Усещане за привличане

Има закон, според който, всичко трябва да премине от началото до края, през всички стадии, през всички степени, изначално фиксирани. Броят дни, години, какви състояния, стадии, усещания ни предстоят да преживеем, сякаш всичко е написано на всеки, с раждането и е зададено от по-рано. За това нямаме никаква свобода на волята. Но са дадени на човека разум и власт, за да вземе закона за развитие под свой контрол и да управлява с него, ускорявайки процеса, в съответствие със своето желание да достигне целта, свободно и съвсем независимо от времето. Единственото, което можем да направим е да ускорим процеса, което променя нашите усещания, нашето отношение, нашето възприятие, осезание, разбиране на всичко, случващо се. Когато човек желае да се устреми напред, той започва да избира, заради какво се устремява напред. Той е длъжен да извърши върху себе си, един вид, съкращаване, да се издигне над страданията, да се устреми напред не за това, че страданията го тласкат отзад, а за това, че желае да се уподоби на хармоничната природа. Негова крайна цел трябва да стане достигането на нейното ниво. Тогава движението му към целта, не просто е по-бързо, ускорението се случва не във времето, ускорението се случва, в степента на подобието. Като не трябва да се разбира времето във възприетия му вид и вместо за десет кръгооборота на живота, да може да се завърши в един живот, а движението в тази насока е възможно, само в степента на желанието на човека за уподобяване, само в осъзнаването, в разбирането, в придобиването на свойствата, на нивото, на подобие. Така че, не времето се ускорява, а човекът расте, в уподобяването си на природата и в този смисъл времето се ускорява, чрез напредването от една степен на подобие към друга, по-голяма. И в този смисъл, можем да се преместим от едно състояние в друго за пет минути, за пет години или за половин век. Съкращаването на времето се нарича ускоряването на процеса за осъзнаване необходимостта да се уподобиш, уплътняването на осъзнаването. Човек, който желае самостоятелно да се движи напред, не се намира във времето, той не обръща внимание на страданията, той се намира вече над всичко това – той гледа само резултата, подобието на свойството отдаване, което сега може да придобие. В това се състои спечелването на времето. Може да стоим на едно място милиони години, времето сякаш ще си върви, но никакво духовно движение няма да има. Може в един миг да се променим по някакъв параметър, относно свойството за отдаване към ближните и ще се отчете, че сме преживели някакво време в духовното му измерение. Духовното време е степента на растеж, отдолу нагоре. Всички степени на растеж, които можем да преминем, са по-висши от нашия свят, от понятието ни за времето, за движението и за мястото. Това, което  фиксираме в тези три координати не се отнасят към духовното. Затова, като начало, човек е длъжен да излезе от властта на трите понятия, свойства: време, преместване, място. Само тогава, когато той бъде затворен вътре в своето свойство на подобие, тогава изменението на това подобие ще предизвиква в него усещането за време. Природата е дала във властта на човека ускоряването на процеса на развитие, но не самия процес. Процесът на развитието, на разкриването на злото в нашия егоизъм, в нашата природа, върви непрекъснато. Ние се намираме вътре в непоправените качества, свойства, желания, мисли и те постоянно се разкриват. Протича постоянен процес на увеличаване на въздействието на природата върху нас и под неговото влияние се разкрива противоположността на нашето състояние с хармонията в нея. Тази противоположност предизвиква усещането за злото, усещане за болка. Целият този процес се нарича път на страданието. Той не ни води към растеж,но преизвиква в нас необходимостта да направим нещо, за да се избавим от усещането на зло, от болката. В такъв случай не съкращаваме времето, а просто се намираме в този процес, докато качеството на болката, на злото, на страданията не стане такова, че да пожелаем да заменим едно наше състояние с друго. Страданието ни тласка към всевъзможни промени. Тези промени, накрая ще ни доведат до това, да осъзнаем дефектите на нашето псевдо-развитие. Много дългият път, всъщност е натрупването на страдания. И само осъзнаването на порочността на нашето състояние, само желанието, решението да се уподобим, ни дърпа нагоре към духовното израстване, към това да се издигнем над плоскостта. И отново, можем да продължаваме да съществуваме на милиметър над плоскостта, още милиони години, докато не се натрупат толкова страдания, за да ни принудят да осъзнаем, че трябва да се издигнем, което означава да се уподобим, с още нещо. И отново, правим някакво движение нагоре. И така, движението нагоре, само то се явява движение в духовното време, в духовния път. Хоризонталното придвижване не се взима под внимание. Проблемът се свежда до това, как да се направи това хоризонтално движение, движението по плоскостта, което натрупва страданията в нас, колкото се може по-кратко. За да може, като се издигнем още на едно стъпало, веднага да възникне необходимостта да се издигнем още по-високо, още по-високо и още по-високо. Как да се научим на това? Ами, във всеки момент, подобно на страдащият болен, да осъзнаваме своето стъпало, като причината за тези страдания. По какъв начин можем да осъзнаем това? Организмът ни не го усеща , значи можем да се сдобием само по един начин – с привличането, с усещането на по-висшето състояние. Сравнявайки това висше състояние с настоящето, можем да усетим злото, несъвършенството на сегашното и страданието от това, че не сме в това висше състояние, а сме в настоящето. Така, в настоящето състояние страданията не са се натрупали, но по отношение на висшите състояния, то се проявява в такъв вид, сякаш сме вече готови да се издигнем нагоре. Това е единствената възможност за бърз подем – само в осъзнаването, в усещането на висшето, в усещането или осъзнаването величието и съвършенството, на създалата ни природна сила. За да се даде на човека възможност да си представи това величие, макар да не го осъзнава, единната човешка природа се е разбила на множество представители. Останалите хора могат да създадат за човека такова обкръжение, сякаш той вече се намира в усещането за тази висша степен. Тогава в него възниква усещането за несъвършенството на природата му, на неговото състояние, по отношение на висшата степен, въпреки че той не я чувства, не я разбира, не я усеща и така, в него се появяват достатъчно сили, за да върви нагоре. Следователно, всяко движение нагоре е възможно, само в степента на осъзнаване на злото или на недоволството от висшата степен, което изпитваме в трудния си живот,  като добро и положително за развитието ни. Това разбиране можем да получим само от нашето обкръжение, от групата или от света. Не осъзнаваме висшата степен до този момент, докато не си я представим, така че да пожелаем да се уподобим с нея. Това представяне се постига чрез учене,  отправяне на молба за разкриване на създалата ни сила, на молба за помощ, за поправяне и за духовно издигане. Ако заниманията са по автентични учебници, под ръководството на учител, в група, която следва методика, то тази висша степен ни води. Всичко зависи, единствено, от вложените ни усилия. Ако в нас се пробужда искрата на създалата ни сила, така наречената, точка в сърцето, изразена в стремеж към целта да поправим природата си, има надежда, че можем да успеем постигането в този кръговрат на живота. Необходимо е да вярваме в това и да действаме устремено. Напредването зависи, само от прилагането на собствените усилия, спрямо групата, обкръжаващите, които създават около нас такава среда, която ни увлича към висшето състояние, макар това висше състояние да е скрито от нас.     Коментари