Господи, те знаят ли или не знаят какво правят

Бургас. Неделя. 6 юли. 16 часа. Нажежен асфалт пред портала на пристанището. В този момент и точно тук на това място би трябвало да започне протестен митинг срещу провеждащото се натовско учение в Черно море. В социалните мрежи няколко дни се сипеха закани срещу световния империализъм, а над 300 души се заклеха, пардон потвърдиха, че ще участват в събитието. В уречения час идват десетина журналисти с две камери, диктофони, бележници и професионално любопитство от вида „Я, да ви видим какво ще направите” Протестиращите се оказват общо четирима.  Снабдили са се с три руски знамена, два национални флага и три импровизирани плаката. Обясняват ни, че представляват само себе си, а не някоя политическа партия. За добро или за зло нито един от тях не е от Бургас, т.е бургазлии явно са игнорирали протеста. Мъж на средна възраст с прошарени коси сладкодумно държи слово пред въртящите се на ротационен принцип пред него репортери. Човекът настоява да се разбере, че защитава българските интереси и докато говори, размахва руски флаг.Обяснява, че е на протеста, защото България е станала член на НАТО, без българският народ да бъде питан от политиците съгласен ли е или не с това членство. Протестиращият убедено обяснява, че българските политици и медиите определяли НАТО като съвременна и полезна и необходима организация, ама според него всъщност тя била варварска, изключително вредна организация, защото... „Напада държави като започнем от Югославия, като започнем от Либия, където нападнаха Либия и я превзеха и нападнаха и други държави и в момента под други форми нападат и други държави и дефакто се опитват да подготвят света и България, че Русия е много лоша с цел да я мразим” казва ми човекът, а аз втрещен се мъча да си спомня на коя степен по скалата на демокрацията бяха класирани правителствата на световните демократи Слободан Милошевич и Муамар Кадафи. Почти срамежливо намирам сили да запитам българския патриот защо вее руско знаме, а той ми отговаря, че го е взел демонстративно, за да изрази мнение, че не мрази Русия и не е неин адвокат. В лицето на Русия виждам едно голямо бъдеще, не само за България, а за Европа и за планетата – казва митингуващият българин патриот и допълва, че Русия е духовна страна и през XXI щяла да осмисли всичко и да поеме много модерен и добър курс в областта на духовността, психологията и други дейности. Тя ще даде един много добър пример за Eвропа как трябва да бъде изграждана – обяснява сънародникът ми и аз усещам, че започвам да се вцепенявам. Благодаря любезно за изповедта на протестиращия и се насочвам към втори участник в антинатовския митинг. Млад, добре изглеждащ човек, спокоен, с българско знаме/ най-после/ и с руски флаг, а на ризата му георгиевска лентичка. Защо е тук...питам го аз и младежът споделя, че най-правилната позиция е неутралитет по отношение на руско-украинския конфликт, защото българският народ и руският били взаимно свързани от години и имали обща култура и обща писменост. Тук за момент се чудя дали да не го питам за Киевска Русь, ама преценям, че ще бъде изтълкувано като провокация и обида към общите култура и писменост с днешна Русия и си млъквам. Младият човек обяснява, че е срещу военните учения на НАТО в Черно море, защато са опасни и могат да ескалират военен конфликт, понеже Русия имала военна база в Крим и не било редно да се правят такива предизвикателни учения в такава близост до Русия, а и от тях нямало никава полза. Хм, това не е ли същият Крим, който наскоро беше взет от Украйна и анексиран, пардон доброволно присъединен към Русия, замалко да го питам аз, но пак млъквам. Говорим си за неутралитет и си позволявам да попитам възпитания български младеж с българско и руско знаме в ръце прави ли му впечатление, че украинците и руснаците, които живеят по българското Черноморие нямат никакви проблеми помежду си, а младежът отвръща „Ами,да. Това е показателно и те живеят тук в разбирателство, а конфликтът в Украйна, по-скоро в западната част на Украйна е изкуствено предизвикан с цел да се стигне до това положение” И тук не се стърпявам и питам протестиращия антинатовец защо носи георгиевска лентичка, която кара украинците да настръхват от гняв и я приемат като провокация, а той ми отвръща, че този символ не кара всички украинци да се ядосват, защото в Източна Украйна всички били за Русия и били добронамерено настроени, ама и в Западна Украйна било така. Тук някъде не издържам и просто си тръгвам от митинга. На прощаване казвам на младежа с георгиевската лента, че и най-лошият мир е хиляди пъти по-добър от най-хубавата и справедлива война и той се съгласява, дори на изпроводяк пак призовава да запазим неутралитет. Честно казано бих искал да му обясня, че няма как човек да е неутрален, ако крещи „Слава Украiна” или вее руски знамена, но решавам да запазя пълен неутралитет. В този момент се улавям да мисля, че липсата на дори един бургазлия на антинатовския и явно проруски митинг, не означава, че жителите на Бургас са равнодушни, аполитични или заспали. Не, те просто са постъпили наистина като българи и са отказали да се построят под чужди знамена. А може пък и просто да са останали под чадърите на плажа. Кой знае.   Коментари