С ограничените си разум и сетива не допускаме, че Природата край нас – дала ни средата, в която живеем и осигуряваща всичко нужно за нашето човешко съществуване, както и за поддържане на неживия, растителен и животински свят – е разумна и съвършена.
Следва вече да признаем, че развитието на всички Природни представители не е хаотично , а в организиран процес, който следва определена цел. Нищо не става случайно. Даже нашето развиитие, за съществуването на което не се замисляме, тъй като сме го приели за даденост, се извършва разумно и планомерно от Природата, в която съществуваме и която ни подсигурява необходимите условия за проспериране.
Мъдреците , живяли някога, а и много хора в наши дни, се питат как можем да се научим да усещаме и чуваме Природата, нашият гид в процеса на живота ни?
Основен злосторник за нашите ограничени сетива се оказва егоизмът ни, който е във висшата степен на развитие сега, в наши дни и търси все по-съвършени начини за удобството си. Както си знаем обичайното, за сметка на другия – Природа или човек, или Въпреки,През, Над, Независимо Другия. А това искане е в разрез с хармоничната и отдаваща, любеща своите създания, Природа.
Кой родител не би искал децата му да са като него? Приближавайки се към природните характеристики за отдаване и поддръжка, ние ще се олицетворим със създалата ни Природна сила, с любовта, която гради, поддържа и съхранява всичко наоколо. А сега, притежаващи различни от Нейните качества, изпълнени със злоба, отделеност и ненавист един към друг, нарушаваме баланса в Природата. Тя го коригира, като ни дава синтетична храна, променена екология, земетресения и други, стресиращи ни природни бедствия. Недалеч е времето, когато ще имаме на трапезата си принтирана храна , получена от апарат, зареден с някакъв вид пластмаса, аромати и оцветители. Да се надяваме, че ще е с прибавени витамини и минерали. Ще я усещаме на вкус, неразличима от естествената, за която все по- малко възможности имаме да си доставим и постепенно губим представата за вкуса ѝ. Така се превръщаме в роботизирани , безчувствени същества с притъпени усещания и разум, тоест деградираме.
Успешният изход за нас е връщането ни към естествената, натурална природна сила, струяща от средата, която гради и съхранява.
Характерна с любов, добрина, съпричастност и себеотдаване.
Все качества, които ще ни помагат освен за съхраняване на здравето ни, но и в обществената ни реализация, ако искаме да се избавим с успех от този колапс сега, довел до кризи в личен, обществен и екологичен план.
Необходимо е, постепенно осъзнаване на този назрял преход над ограничението в себе си и отваряне с разбиране към другите хора и цялата Природа, проявявайки своя прогрес чрез изграждане на градивни качества.
Автор: Емилия Наумова
Коментари