По примера на приказките и Несебър празнува вече трети ден (стартът на тържествата беше даден още на 14-ти август).
Навярно поради тази причина – а и не само – руските туристи наричат това място „Сказочный город” (Приказен град).
От средата на седмицата хиляди хора от цял свят се стичат по улиците на Стария град, за да се потопят в магията на някогашна Месембрия. Сред тях беше и екипът на „Бургаски репортер”.
Разхождайки се сред старите къщи, наредени покрай морето, виждаме възрастен човек с интересна моряшка шапка. В очите му личи нескрито вълнение. Решаваме да разберем името му и да го разпитаме как той усеща духа на Несебър в празничния ден:
- Наричайте ме Сашо! – казва скромно мъжът и започва да ни обяснява какво е за него Несебър - Несебър е прозорецът на България към света. Който дойде тук, не си отива. Който пие от левия кладенец на входа на града, сърцето му остава тук. Която жена си намери мъж тук, е много щастлива. Който мъж си вземе жена от Несебър, го чакат хубави дни.
Оказва се, че нашият нов приятел Сашо, е всъщност бившият зам.-кмет на Несебър Александър Димитров. Дълги години той е работил и като директор на БКС. Днес – вече пенсионер на 81 години – мъжът има малка семейна сладкарничка.
И макар самият той с чувство за хумор да се определя като „чистокръвен македонец от Поморие”, от 1968 г. сърцето му се е заселило трайно в Несебър, където среща съпругата си.
„В Несебър гладни хора няма. Има поминък за всички по всяко време. Освен това културата на света минава от тук. През годините сме създали много контакти с хора от различни страни, които са гостували в Несебър. Толкова хубави спомени са ни останали. Не бих ги заменил с нищо.”, казва още Александър Димитров.
Според него очарованието на Несебър е на първо място в морето и след това в Стария град. „Когато дойдеш и се разходиш по уличките тук, колкото и да си стресиран, колко и проблеми да имаш, забравяш всичко и усещаш една духовна свобода. Всяко кътче в този град носи очарование и разказва някаква история.”, допълва бившият зам.-кмет.
Попитан за шапката, която още в началото ни е направила впечатление, мъжът видимо се развълнува и разказва: „Шапката! Тя е единствената такава в града. Правена е по поръчка, когато бях на 27 години. Навремето тук имаше един архитект Николов. Много хубав човек, винаги спретнат. Той имаше същата шапка, която всички много харесвахме. Веднъж го попитах ще се обиди ли ако и аз си направя такава. А той се усмихна и каза, че на хубавите хора им отиват хубави шапки. Аз намерих едно ателие и си я уших. Преди време я носех само по специални случаи, но сега, когато вече съм възрастен и се пазя от слънцето, почти не я свалям. ”
Коментари
По примера на приказките и Несебър празнува вече трети ден (стартът на тържествата беше даден още на 14-ти август).
Навярно поради тази причина – а и не само – руските туристи наричат това място „Сказочный город” (Приказен град). 
От средата на седмицата хиляди хора от цял свят се стичат по улиците на Стария град, за да се потопят в магията на някогашна Месембрия. Сред тях беше и екипът на „Бургаски репортер”.
Разхождайки се сред старите къщи, наредени покрай морето, виждаме възрастен човек с интересна моряшка шапка. В очите му личи нескрито вълнение. Решаваме да разберем името му и да го разпитаме как той усеща духа на Несебър в празничния ден:
- Наричайте ме Сашо! – казва скромно мъжът и започва да ни обяснява какво е за него Несебър - Несебър е прозорецът на България към света. Който дойде тук, не си отива. Който пие от левия кладенец на входа на града, сърцето му остава тук. Която жена си намери мъж тук, е много щастлива. Който мъж си вземе жена от Несебър, го чакат хубави дни.
Оказва се, че нашият нов приятел Сашо, е всъщност бившият зам.-кмет на Несебър Александър Димитров. Дълги години той е работил и като директор на БКС. Днес – вече пенсионер на 81 години – мъжът има малка семейна сладкарничка.
И макар самият той с чувство за хумор да се определя като „чистокръвен македонец от Поморие”, от 1968 г. сърцето му се е заселило трайно в Несебър, където среща съпругата си.
„В Несебър гладни хора няма. Има поминък за всички по всяко време. Освен това културата на света минава от тук. През годините сме създали много контакти с хора от различни страни, които са гостували в Несебър. Толкова хубави спомени са ни останали. Не бих ги заменил с нищо.”, казва още Александър Димитров.
Според него очарованието на Несебър е на първо място в морето и след това в Стария град. „Когато дойдеш и се разходиш по уличките тук, колкото и да си стресиран, колко и проблеми да имаш, забравяш всичко и усещаш една духовна свобода. Всяко кътче в този град носи очарование и разказва някаква история.”, допълва бившият зам.-кмет.
Попитан за шапката, която още в началото ни е направила впечатление, мъжът видимо се развълнува и разказва: „Шапката! Тя е единствената такава в града. Правена е по поръчка, когато бях на 27 години. Навремето тук имаше един архитект Николов. Много хубав човек, винаги спретнат. Той имаше същата шапка, която всички много харесвахме. Веднъж го попитах ще се обиди ли ако и аз си направя такава. А той се усмихна и каза, че на хубавите хора им отиват хубави шапки. Аз намерих едно ателие и си я уших. Преди време я носех само по специални случаи, но сега, когато вече съм възрастен и се пазя от слънцето, почти не я свалям. ”
Коментари