На средата, между началото и края

Прогнозата за близкото бъдеще вещае глобална криза на работните места в целия свят. Въпреки изкуствено създаваните работни места и стопиране на технологиите, много хора са без работно място и много са, работещите бедни, тези на които се налага да живеят с по-малко от два долара на ден. Излизане от кризата не можем да очакваме, създавайки работни места. Безработицата ще нараства, според степента на развитие и въвеждане на новите технологии, масово в обществото. Да се работи напразно, също не е добре, защото изтощава природните ресурси, само и само да има заетост на хората.  Вече ще е възможно само 2-3 % от населението, работейки да безпечава нормалното съществуване на цялото население на Земята. Решението на проблема ще настъпи с включване на всички слоеве на обществото в обучение по обединяване и по степента на усвояването му, ще се осъществява промяна в структурата на обществото, съобразена с едно рационално потребление от всеки човек. Практическото реализиране на този метод за обединение, включва малко обучение по правилата за водене на обсъждания, за да се постигне равнопоставеност между участващите. Практическите упражнения за присъединяване, един към друг, изразени в провеждане на семинари и обсъждания на актуални теми от живота и взаимоотношенията се провеждат, седнали в кръг. В това общо действие между хората, с едно общо желание за единност и взаимопомощ, всеки ще усети силата на съединяването, което издига всички над състоянието, в което са. Те се чувстват близки, един на друг и зависими, един от друг като в семейство и дори повече. Има някаква нишка, която свързва вътрешно хората. Такива нишки се простират между всички. Тази вътрешна, свързваща мрежа дава необикновени преживявания и усещания за новия живот, в който всички са съединени в едно цяло. Иска ни се да останем за дълго в него, да съхраним връзката и силата, позволяващи ни да се издигнем над този живот, който придобива нови очертания, способни да променят всичко в нашия свят. Ако се постараем да разкрием единството помежду ни, ще намерим изход от всички наши неприятности и проблеми в частния живот и в живота на обществото, в икономиката, политиката и ще постигнем хармонията в целия свят. Остава ни само да се научим, как да постигаме обединението на цялото общество. На практика се изразява в работата в кръгове и изучаването на такива основни въпроси като: “Какъв е човекът? Какво е това съединение? За сметка, на какво напредваме?” Обсъждайки в кръгове, хората ще ги изяснят заедно, ще им отговорят и ще разкрият силата на единството. Има много безработни, които разполагат със свободно време. Такива обсъждания могат да се правят сред тях, на работните места, в училищата и по телевизията за тези, които остават у дома. Всеки ден, даже няколко пъти на ден е необходимо да се участва на различни теми в такова междучовешко обсъждане, осъществено в кръг до достигане на момента, в който хората да обсъждат така всички свои отношения. И кръгът да стане приетата форма за съществуване на едно прогресиращо общество във всички негови сфери – образователна, културна, политическа, икономическа и социална. Така, постепенно ще достигаме до осъзнаване смисъла на нашето равенство. Човек се ражда, навлиза в този свят и всичко, което вижда наоколо е различно от това, което чувства вътрешно. Той иска да поема, да доминира, да поглъща. Но в някои хора има определено желание за равенство. На какво се дължи? Всички наши качества, характеристики, положения и закони произлизат от състоянието на единство, което е характерно за аналоговата, интегрална система, в която сме родени и живеем. Интегралната система е изградена на принципа на нашата пълна зависимост, един от друг. Това означава, че всички в нея сме напълно равни.   Нормално е някой да доминира по даден параметър. Но ако системата между хората е напълно свързана, по други свои параметри ще бъде превъзхождан и контролиран от някой “мъничък”, над когото вече доминира. Тъй като цялата система е интегрална, ако в нея се случи и най-малък срив, тя напълно ще излезе от дейността си. Затова е необходимо, своевременното взаимодействие между нейните елементи по време на процеса. Това е принципа на равенството и е основан, не на: “Кои сме ние, изначално?”, а на: “Какво е необходимо да постигнем, за да приведем системата, чрез нашето въздействие в интегрално състояние? Задачата ни е да достигаме до идеалното състояние, независимо кой какъв е, голям или малък, умен, глупав, силен или слаб. Всички сме задължени да достигаме и да осъзнаваме пълната си зависимост, един от друг. Само така, ще можем да открием, че сме напълно равни. Всичко това е възможно, благодарение принципа на съвършенство на системата в нейното първоначално и крайно състояние. Оттук следват всички закони за взаимодействие в колектива, в обществото и в човечеството с основният двигател между началото и края, и намиращ се в средата – ние, хората.   Коментари