24 сеп. 2016 2016-09-24 2020-03-23 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBajR0IiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--198287d91c7198251ffdc326b88c76c7e90c74f0/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/main_img_1355.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Истински "бисери" от "хрониките" на мобилните оператори

Навярно няма съвременен човек, който поне веднъж в живота си да не е „кръстосвал шпаги” с оператор на мобилни услуги или служител в кол център.

Признаваме, че понякога подобни разговори могат да разклатят и най-стабилната нервна система. Но, повярвайте, и на работещите в тази сфера понякога никак не им е лесно с клиентите. Електронният портал obekti.bg е направил извадка на някои от най-забавните „бисери”, родени от „свещената” връзка между служител и клиент.

За миг забравете ядовете, които имате с мобилните оператори, и се посмейте!

Kлиент: Вие нарушавате 1 точка от договора!
 Oператор: Не, госпожо, в момента нарушаваме 6!

– 100 минути за колко часа мога да ги изговоря?
 – За час и 40 мин.
 – А не може ли за 2 часа?

– Ще получите настройки... нали знаете какво трябва да правите с тях?

– Кога ше ми дойде фрактурата?

– Изгубена ли е картата?
 – Не! Бетонирана!

– Пуснах си телефона във вода...
 – И плува ли?

– Какъв ви е тарифният план?
 – Сименс.

– Ние сме 2 карти и сме семейство.

– Ще запишете ли един код?
 – Не.

Кой е титулярът?
 – Жена ми.
 – Как се казва?
 – Ми... жена ми!
 – А има ли си име?
 – Ами забравИх!

– Oбещавам, предполагам и съм убеден, че подобна сметка нямам!

– Ало? ... Кво става?

– Ало?... Епааа... вижте ся... смисъла ми е такъв... вземАх си карта...

– Искам да се таковам, тук некво таквоз ми се такова...
 
 Oператор: Господине, оставям на вас да прецените дали разговаряте с мъж или жена.

– Аз дойдох в щаба и говорих с контрагента ви.

– Аз дойдох при вас... виждате ли ме, стоя с вдигната ръка до знака STOP.

– Няма латински диез, само български!

– Пробвам да набирам... и направо ме отхвърля... като вятър.

– Искам да ми активирате услугата ВАР! (WAP)

– Опаааа... загаснА... Е те! СветнА!

– На един приятел нищо не прави и му пускат, а аз и пари давам – и няма!

– Имате ли телефонен указател на семействата в село Главница? Те не са много...

– Искате да ограничите входящите или изходящите обаждания?
 – Да, да... подходящите.

– Звъня на 123, излиза една жена и ми говори.

– Кво стаа, бе? Аз си въвеждам номерата, ти ми дигаш...

– В смс-а ми пише, че съм изговорил пожарна минути. Какво значи това?

– Не ви разбирам, господине!
 – Свърши ми българският!

– КАжи, лелке!

– Доде месаж! Ко пиши?

– Имам PUK, ма той умрЕ!

– Искам и аз като всички останали да ме почукват...
 – Моля?
 – Ами докато говоря по телефона да ми почукват в ухото (втора линия).

– Да ми се намали тарифата, защото вече съм 5... не, 6 години глобулец!

– Знаете ли личния код на клиента?
 – Небрежния код го знаем...

– Купуам си песни... бая песни вече станаа, а оно не се чуе...

– Мое ли да си купим телефон... на ей тъй... да си го ползвам...

– Кво ще стане, ако си пилна картата с 3 мм... не че ми трябва, ама един ден ако се наложи...

– Как да влезна във ВАРА и после GPS-a?

– Ало, безконтактен съм напоследък...

– Искам да ви питам: счупи ми се СИМ картата и реших да я залепим с каноколит и за да я застопоря, я сложих в телефона и сега не мога да я махна.

– Господине, ще прекъсна връзката.
 – Госпожо, аз с вас връзка не съм имал, та да я прекъсвам...

– Не ще да влезне в интернет!
 – Какво точно правите вие?
 – Ми не ще!
 – Господине,няма такава операция „Не ще!”

– Обаждам ви се за едни смс-и, които се получават на един номер от друг номер... Махнете ги!

– Защо викате господине?
 – Викам, защото няма обхват... и тичам... като луда крава тичам... през полята... към магистралата... и в момента съм на магистрала 94 на едно дърво... докога ще ме правите на маймуна?... Смешничко ли ви е? А знаете ли как бодат борчетата?!

– Бихте ли ми казали колко ми е сметката, мадам?
 – Разбира се, мосю!

– Преди малко се обадих да съобщя за един изгубен телефон, но сега го намерИх в пералнята и да не го спирате...
 
 Оператор: Глобул, добър ден!
 Клиент: МАНЧЕСТЪР!
 О: Моля?
 К: Отговорът е Манчестър!
 О: Господине, вие къде мислите че звъните?
 К: Не е ли „Ало,къщата”?

Оператор: Ще вземете ли лист и химикал да запишете един код?
 Клиент: Трайте малко, ей сега...

– Здравейте, искам да си чуя парите.

– Искам да си попитам сметката.

 – Ако ви кажа номер, ще познаете ли кога ме зануляват?

 – Ало? Колко гигабайта е един килобайт?

– Ало? Блокирах си картата... ПИН код нящо да ви са намира?

 – Ало?... Ало? Чуваме ли се?
 – Да? Кажете!
 – Искам настройки за интернет, ММС, за щуротии и глупости....

 – Колко ми е таксата със СДС?

– Вчера пак се свързах с кооператора.

– Как да го вкарам тоя ваучер – мъчих се, мъчих се, как ли не го сгъвах, накрая го свих на 4, малко неудобно става, ама само така влиза под батерията.

 – Набирам, нищо не става, показват ми се паяци на екрана, номер няма!

 – Нещо ми яде от сметката.

– Какво да направя да ми се поместят минутите, че не мърдат?

 – Искам да знам защо ми ги няма питтяхто лева с питстотинтяхто минути!

 – Моята гласова поща не е премахната...
 – Вие какво въведохте, за да ви се махне?
 – „Не желая да имам гласова поща” и го пратих на 1770!

 – Ало? ... Човек ли е?

 – Като набера ##002#, си потушавам гласовата поща, нали?

 – Ало! Моля ви, пуснете ми мелодията „Пий куме пий” като funcall... много е спешно!
 
Нощта на Великден, пиян човек звъни на оператор и не може да формулира въпрос.
 Оператор: Г-не, вижте, Великден е, хората се веселят, ходят на църква... защо не отидете да си допиете и да не ни притеснявате за глупости...
 След 2 часа същия звъни отново. Вече фъфли.
 Оператор: Пак ли вие?
 Клиент: ВИЕ! Вие ме накарахте да пия!
 
 – На телефона ми, като звъня, изписва МОЛЯ ЗАРЕДЕТЕ и не мога да се свържа!
 – Явно трябва да презаредите.
 – Не става: зареждам, зареждам... вече 24 часа го държа на зарядно, а пари няма.

 – Бихте ли изчакали, това ще отнеме няколко секунди...
 – Ама от безплатните ли?

– Искам да активирам задграничната ви операция.

 – Аз съм получил уж 5 мин., ама ги няма.
 – А вие как ги получихте?
 – Ми... измислих си ги.

 – Имаме малък... голям проблем.
 – Голям или малък?
 – Ми малко голям...

– Искам да си маана слуховата поща!

 – За тази тарифа смарт... дали са 500 дигания или са 500 минути?

 – Извинете, в Париж има ли магазин на Глобул да си платя сметката?
 – Г-жо, имаме каси само в България.
 – ....ааа... ма вий май не сте от Русе! Тук нашият търговски център се казва Париж!

 – От 4 години имам карта, която нося с благодарност..
 
 - Госпожо, държа го, вече два часа го стискам и не мога да го вкарам.

-Искам да си setup-вам inbox-а, за да ползвам текстови съобщения, иска ми някакъв SMS център.

-Пак съм аз, същия слушател, забравих да ви кажа, че имам 20 ст. Искам да чукна на едни хора, но не мога.

-Бихте ли ми казали картата на тоя телефон, че жена ми го подари, замина за Гърция, а аз загубих номера.

-Извинете, че ви прекъснахме музикалните моменти.

- Знаете ли кой е бутона "диез"?

- Ама моля ви се, аз съм учил в музикално училище.

-Аз много добре си ги пиша, ама буквичките бързат. (T9)

-Аз си го изпращам на български, а братовчед ми го получава на португалски!

-На екрана ми излезе нещо и не ще де са махне - един четириъгълник и вътре има триъгълник с две черти, дет' са събират по средата.

- Прилича ли Ви на писмо?
 - Баш шъ'й писмо, ша знаиш!

-За лого колко ме опъват?

-Можете ли да ме свържете със „Семейство и Приятели“?

-Искам да ми гътнете гласовата поща.


Коментари