за създаване на такова министерство. Ще ви кажа образно какво се получава тогава, когато едно такова министерство е съчетано с други или е част от тях. Имаше абсолютен парадокс при последното правителство на Орешарски, на новата тройна коалиция БСП, ДПС и АТАКА. В името на ресорното министерство дори не фигурираше понятието „туризъм”. Това беше Министерство на икономиката, на енергетиката, а имаше зам. министър по туризма. Това беше пълен абсурд. Какво по-голямо доказателство от това, че туризмът е бил последен ангажимент на държавата.
А няма ли да ви атакуват опонентите ви, че се готвите за поредно раздуване на административния щат и на държавния бюджет да виснат за издръжка още много чиновници?
Категорично не. Нашите специалисти смятат, че администрацията ще се увеличи максимум с десет души. Реално има сграда, тя е съществуваща. Може там да се обособи министерството. Съответно държавните служители като щат ги има в ресора на зам. министъра по туризма. Искам обаче да го обясня ясно, за да знаят хората какво да очакват. Това е много важно, защото в туризма има страшно много проблеми. Тук никой не говори за това, да се върне държавата с някакви регулации и да се намесва в туризма. Не, държавата има свои ангажименти за развитието на туризма, а те са ясни. Инфраструктура, пречиствателни станции, въвеждане на един цялостен модел на туризма, м който да се надгради летният туризъм с културно-исторически туризъм...там е мястото на държавата, защото това инвеститорите няма как да го направят. Туризмът формира около 16% от брутния вътрешен продукт. За първа година от пет години насам, а при нас в разгара на икономическата криза туризмът даваше между 5 и 15% ръст, а сега за първа година имаме спад. Моите очаквания са за спад и догодина, защото договорите за следващия сезон вече са подписани и не се реагира от страна на държавата, за да се спре този спад. За този летен сезон спадът беше очакван, но държавата не реагира. Имаме криза в Укрйна, девалвация на рублата в Русия, много агресивна кампания от страна на нашите преки конкуренти Турция, Гърция и дори Хърватска. Те привлякоха туристи от нашите традиционни пазари, които бяха наши ползватели на нашия туристически продукт. Имаме 20% спад на немския пазар. 20% спад на английския пазар. Имаше малка компенсация от бившите източни държави, но това бяха неплатежоспособни туристи. Тук е мястото на държавата за една адекватна реклама, която да направи. Винаги съм казвал, че туристическият бранш, бизнесът също трябва да има възможност да се намеси в управлението на този процес на реклама на нашия туристически продукт.Аз не съм чул досега някой да направи анализ на ефективността на рекламата, която се прави преди сезона от стана на държавата.
Ще поискате ли такъв анализ?
Да, аз ще държа след всеки туристически сезон държавата да се отчита за ефекта от реклаата, защото финансовите ресурси и потоци, които минават през някои министерства, трябва да бъдат отчетени какво са постигнали като ефект. Бизнесът трябва да има възможност да участва в управлението на тази реклама. Трябва да могат хората от този бранш да могат да идентифицират пазарите, където има нужда нашият туристически продукт да бъде рекламиран. Задължително трябва да има анализ на ефекта от рекламата, която парви държавата.
Имате ли в „папките” вие и бургаските ви колеги готови идеи или направо подготвени законопректи в тази сфера?
Според мен държавата не мисля, че трябва да се връща в този бизнес с някакви нови регулации. Всички знаем ,че хотелската база е почти напълно в частни инвеститори. Тук няма какво да се променя като закони. Държавата трябва да се намеси решително в инфраструктурата, защото частната хотелска база е четиризвездна, а инфраструктурата ни е еднозвездна.
Това не води ли да загуба на стойност на туристическия продукт?
Да, това се получава накрая. Затова тук е мястото на държавата, а не в регулацията или в промяна на закона.
Вие сте депутат от няколко години, но сте свързан с Черномерието от дете. Какво е отношението ви към този ужасно заплетен казус Слънчев бряг и как според вас може да се намери решение от което да остана доволни Слънчев бряг АД, общината и частните собственици?
Дотам са стигнали нещата, че казусът трябва да се реши, защото каквото е било допреди пет години, когато от приватизацията са влизали приходи в сметките на акционерното дружество и те са се разходвали за подръжка на инфраструктрата, сега вече такива пари няма и съответно няма възможност принципалът на инфраструктурата Слънчев бряг АД да се грижи за нея. А всяка година инфраструктурата на Слънчев бряг се амортизира и трябват огромни средства, за да се поддържа. Другото, което е факт, че много милиони влизат като данъци в община Несебър. Съответно общината донякъде е права, че не е собственик на инфраструктурата в Слънчев бряг и няма как да разходва пари за подръжката и. Този заплетен казус трябва да се реши. Аз съм на мнение, че тези национални курорти като Слънчев бряг, трябва да си останат такива. Защото ако например мине към община Несебър, категорично ще се обезличи. Казусът не е еднозначен, сложен е и има много различни видове собственост. 25% са миноритарни собственици. По време на управлението на ГЕРБ се опитахме да го разрешим този проблем. Държавата беше готова да продаде за 1 лев своите 75% собственост на община Несебър, но за другите 25% на миноритарните собственици общината трябваше по някакъв начин да реши нещата, но не се стигна до разрешение. Много е наболял проблемът. Хотелиерите също са прави, защото и там всичко е различно. Някои хотели за приватизирани през Агенцията за приватизация. Други са продадени от общината, като преотреждане на някакъв вид собственост. Трети са продадени от акционерното дружество. Тези различни видове приватизация поставят хотелиерите и собствениците при съвсем различни условия. Те не са равнопоставени, а същевременно Слънчев бряг формира много голям процент от бюджета на община Несебър. Туристическата такса, концесиите...най-малко 50% от концесиите влизат в община Несебър. Данък сгради и оттам приходите са сериозни и парадоксът е, че поне част от тези приходи не могат да се върнат за подръжка на най-големият туристически комплекс. Това наистина е емблемата на България.
Нека се върнем към кампанията и да погледнем дори за времето след кампанията. Представител на друга политическа сила каза, че най-лесно е да се обединят депутати от всички парламентарни групи около инфраструктурни проблеми в един регион, а разликите са по-скоро в отношението към геополитиката от типа на „за” или „против” Русия, „за” или „против” Южен поток. Можете ли вие бъдещите бургаски депутати от ГЕРБ да работите рамо до рамо с колегите си от другите групи за решаване на местните регионални проблеми, които както стана ясно вие сте записали дори в националната програма на партията?
Ние винаги сме били за срабоване без значение от политическата принадлежност. Но за съжаление не се получава. Миналият мандат, когато ние бяхме опозиция и управляваше, тройната коалиция, при областния управител имаше една среща, на която ние присъствахме всичките. Аз лично бях там, колегите от ГЕРБ бяха там, кметове на общини. Посочихме и определихме най-важния приоритет – детелината на Кроношпан, разширението на ул. „Крайезерна”, за да поеме автомобилния трафик на юг и също северния обход. Имаше протокол, под който се подписахме всички, че това е най-големият приоритет. За Бургас, за Несебър за всички общини. И какво се получи. Този прословут фонд за растеж точно от него отпадна проекта за Северния обход, за детелината на Кроношпан.
Затова колегите нека се присъединят, кой с каквото може да помага за реализиране на тези големи инфраструктурни проекти. Бургас се развива много динамично благодарение на общината, но той има много голям потенциал, особено след завършването на АМ „Тракия”. Инфраструктурните проекти, които трябва да обслужат автомобилния поток, са абсолютно необходими.
Могат ли общини от Бургаска област, където кметовете са от други политически сили, а не от ГЕРБ, да разчитат на вашата помощ и подкрепа?
Ние сме се доказали, че няма при нас разделение на общини по политически признак и принадлежност. В нашия мандат на ГЕРБ, казвам го така от кухнята, имало е кметове на ГЕРБ, които казват, че помагаме и на другите им колеги дори повече. За мен няма значение политическата принадлежност. Има за мен кмет, който работи и кмет, който не работи. Това е. Кмет, който работи, на такъв човек е достойно да помогнеш. Мога да дам пример. Кметът на Карнобат, който е от БСП. На него винаги сме му помагали и ако отидете при него, той няма да го отрече това. Но той е наистина работещ кмет и не искам да правя реклама по време на изборите, но той наистина е работещ кмет. Никога не сме ги делили кмтовете заради политическата им принадлежност.
Защо хората от Бургаска област да гласуват с бюлетина N:9?
Защото можем да поемаме ангажименти наистина и да си ги изпълняваме. Нашата регионална програма от първия ни мандат 2009 год...абсолютно всичко, което сме обещали тогава, сме го изпълнили и сме направили около 50% повече неща. Не обещаваме онова, което не можем да изпълним.
Купуването и продаването на гласове е престъпление
Коментари