Тук и сега в затвора

[caption id="attachment_46138" align="alignleft" width="300"] Катина Лукова[/caption] Какво ще си помислите, ако Ви кажа, че говоря със затворник? А, ако Ви кажа, че разговорът е толкова интересен, че времето и пространството губят значение, защото вече си погълнат от събеседването. Срещу мен е един затворник от Бургаския затвор. Млад човек, пламнали черни очи и красива, широка усмивка. Питам го защо е тук – в затвора. „Защото престъпих закона, но не съм престъпник“. Колко кратко, ясно, точно и спокойно казано. Чудя се какво ли е направил, за да е тук – а той сякаш прочел в мислите неизречения ми въпрос, ми казва „ПТП .. инцидент с кола“. А кои са престъпниците тогава? -          Знам, че са 241 в София (съвсем леко показващ иронията си към депутатите). Има много хора, които осъзнато вършат лоши неща на другите хора. Това са престъпниците – изнасилвачи, убийци, крадци, манипулатори. Депутатите не са по-различни от последните. Каква ни е наказателната система? (колко рандом въпроси задавам, въпреки че имам подготвени, подредени , но разговорът просто върви и се опитвам да го следя). -  Има грешки, липси, пропуски.. Като например акумулацията, която  позволява да „спестиш“ няколко годинки лежане в затвора от общите години на различни присъди.  Бих ли бил прав, ако кажа, че има и корупция? Това е волна грешка, която приемам като недостатък. Ще гласуваш ли, когато излезеш? -          Не. Защо? -          Няма смисъл. Няма да гласувам, докато не направят мажоритарен вот, докато не направят гласуването задължително, да въведат задължително поне средно завършено образование. Нека свикат Велико Народно събрание и да променят законите в защита на хората, а не на определени лица. С промяната на 4-5 закона, България ще се промени. Нека се върнем в затвора. Кажи ми как минават дните ти? -          Много бивалентно. Понякога се радвам, друг път страдам, понякога скучно. С една дума разнообразно. Правя различни неща, т.е. създавам от нищо нещо. Последно направих икона от дърво и плакат. Работя всеки ден, което е хубаво. Кое е по-страшно - наказателната ни система или вътрешния съд на човек? -          Вътрешността е по-важна. Тя е истинска. Затворът физически те ограничава, но съвестта е по-лоша. Няма как да се скриеш от нея особено ако изпитваш угризения. В капана между тези съдилища, осъзнавам повечето неща, които са ми се случили. Осъзнавам, че те ме водят по пътя до..  тук и сега.  (Усмихва ми се) „Попаднал в затвора и станал човек“. Чувал си за Вапцаров. Какво мислиш за думите му? -          Човек няма как да бъде превъзпитан в затвора. Хората влизат, за да обменят опит, за да спечелят пари.  Дори и да не искаш, ти просто усвояваш някои знания. Затворът е училище за престъпници. Какви са ти съкилииниците? -          С единия се познаваме от деца – задържан е за наркотици; имаме и един с белгийска присъда, за поддържане на канал за проститутки. А какви са хората в затвора? -          Шарени. Има богати ограничени, има и бедни ограничени. Какъв е цветът на затвора? -          С цветовете на дъгата и всичките им нюанси. Млад, умен, талантлив си, имаш енергия и воля за живот. Какво смяташ да правиш след затвора? -          Мислил съм по въпроса, но има много време, докато изляза. Както Земята се върти, така и мислите ми не спират. Като цяло искам да продължа образованието си, но в чужбина. Искам много да пътувам, да разгледам света. Имам няколко идеи за бизнес. „Който иска да забогатее до една година, влиза в затвора“ Това са думите му към всички кривнали от правия път. автор: Катина Лукова Коментари