
Мартин Павлов е председател на Управителния съвет на директорите на Института за регионални стратегии в Бургас. След дълго пребиваване в Германия се завърна в родния си град, за да се включи в разработването на важни регионални проекти и привличане на инвеститори за изпълнението им. Потърсихме г-н Павлов, за да коментира последните „сблъсъци“ по темата Морска гара и Зона за обществен достъп.
Като директор на Института за регионални стратегии в Бургас смятате ли, че Зоната за обществен достъп в този си вид има потенциал да генерира печалби за местната икономика?
Зоната за обществен достъп има издаден ПУП, който се спазва и трябва да бъде изпълнен докрай, за да могат да се оценят нейните позитиви и негативи. Аз лично смятам, както и всички мои колеги в института, че това е едно перспективно развитие на пристанището, но нека да изчакаме завършването на проекта. Сега той е на етап довършване, дори има дострояване на самата морска гара. Има още една част, в която да се изпращат пасажерите до съответния лайнер.
Според вашите наблюдения по време на икономическия форум в Поморие успя ли Морската гара и онова, което е изградено до момента около нея, да привлече интереса на партньори и инвеститори?
Смятам, че морската гара предизвика интерес. Освен този проект в Бургас беше представен и проектът за частната марина в Поморие. Така че смятам, че когато инфраструктурата около Морската гара се довърши, довършат се прилежащите съоръжения и се отвори достъп за гражданите, интересът на инвеститорите ще бъде още по-силен.
Предвижда се да има марина, която трябва да се обслужва. Това ще създаде предпоставки за развитието на вътрешен транспорт, вътре между пристанищата Бургас-Поморие, Бургас-Созопол-Черноморец, Бургас –Несебър. Всичко това трябва да бъде развито и ще създаде условия за създаването на частни малки флотилии, които да транспортират пътници между отделните градове.
Следите ли „престрелките“ в последните дни между пристанищните власти и бургаски депутати от опозицията, които взаимно се критикуват за невъзможността гражданите да стигат до морска гара?
Да, следя ги. Смятам, че тези „престрелки“ бяха провокирани от предстоящите евроизбори и в известна степен излязоха извън практическото приложение както на Морската гара, така и на новооткрития остров и ремонтирания мост. По време на структурирането на проекта за ремонта на моста и на остров Света Анастасия, с който за съжаление не съм запознат в детайли, предполагам са залегнали някакви параметри за ситуацията, която в момента наблюдаваме. Ситуацията е тежка за гражданите. Положителното, което аз виждам, е че бургазлии явно са претръпнали към това политическо говорене и политически дрязги. Не обръщат внимание на скандалите, по –скоро искат скорострелно решение, което да им позволи на стъпят на острова. С години той беше недостъпен. В тази връзка съм убеден, че пристанищните власти ще направят всичко възможно съгласно законовите и нормативните документи, за да улеснят достъпа на гражданите до острова.
Идеята за превръщането на острова в атракция...как я разглеждате във вашия институт?
Смятам, че Бургас като важен туристически хъб има нужда от всяка възможност за разширяване на туристическите услуги. Смятам, че това е положителна предпоставка в тази насока. Разбира се, трябва да проследим и бъдещото приложение на тази атракция, защото островът ще бъде достъпен само няколко месеца през годината. Видяхме, че миналата седмица при едно по-сериоззно вълнение на морето корабчето на успя да тръгне. Не знам до каква степен това ще повлияе върху акостирането на острова, но във всеки случай това е едно положително развитие. Трябва да се работи в тази посока и да се развиват туристическите атракции, но с мисъл и разумни действия, тъй като има други проекти и планове за атракции, които срещат сериозен отпор сред гражданите и трябва да се прецени какво е нужно и какво може да бъде възприето както от гражданите от Бургас и региона, така и от гостите и туристите.
Вие лично харесвате ли Морската гара в този и вид?
Самата гара смятам ,че изпълнява своите функции. През миналага година там акостираха шест кораба, тази година очакванията са около шестнайсет, може и да бъде увеличена бройката. Изпълнява своите функции и определено на фона на всичко, което представлява пристанището, е добро начало за развиването на инфраструктурата, която е предвидена във фаза 1 на Зоната за обществен достъп.
Каква стратегия обсъждате в института като най-логична и изпълнима за зоната за обществен достъп? Цялостно изпълнение или на сегменти?
Това зависи от потенциалните инвеститори и от желанието на местните и регионалните власти. Най-логично би било зоната за обществен достъп в цялостния си вид, не само в първа фаза, но и в последващите си фази, да се развие колкото се може по-бързо. Преди известно време самият аз представих в община Бургас този проект пред потенциални инвеститори от Англия. Те бяха впечатлени от цялостната визия, от идеята да развиваме пристанището към града, да го отворим за гражданите. Английските бизнесмени дадоха за пример пристанището в Йоханесбург в ЮАР. Казаха, че в момента ,когато тамошният проект се е реализирал градоустройствено, цялостно с отваряне на достъп за гражданите, това е съживило иикономиката на града, направило целия град много по-атрактивен за инвеститори и за туристи. Така че може би трябва да се търси най-удачният вариант, който защитава и интересите на държавата, тъй като това е в по-голямата си част държавна собственост, има и общинска собственост и държавни компании. Трябва да се търси начин, по който да бъде защитена тази собственост, дори да има потенциални инвеститори, това трябва да бъде ограничено във времето, като срок на ползване.
Лично вие като бургазлия очаквате ли да се отвори достъп до тази част на града?
Дори нямам търпение как ще изглежда. Нямам търпение да видя как ще изглежда цялостният проект, защото аз съм виждал идейните проекти. Например за магазията, която трябва да обедини в себе си много функции като риуална зала, концертна и изложбена зала, ресторант, около нея да има ресторант, пространства за разходка. Това ще бъде една прекрасна придобивка за бургазлии.
Коментари