Към природата

Замисляме ли се, за същността на процеса, наречен развитие? За това, как от някаква частица, намираща се в началото на създаването, от тази невидима микрочастица, от първичното вещество е произлязла Вселенската материя, с цялата си сложност и многообразие? Съгласно, чия програма се е случило това? Какво управлява жизнения цикъл на растенията и животните, на човешкото тяло? Изглежда, че всичко е станало, от само себе си. Но нима това е възможно? Както да направим крачка напред, без да знаем необходимо, ли е? Когато е ясно, че хаосът води към непредвидими проблеми. Но упорито си мислим, че в нашия организъм, във флората и във фауната има излишни, ненужни елементи, “забравени” от природата. Рядко осъзнаваме, че нямайки друг критерий освен себе си, всеки преценява и отрицава, съгласно собствения си недостатък. Така пренасяме върху природата изискванията на своето несъвършено човешко естество. Но тя е една съвършена система от енергия, в която всичко е осъществено мигновено, със създаването, като краят на действието е заложен в изначалния замисъл. В развитието няма нито един детайл, който да не e известен предварително, да не e предначертан и насочен към крайната цел в напълно поправен, съвършен вид. В този процес няма нищо ново освен онова, което човешкото творение на природата, дарено с някаква форма на свободна воля, трябва да направи самостоятелно. През всяка секунда от развитието ни, природата съумява да ни води и ни задължава да създаваме едно ново, допълнително качество за сливане, за собствено лично осъзнаване, за разбиране и усещане на необходимост от връзка с другите човешки същества. А всичко останало в тази система се развива, за да може всеки изживян миг да води човека към това свойство, което трябва да формира в себе си. Така че, няма нещо, което да не е известно предварително и няма нищо случайно. Само трябва да се стараем, поне някак да си представим онзи механизъм, който съдържа и обхваща сътвореното от началото до края и всички процеси, случващи се с всеки детайл поотделно и всички заедно, на всички нива, неизвестни и неразбираеми за нас. Подобно е на мрежа от сили. Дори малка част от нея, не ни се удава да си обясним.  Едва в края на нашето развитие, когато постигнем тази система да стане наша, вътрешна ще можем да я почувстваме, да я овладеем и ще проникнем в нея. Необходимо е да разберем, че в нашия свят няма нито един елемент, който да не е свързан с цялата система. Всички закони са обвързани и когато този елемент извършва някакво действие, го извършва по необходимост, защото е задължен. Неговата реакция оказва определен натиск върху цялата система, която реагира по съответен начин и се развива, както и всички елементи в общността, които са взаимосвързани от началото до края. И ако изглежда, че разбираме нещо, то е някаква нищожна част от Вселената. Подобно е и мнението ни за конфликтите в нашия свят. Как да съпоставим това знание с войната в Украйна, в Афганистан, в Африка, в Израел и къде ли, не? Всичко, което засяга тези конфликтни региони на света е следствие от неравновесието между двете сили, които управляват нашето съществуване. Лявата е получаваща, егоистична сила, а дясната е даваща, алтруистична сила. Трябва да се опитаме да уравновесим тези две сили и да постигнем една сила – средната на тези две, за да живеем в необходимия за нас баланс. Това е основната война, наша, вътрешна, против собствения ни егоизъм, в която се изяснява искаме ли, наистина да се издигнем и да властваме над него или той ще ни управлява, както досега на по-ниското, материално ниво. Това е война между силата на доброто, осъзнатото желание за обединение с другите хора и силата на злото, индивидуалното развитие, характерно досега. Съществува общ егоизъм и трудно можем да постигнем алтруизмът ни да е адекватен на скоростта, с която той се развива.   Народът исра-ел (към-природата), чиято историческа родина е създадената, официално през 1948 г. държава Израел, води началото си от Древен Вавилон, когато подобно на нашите дни, егоизмът е в апогей и настъпва разделяне между хората. Част от тях, с преобладаващ егоизъм, зададен им природно, не желаят да се обединяват и да живеят единно, се разпръсва и създава народите по света. Другата част освен това егоистично желание за получаване на наслаждение има и специфично природно свойство – желание за отдаване, което е нехарактерно за “материалния” човек. Това е началото на обособена духовна група, съставена от много народности. И тъй като, нищо не е случайно, с това си заложено качество, тези хора са природно определени, с отговорност за обединяването на света. Нататък, всичко зависи от това, как ще съумеят да използват силата на получаване и силата на отдаване. Ако е балансирано, се достига съвършенство в света. Ако силата на получаване е по-голяма от силата на отдаване, исраел ще усеща тази непоправеност, съгласно степента на грешка. Светът се стреми към равновесие. Задължението на народа исраел е да внесе положителната сила на отдаване в целия свят и да научи всички на отдаване, на любов към ближния. Всички войни и беди допринасят да усетим силата на единството и да се издигнем по-високо, на нивото на единното съзнание. Но често, щом войната завършва и ситуацията се поуспокои, веднага постигнатото се губи, както и нивото на единството. През тази война от проявите на братството между хората там, се вижда тяхното единство, от което се нуждаят всички хора по света. И разбираме, че когато исраел започне да изпълнява тази своя мисия и наистина я реализира, народите по света ще почувстват, че именно това е искано от тях, самите – примерът за изграждането на обединен свят, съединен с положителни връзки и любов между хората. И човечеството, постигнало цялостта си, хармонично на природата, ще успява да живее с нейните закони. автор: Емилия Наумова Коментари