Алтруизъм и егоизъм

Законите на екологията, на човешкото общество и изобщо на цялата природа, са свързани помежду си, с глобално-интегрални връзки. Човечеството е голямо и силно, но изглежда като малко дете, което се е изгубило и не знае къде да отиде. Навярно, сме без изход. От една страна, се опитваме да се обединяваме. А от друга страна, не можем да се обединим, понеже не притежаваме необходимия за тази цел алтруизъм. Трудно можем да се научим на алтруизъм, защото: “Алтруизмът е обществено състояние, при което индивидът, напълно се поглъща от групата и няма собствени цели, различни от целите на групата. Изпълняването на дълга и следването на груповите норми се смятат за най-висши ценности.” Какво да правим? Не знаем, как да подходим към алтруизма? Доста по-близо и по-разбираем за нас е егоизмът, обратната страна на алтруизма. Егоизмът е една от формите на проявление на индивидуализма и се противопоставя на алтруизма. Преди всичко, ни интересува природата на егоизма, неговата същност: Философите казват, че става дума за морално качество, присъщо на човека. Културолозите твърдят, че егоизмът е поведение. Психолозите установяават, че зад това е скрита ценностната ориентация. Други психолози го наричат склонност. Сексолозите – психологическо състояние. Политолозите са съгласни с културолозите. Социолозите – с първите психолози. Педагозите – със социолозите. От тези твърдения излиза, че егоизмът е много сериозно нещо. Как да го изразим по-просто? Той не е смъртоносен и не е задължителен. Може да съществува в човека, а може да отсъства напълно. Но има и друго, радикално мнение. Принадлежи на биолог, занимаващ се с еволюцията, известният популяризатор на науката, Ричард Докинс. В книгата си “Егоистичен ген”, той пише: “Ние сме, най-вече машини за оцеляване, самоходни транспортни средства, сляпо програмирани за съхраняване на егоистични молекули, известни под името гени.” И по-нататък, в същата книга уточнява какво има предвид: “Генът представлява основната единица за егоизъм.” Изглежда, егоизмът не е наше поведение или психологическо състояние? Съществува още едно мнение, напълно революционно: “Егоизмът, определен от нас като сила за получаване, се явява същността на човека.” За разлика от животните, човекът е способен, осъзнато да допринесе за обкръжението си, както полза, така и вреда. Съвсем съзнателно ние, хората, сме задължени да се оприличим на глобално свързаната алтруистична природа, като се обединяваме помежду си, независимо от всички, съществуващи противоречия в нас. Това усилие ще ни осигури неизбежната еволюция, която осъществява природата, по спокоен и радостен път! автор: Емилия Наумова Коментари