Както в Сочи

Върнах се от Сочи, където бях ваканция. А там е доста променено. На плажа раздават интересни брошури, разнасят вестници, в които се описват днешните проблеми за световната криза, за причината на войните и конфликтите, екологичните катастрофи, проблемите в семейството и с децата. По целия плаж хората четат на тази тема. А в някои почивни домове правят събирания, седнали около кръгли маси, разговарят за децата, за образованието и за мира в света. Гледат интересни филми, разглеждат и купуват книги, правят обсъждания върху тях и по парливите въпроси на деня. Като стари познати. Това не е Сочи, както го знам. Но повече ми харесва! Животът ми се изпълни с приятели от много градове, по-весело е, по-забавно, няма я онази скука, която тегли към ленивост и безделие. Няма го чувството, че си сам и един на този свят. Не усещаш времето. Дните отлетяха като миг! Остана топлото, живото, усмивките и силното привличане. Желанието да продължиш да си с тези хора, да се видиш с тях отново. Събрах голям списък с мейли и разменени контакти. Дойде септември. Ежедневие, работа, дъжд, хлад и все по-малко топлина. Но не усещам студа, есента и монотонността на деня. Имам приятели! Нов живот с тях, изпълнен с много работа, която носи пълнота. Вечер се събираме, за да подготвим обсъждането за утрешния ден. А това са срещи с колективи на фирми, предприятия, организации, които искат да подобрят взаимоотношенията в работната среда, да постигнат някаква обща цел или решение. Помагаме и на семейни двойки с проблеми, помежду си. През почвните дни посещаваме дома на възрастни хора, деца без родители и правим разговори с тях, седнали около кръгла маса, където всеки има възможност да разкаже радостта и болката в сърцето си, да се прояви по своя си начин, да се отпусне сред приятели, да усети, че е изслушан и разбран Толкова много хора имат какво да кажат, да споделят, а няма с кого. Различни съдби, различни характери, самотни сърца, разбити и стенещи, забравили топлината и изпълнени с печал. И ние помагаме. Тази терапия, наистина действа. Защото сме заедно и имаме цел да даваме от себе си за другите. Идват много нови хора при нас и сме винаги заедно. Вече сме все повече. Когато топлината се разлива и преградите рушат, единствено, тогава ти разбираш силата на другите до теб. И си благодарен за лъча от светлина, огряващ всеки нас още в сутрешния, ранен час.   Давайки от себе си за друг, щом си с всички, приближаваш пълен сноп лъчи и помагаш тази обща сила да дарява топлина, живот повече от лъч, самотен.   Тя огрява и топи студените сърца, забравили преградата да сложат, ахнали пред тази прямота, спирайки в утеха сред света.   Сега продължаваме “нашето лято” в Санкт Петербург, където ще има конгрес и от всички страни на света ще пристигнат групи, занимаващи се с такава работа сред хората. Всички ще сме заедно, около 2000 човека, а който не може да дойде тук, в своята страна ще присъства на местен конгрес, организиран и свързан чрез интернет с главния конгрес. В България може да посетите конгреса с тази регистрация: https://docs.google.com/forms/d/19ekjZPq_jbGJyWwljHcbriCnr-cc0sPaLsmH0oblr0g/viewform Важно е да сме заедно, да споделим опита от Сочи и да го разпространим в света. Ще се видим на конгреса! автор: Емилия Наумова Коментари