Изкуство в равновесието

Какво е добро? Това е равновесие, хармония, взаимното допълване между силите на природата. А зло? Обратно, дисбаланс на някоя от силите, като се достига до съперничество и войни. Но, добро без зло, също не е на добре. Както слънчевият ден е приятен и предпочитан пред мрачния, то и прекалено силното слънце води до проблеми. И така, благоприятното се крие в равновесието, което означава, че е необходимо да поддържаме баланс на трите нива на своето съществуване: телесно (животинско), човешко и духовно. Телесното ниво касае здравето ни, домакинството, здравословното хранене и секс, доброто отношение към семейството. Всичко това трябва да се учи от човека, защото за разлика от животните, той не унаследява подобни умения във вида на инстинкти, както тях. Човешкото ниво представляват взаимоотношенията ни с обществото, с обкръжението ни. На духовното ниво са търсенията ни за: целта на живота, възприемането на реалността, представата ни за възвишеното. Съвместно действащи в нас, тези нива изискват балансираност. Как да изградим равновесието на човешко стъпало при взаимоотношенията с обкръжаващите ни? Не би трябвало ние, хората да усещаме някаква разлика между нас. Участваме в единната човешка общност, единен човешки организъм и единна система, с необходимост от балансиран взаимен обмен, помежду ни. Като едно цяло, следва да сме спокойни. Зависим, един от друг и дори не усещаме тази зависимост, тъй като отзивът на всеки наш въпрос и искане, следва мигновено и веднага получаваме, това което не ни достига. Самите ние, с радост даваме на другите онова, което на тях не достига. Ето, това е така необходимото равновесие в човешкото общество. Наличието на взаимен обмен, базиращ се на двете противоположни сили, които съществуват във всеки. Ще ни се наложи да постигнем на практика девиза: „Един за всички и всички за един!“ Но, как да изградим това достижение, като държим вярната посока? Налага ни се да се обучим на тези нови отношения. Ако се стараем така да организираме своя живот в семейството и в другите кръгове на контакти, то ще започнем да усещаме това равновесие, хармонията между нас и околните. И в това обкръжение се разкрива някаква обща, съвместна сила, която е добра и твори добро. От една страна, ние я създаваме, а от друга, тя е заложена в природата и е над нас. Оказва се, че не създаваме самата нея, а условията за нейната проява. И тогава ставаме съпричастни с нея - тя ни изпълва, а ние я формираме, все още и още, до пълната хармония между нас и тази сила. Такава е нашата цел – абсолютното добро. За компас ни служи добрата сила, проявяваща се във всяко взаимодействие между нас и околните, когато сме равни и сякаш изчезваме, оставяйки само единното желание – да поддържаме равновесието в тази хармония. И вече, съобразно общото интегрално състояние между нас, определяме понятието за добро и лошо. Равновесието наричаме добро, а дисбалансът – зло. Същността е в това, да достигнем хармонията с ближния, с обкръжението в процеса на самообмен. Тук се сблъскват „плюса” – отдаването за другите хора и „минуса” – получаването, което искаме от тях. Подобно е на осъществяване обмяната на веществата, но става обмяна на чувствата и отношенията. А това е същото, което протича на неживото, растителното и животинското нива в природата, но вече на ментално (мисловно) стъпало. На него развиваме усет да чувстваме злото, способност да осъзнаваме това зло, на базата на универсалните критерии: „Равновесието между хората, взаимната любов, а обединението е хубаво, напускането на единството, отделянето от него не е добро.“ Това е основата за възпитаването на човека, което ще осигури бъдещия успех в живота и навярно, живота. автор: Емилия Наумова     Коментари