Една година без месо, птици, риба, сирене, мляко, плодове и зеленчуци от Европа и САЩ. Какво ще донесе това на Русия? Как ще се отразят тези санкции на Москва върху портфейла на обикновения руснак? На тези въпроси ще се опитаме да отговорим в тази статия.
Малко цифри
Ясно е, че планът за безопасност на храните на РФ от 2014 значително се отличава от този през 2000. Със зърно, захар, олио и картофи Русия се самозадоволява напълно. С месо и месни продукти – на 77,5%, с рибна продукция – на 78,2%, с мляко и млечни продукти – на 76,6%. И това е въпреки че през всичките тези години държавата и правителството правеха за селото и селскостопанската продукция неимоверно малко.
Но проблеми все пак има. Преди всичко, с натуралното мляко. Неговото производство явно е недостатъчно. Оттук покупката на сухо мляко. Основните доставчици са ЕС, Украйна и Китай. Делът на ЕС е 60%. Именно доставката на сухо мляко позволява на Русия да си осигурява онези оставащи над 76,6% млечни продукти /мляко, йогурт, кефир и т.н./.
А с маслото е още по-зле. Русия внася 30%. Тук основният доставчик е Нова Зеландия, която не попада под санкциите. А и Беларус – в резерва на Кремъл. Нейните запаси в тази позиция са големи. Макар че едва ли ще се стигне до тях. Икономическите проблеми на Русия, намаляване доходите на населението, инфлацията – всичко това води до отказа на хората да консумират масло. Народът преминава на по-евтин маслосъдържащ продукт. Т.е. маргарин.
Проблеми има и при сирената. Тук вносът има дял 35%. Основните доставчици са Прибалтика, Беларус и Украйна /бюджетен, масов сегмент/, Франция, Италия, Германия (деликатесни сирена). Консумацията на бюджетното сирене е 85% от общото потребление. И ще продължава да расте, отново във връзка с това, че доходите на руснаците се топят и населението се преориентира към по-евтини хранителни продукти. Украйна и балтийските страни отпаднаха от надпреварата за руския потребител. Капацитетът на Беларус дали ще е достатъчен, за да запълни тази пробойна? Сериозен въпрос.
Сега за плодовете и зеленчуците. През зимата вносът им в Русия достига 70-80%. През лятото, когато на пазара се появи и родна продукция, пада до 30%. Тоест, страната има потенциал да се обезпечи самостоятелно за сметка на вътрешните резерви. Но тук идва проблемът с реализацията. Преди всичко, в селското стопанство, както казахме по-горе, не всичко е така розово, както изглежда от Кремъл. Трябва да се мисли за нови доставчици, да се съставя нова логистика на доставките.
Парица е царица. Но за кого?
Най-популярният виц през последните месеци в Русия е: „В отговор на санкциите на САЩ и ЕС, взехме решение – да бомбардираме Воронеж!“ Какво очаква руските граждани след продуктовите санкции на Кремъл? Чии портфейли ще пострадат повече – европейските или руските?
Руското поверие гласи: „Ако правителството казва, че цените няма да се вдигат – очаквай поскъпване“. И това не е лъжа. Ето малък пример: през февруари Русия прекрати вноса на свинско месо от Евросъюза. Позоваха се на заплаха от разпространение на африканска чума сред свинете. В резултат, сега цените на свинското в търговската мрежа поскъпнаха с 20%, а птичето месо – с 15%. Според прогнозите – поскъпването ще продължава.
Друго тревожно звънче. Фирма «Русское море», която принадлежи на семейството на личния приятел на Владимир Путин – Генадий Тимченко. Тази фирма е абсолютен монополист на руския пазар в търговията с норвежка сьомга. Друга сьомга в Русия просто няма. Тези дни в Интернет изтече информация, че доставки от Норвегия все пак ще има. И че на дистрибуторите на червената норвежка риба вече са изпратени нови ценови листи, с двойно по-високи цени! Във фирма «Русское море» опровергаха тази информация. Но съмненията все пак останаха.
Общият обем на руските санкции в парично изражение възлиза на 11-12 млрд. евро. За ЕС, с неговия брутен вътрешен продукт, който превишава руския десетки пъти, това е капка в морето. Разбира се, европейските фермери и производители ще понервничат. Но ще се успокоят, когато получат от Брюксел компенсации за понесените загуби. А след това ще се преориентират към други пазари.
На Русия ще й се наложи да харчи пари за покупка на аналогични продукти от други места, а и ще трябва да добави още n сума за пренастройката на логистичните вериги. Затова днес икономистите говорят, че забраната ще намали вътрешната инфлация с 1-3%.
Корупция, корупция, корупция…
Друг момент. От руския телевизионен екран говорят на населението, че с всички тези ограничения най-накрая ще дадат възможност на Русия да развива собствено производство. Публиката крещи: Ура! и хвърля във въздуха шапките. Но телевизионните коментатори някак си забравят да напомнят, че срокът на нашите санкции е една година – колкото е срокът на санкциите на ЕС и САЩ. А след това какво ще бъде, е неизвестно. Затова е напълно резонен въпросът: има ли смисъл да се инвестира в нови мощности, като след година отново ще бъде внасяна евтина и напълно качествена продукция?
Още един нюанс. Корупционната схема. Например: За да попадне дадена стока на рафта в магазина /особено ако е от голяма верига/, доставчикът или производителят дава само на управителя на низовото звено на компанията-продавач сума от 2000 долара или повече, а след това ежемесечно го „стимулира“. Предлагането превишава търсенето и всеки мениджър си има „лист на изчакването“. А какво да говорим за контактите на високите нива на компанията и за големите държавни проекти, в рамките на които чиновниците и изпълнителите си присвояват средства. А санкциите – това всъщност е държавен проект с бюджет 11-12 млрд евро. Всички прекрасно помним колко голяма беше корупционната ставка на Олимпиадата в Сочи или срещата на високо ниво APEC Vladivostok.
Даже в лондонския Върховен съд вече научиха израза „злоупотреба със служебно положение за лични цели“. В Русия то може да достигне до 50% от сумата на контракта. Така че, докато руското селячество увеличава обема на родното производство, празните рафтове в магазините ще бъдат запълнени със стоки от онези доставчици и от онези страни, които нямат проблеми с количеството и със „злоупотребите“ на всички нива. И отново цените ще пораснат. За сметка на корупционните разходи.
Митническият съюз, като форпост на ЕС
Разбира се, правителството се кълне, че ще контролира магазините и няма да допуска скок на цените. Но пак е трудно да повярваме. Защото разговорите се водят отдавна, показните акции с отиването на Дмитрий Медведев и Владимир Путин в най-близкия супермаркет, наказанието на търговци пред камерата, бяха няколко, а хранителните продукти продължават и продължават да поскъпват.
Между другото, доставчиците от САЩ и ЕС не трябва да се паникьосват, а внимателно да се вгледат в ситуацията. Тук и с невъоръжено око се вижда една вратичка – Митническият съюз. И Беларус с Казахстан. Те не са въвеждали никакви санкции. Нещо повече – съвсем определено застанаха на страната на Европа и Америка по въпроса с Украйна. И напълно могат да станат претоварен пункт за доставка на забранените от Русия европейски и американски хранителни продукти. Да речем, купуваме от Полша техни ябълки и ги препродаваме в Русия като родни. И Москва нищо няма да може да направи. Лукашенко и Назарбаев отдавна показаха на целия свят, че са костеливи политически орехи. Подписаният от Русия силно окастрен по всички параметри договор за Митническия съюз е ярък пример за това. Казахстанците и беларусите твърдо пазят само личната си изгода. И пак ще се наложи да плаща обикновеният руснак. Защото все пак, руснаците искат да се хранят. Както и всички хора на планетата Земя.
Владимир Медведев, Москва
Коментари
13 авг. 2014
2014-08-13
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Искат ли руснаците храна?
Една година без месо, птици, риба, сирене, мляко, плодове и зеленчуци от Европа и САЩ. Какво ще донесе това на Русия? Как ще се отразят тези санкции на Москва върху портфейла на обикновения руснак? На тези въпроси ще се опитаме да отговорим в тази статия.
Малко цифри
Ясно е, че планът за безопасност на храните на РФ от 2014 значително се отличава от този през 2000. Със зърно, захар, олио и картофи Русия се самозадоволява напълно. С месо и месни продукти – на 77,5%, с рибна продукция – на 78,2%, с мляко и млечни продукти – на 76,6%. И това е въпреки че през всичките тези години държавата и правителството правеха за селото и селскостопанската продукция неимоверно малко.
Но проблеми все пак има. Преди всичко, с натуралното мляко. Неговото производство явно е недостатъчно. Оттук покупката на сухо мляко. Основните доставчици са ЕС, Украйна и Китай. Делът на ЕС е 60%. Именно доставката на сухо мляко позволява на Русия да си осигурява онези оставащи над 76,6% млечни продукти /мляко, йогурт, кефир и т.н./.
А с маслото е още по-зле. Русия внася 30%. Тук основният доставчик е Нова Зеландия, която не попада под санкциите. А и Беларус – в резерва на Кремъл. Нейните запаси в тази позиция са големи. Макар че едва ли ще се стигне до тях. Икономическите проблеми на Русия, намаляване доходите на населението, инфлацията – всичко това води до отказа на хората да консумират масло. Народът преминава на по-евтин маслосъдържащ продукт. Т.е. маргарин.
Проблеми има и при сирената. Тук вносът има дял 35%. Основните доставчици са Прибалтика, Беларус и Украйна /бюджетен, масов сегмент/, Франция, Италия, Германия (деликатесни сирена). Консумацията на бюджетното сирене е 85% от общото потребление. И ще продължава да расте, отново във връзка с това, че доходите на руснаците се топят и населението се преориентира към по-евтини хранителни продукти. Украйна и балтийските страни отпаднаха от надпреварата за руския потребител. Капацитетът на Беларус дали ще е достатъчен, за да запълни тази пробойна? Сериозен въпрос.
Сега за плодовете и зеленчуците. През зимата вносът им в Русия достига 70-80%. През лятото, когато на пазара се появи и родна продукция, пада до 30%. Тоест, страната има потенциал да се обезпечи самостоятелно за сметка на вътрешните резерви. Но тук идва проблемът с реализацията. Преди всичко, в селското стопанство, както казахме по-горе, не всичко е така розово, както изглежда от Кремъл. Трябва да се мисли за нови доставчици, да се съставя нова логистика на доставките.
Парица е царица. Но за кого?
Най-популярният виц през последните месеци в Русия е: „В отговор на санкциите на САЩ и ЕС, взехме решение – да бомбардираме Воронеж!“ Какво очаква руските граждани след продуктовите санкции на Кремъл? Чии портфейли ще пострадат повече – европейските или руските?
Руското поверие гласи: „Ако правителството казва, че цените няма да се вдигат – очаквай поскъпване“. И това не е лъжа. Ето малък пример: през февруари Русия прекрати вноса на свинско месо от Евросъюза. Позоваха се на заплаха от разпространение на африканска чума сред свинете. В резултат, сега цените на свинското в търговската мрежа поскъпнаха с 20%, а птичето месо – с 15%. Според прогнозите – поскъпването ще продължава.
Друго тревожно звънче. Фирма «Русское море», която принадлежи на семейството на личния приятел на Владимир Путин – Генадий Тимченко. Тази фирма е абсолютен монополист на руския пазар в търговията с норвежка сьомга. Друга сьомга в Русия просто няма. Тези дни в Интернет изтече информация, че доставки от Норвегия все пак ще има. И че на дистрибуторите на червената норвежка риба вече са изпратени нови ценови листи, с двойно по-високи цени! Във фирма «Русское море» опровергаха тази информация. Но съмненията все пак останаха.
Общият обем на руските санкции в парично изражение възлиза на 11-12 млрд. евро. За ЕС, с неговия брутен вътрешен продукт, който превишава руския десетки пъти, това е капка в морето. Разбира се, европейските фермери и производители ще понервничат. Но ще се успокоят, когато получат от Брюксел компенсации за понесените загуби. А след това ще се преориентират към други пазари.
На Русия ще й се наложи да харчи пари за покупка на аналогични продукти от други места, а и ще трябва да добави още n сума за пренастройката на логистичните вериги. Затова днес икономистите говорят, че забраната ще намали вътрешната инфлация с 1-3%.
Корупция, корупция, корупция…
Друг момент. От руския телевизионен екран говорят на населението, че с всички тези ограничения най-накрая ще дадат възможност на Русия да развива собствено производство. Публиката крещи: Ура! и хвърля във въздуха шапките. Но телевизионните коментатори някак си забравят да напомнят, че срокът на нашите санкции е една година – колкото е срокът на санкциите на ЕС и САЩ. А след това какво ще бъде, е неизвестно. Затова е напълно резонен въпросът: има ли смисъл да се инвестира в нови мощности, като след година отново ще бъде внасяна евтина и напълно качествена продукция?
Още един нюанс. Корупционната схема. Например: За да попадне дадена стока на рафта в магазина /особено ако е от голяма верига/, доставчикът или производителят дава само на управителя на низовото звено на компанията-продавач сума от 2000 долара или повече, а след това ежемесечно го „стимулира“. Предлагането превишава търсенето и всеки мениджър си има „лист на изчакването“. А какво да говорим за контактите на високите нива на компанията и за големите държавни проекти, в рамките на които чиновниците и изпълнителите си присвояват средства. А санкциите – това всъщност е държавен проект с бюджет 11-12 млрд евро. Всички прекрасно помним колко голяма беше корупционната ставка на Олимпиадата в Сочи или срещата на високо ниво APEC Vladivostok.
Даже в лондонския Върховен съд вече научиха израза „злоупотреба със служебно положение за лични цели“. В Русия то може да достигне до 50% от сумата на контракта. Така че, докато руското селячество увеличава обема на родното производство, празните рафтове в магазините ще бъдат запълнени със стоки от онези доставчици и от онези страни, които нямат проблеми с количеството и със „злоупотребите“ на всички нива. И отново цените ще пораснат. За сметка на корупционните разходи.
Митническият съюз, като форпост на ЕС
Разбира се, правителството се кълне, че ще контролира магазините и няма да допуска скок на цените. Но пак е трудно да повярваме. Защото разговорите се водят отдавна, показните акции с отиването на Дмитрий Медведев и Владимир Путин в най-близкия супермаркет, наказанието на търговци пред камерата, бяха няколко, а хранителните продукти продължават и продължават да поскъпват.
Между другото, доставчиците от САЩ и ЕС не трябва да се паникьосват, а внимателно да се вгледат в ситуацията. Тук и с невъоръжено око се вижда една вратичка – Митническият съюз. И Беларус с Казахстан. Те не са въвеждали никакви санкции. Нещо повече – съвсем определено застанаха на страната на Европа и Америка по въпроса с Украйна. И напълно могат да станат претоварен пункт за доставка на забранените от Русия европейски и американски хранителни продукти. Да речем, купуваме от Полша техни ябълки и ги препродаваме в Русия като родни. И Москва нищо няма да може да направи. Лукашенко и Назарбаев отдавна показаха на целия свят, че са костеливи политически орехи. Подписаният от Русия силно окастрен по всички параметри договор за Митническия съюз е ярък пример за това. Казахстанците и беларусите твърдо пазят само личната си изгода. И пак ще се наложи да плаща обикновеният руснак. Защото все пак, руснаците искат да се хранят. Както и всички хора на планетата Земя.
Владимир Медведев, Москва
Коментари