Лидери зад борда

[caption id="attachment_41514" align="alignleft" width="300"] Сергей Станишев загуби, но потърси по навик причината извън себе си[/caption] Резултатите от завършилите преди седмица евроизбори сочат категорично, че ГЕРБ нанесе тежък нокаут на основния си съперник БСП. Всъщност не става дума за нокаут, ами направо за грозен побой с тежки наранявания и белези. Колкото и да го отричат, както и да го наричат...изводът е ясен. Г-н Сергей Станишев добави към своя колекционерски сервиз поредната горчива чаша, която по навик ще изпие до дъно. Загубите му са вече толкова много, че вече явно са станали част от ежедневието му.  Затова и му приляга призът „Най-големият губещ“ Анализите тепърва предстоят, но не е нужно човек да бъде експерт, политоло г или просто статистик, за да определи поредицата от „загубени мачове“ като катастрофална и граничеща вече с някакъв мазохизъм. Явно лидерът на европейските социалисти е орисан да губи и като нищо ще остане в историята като рицаря на печалния образ в социалистически вариант или като онзи ПЕС, който лае, но не може да ухапе съперниците си. Между другото както в политиката, така и в спорта и в живота загубите служат за това човек да се поучи от тях, но ако един политик или спортист  постоянно губи по един и същи начин, значи трябва просто или да прекрати кариерата си или да смени спорта, а е възможно и просто да бъде отстранен от отбора и партията. Оттук насетне за този лидер са възможни два пътя.  Г-н Станишев си подава оставката, преди да му я поискат другарите му или заминава в доброволно изгнание в Брюксел. Пардон...вторият път е невъзможен по нормален начин, защото се оказа, че в гърба на партийния вожд се е забила вероломно една преференция. При това се е забила цели петнайсет пъти. Има  и трети път. Да изпие пореднага горчива чаша, да преглътне стоически горчилката и по стар обичай да потърси причината за резултатите от изборите извън себе си. Например да обвини Георги  Първанов и АБВ или пък обединената левица за разпиления вот на социалстите. Това поне вече беше направено многократно, но хич даже не намалява болката. Показателно за безпътицата, в която се намира лидерът на БСП, беше безмисленото говорене и нелепите обяснения в стил „Аз няма да ви оставя другари и ще бъдем заедно до края“. Хубаво, но дали другарите искат да стигнат до края? Към изпадналите зад борда неизбежно ще добавим и лидера на партия Атака. Г-н Волен Сидеров понесе такъв тежък шамар, че сигурно още му пищят ушите. Вероятно още не може да разбере как се стигна дотук. Ами да му помогнем. С широко прокламираната си подкрепа към Русия и с намерението си защитава руските интереси в Брюксел Сидеров предизвика отвращение и погнуса именно сред патриотите и затова привлече смехотворно ниска подкрепа отизбирателите.  Защото би трябвало да знае, че българите искат да ги води човек, който не е русофил или русофоб, американофил иили американофоб, туркофил иили туркофоб, а преди всичко българин. Да, верният му чуконосец Десислав Чуколов остана сам да брани партията в Народното събрание, но бойният му чук  беше толкова изтъпен, че вместо уплаха сред редовете на опонентите си доведе до хоров кикот с халюцинациите си за мутри и капути. Но иначе е прав. Слуховете за смъртта на Атака са силно преувеличени. Напротив, партията е все още жива, но за съжаление на своите избиратели е в нещо като будна кома. На всичкото отгоре лидерът и Сидеров явно в момента временно от политик е станал отшелник. Между другото в Хаити вярват, че някои мъртъвци успяват да останат между живота и смърта под формата на зомби. Дано не станем свидетели на партия зомби. Зад борда с тъжно цопване и политане към дъното падна и хубавото Наде на българската демокрация. Г-жа Надежда получи недвусмислено доказателство, че за нея вече няма никаква надежда и е време да напише мемоарите си като политик. С потопяването на Надежда Нейнски на евроизборите се удави и нейната рожба „Синьо единство”. Волята на избирателя изхвърли извън борда и гордия евродепутат Слави Бинев. Може би той наистина има гордост, но се оказа ,че тя не му носи общестевна подкрепа в размер, какъвто той би искал. На дъното потъна и доскорошната му колежка и партиен лидер д-р Антония Първанова. Със сигурност за тази хубава и умна жена остава да разсъждава как от евродепутат се превърна в част от утайката на българската политика, а партията и НДСВ тотално избледня. Там някъде се озоваха и политическите амбиции на бившата световна шампионка Илияна Раева. Уви, волната програма и съчетанието, които беше подготвила за българските избиратели, получиха ужасно ниски оценки от журито. За Евгения Банева и безмния и флирт с българските гласоподаватели е безмислено да се говори. Атрактивната дама се опита да заплени сърцата на хората с коктейл между „Майбах” втора употреба и тъжно пристрастяване към романите на Достоевски , но се оказа, че това е такава нелепост, че дори никой не я забеляза. Нито нелепицата нито авторката и. Но безспорен лидер в изхвърлянето на борда са повечето български социолози. В по-голямата си част те просто трябва да сменят рязко професията или най-малкото да минат през химическо чистене, защото са толкова изцапани, че предизвикват най-малкото погнуса. Грешките в техните прогнози бяха толкова големи, че вече не могат да се определят като грешки, а просто като отвратителни лъжи. А може пък да не са лъжци, а обикновени некадърници. На останалите партии и лидери може да превантивно да се припомни ,че никога не е късно и те да станат за резил, а ко имитират колегите си, които паднаха вече зад борда.       Коментари