Новата политическа есен – избори и реалности

Отново е есен, и отново – политическа. Медии, билбордове, плакати – всичко ни напомня ежедневно и ежеминутно, че е време за избор. Социалната машина се опитва да ни провокира, да ни събуди, да ни накара да се припознаем – в една или друга платформа.  Но колкото повече виждам и чувам, толкова по-малко откривам себе си в заучените фрази, в ПР-ските прояви, в арогантността и омразата, които отделните кандидати проявяват един към друг. И си задавам въпроса – кое е по-голямото предателство към страната ми: да направя за пореден път погрешен избор / защото в момента в България правилен май няма/ или изобщо да не правя избор и да оставя друг да го направи вместо мен? Участвах  в политиката няколко години и често си задавах въпроса – там ли е моето място? Защото  в  България да си политик е едва ли не срамно. Мислех си, че има място и за честни хора, такива, за които политиката е средство за подобряване живота на другите, за развитие на страната ни, за налагане на нови ценности и нови европейски модели. Равносметката след тези години ли – в българската политика няма място за такива хора. Те започват с ентусиазъм, с чисти намерения и много скоро „старите”, опитните политици започват да се опитват да ги приобщят към себе си. Защото различните, новите, чистите будят притеснение. И както в  математиката,  за да приведеш две дроби под еднакъв знаменател трябва да добавиш нещо, така и в политиката – добавяш някоя „мръсотийка”, някоя „пикантерийка”, някое „съмнение за безпринципност”...и тогава задачата е решена. Този, дето е тръгнал облечен само в своите идеали вече е приобщен.  Запитват ли се обаче политиците от всички партии в България , кой печели от това „решение”? Целият български народ, от който са част и те, и ние. Питам се докога желанието да бъдеш на всяка цена във властта ще бъде по-важно от хората на тази страна? Кога нашите политици ще си спомнят, че това е нашата страна и нашият народ, и докато се боричкат и се надпреварват кой кого ще очерни повече, този народ, НАШИЯ, страда...защото там, където няма разбирателство, няма напредък. Хан Кубрат ни го е завещал, а ние го забравихме. Затова в новата политическа есен бих искала да видя нещо по-различно - консенсус и градивност. Бих искала тя да бъде формирана не от празни обещания, а от реалности, позволяващи информиран и осъзнат избор. Искам да чуя реалните мерки от реалните програми, а не общи и добре напарфюмирани приказки за безоблачно бъдеще. Искам да видя хора, които са готови да обърнат гръб на политическите си пристрастия в името на националния интерес, когато това е необходимо. Искам да разпозная в поведението  на някой от политическите лидери решимостта да пренебрегне всякакви интереси и всякакви влияния , които нарушават принципите на държавността. Искам  концепции за балансирана политика – без залитане в социалното или прекомерно затъване в материалното. Концепция, в която се залагат реални мерки за подкрепа на бизнеса, който да създаде реални работни места и тази заетост да генерира реални доходи и реални данъчни и осигурителни отчисления към държавата. Тези отчисления да увеличат реално приходната част на бюджета ни и на базата на това правителството ни да осъществява една реална социална политика. Просто и ясно! Без поемане на чужди роли и нагърбване с чужди компетентности.  Всяко звено от обществения механизъм да изпълнява своите си функции. Искам  предложения  за реална промяна в образованието – на всички негови нива. Не натъпкани с изкривени факти учебници, а добре обмислена програма, позволяваща на децата ни да усвояват знанията с разбиране, не със зубрене и преписване. Знания, които да ги направят уверени в себе си личности, познаващи ИСТИНСКАТА история на народа ни и неговите постижения. Искам разработени програми, които интегрират бизнеса и образованието, за да гарантират на завършващите висше образование младежи реални, практически знания и реална заетост и шанс за реализация. Искам  социални програми, които позволяват на хората в неравностойно положение  да излязат от домовете си и специализираните институции и да станат реална част от нашето общество, ползвайки се от всички привилегии,  които имат останалите, равностойните. Искам програма, позволяваща формирането на фонд, достатъчно голям, за да обезпечи лечението на всички болни и нуждаещи се деца; държава, която не стои безучастно отстрани, когато родители се молят за спасението на децата си. Искам  логика и мисъл при разработването на стратегическите документи на всяко едно ниво на управление – мисъл към хората и за хората на България. Искам да разбера, че за всички тези кандидати  да са политици ще означава да са отговорни  и да обичат страната си повече от собствения си интерес. И тогава ще мога да дам доверието си – на една или друга политическа сила. Защото само тогава изборът ми ще бъде базиран на вътрешното  убеждение за правилност. Всичко друго би било формално упражняване на гражданските ми права. А аз не искам да съм формална. Искам да бъда реална личност с реален избор – изборът за една по-добра България. автор:  Даниела Петрова Коментари