Фантазии и вълшебства

Как да развиваме правилно фантазията на децата? На детето трябва да се казва цялата истина за реалността, в която съществува. Тогава, как да се отнасяме  към фантазиите и въображението? Това, което наричаме фантазии са или приказки, в които животните и растенията говорят на човешки език, или филми, в които има фантастични войни. Детето възприема това истински и сериозно. Всичко, сякаш се запечатва в мозъка и се складира в паметта му. То възприема тези неща като стереотипи на нашия свят, не може да различи реалността от фантазията и за него всичко е истина. Това, което човек получава от своето обкръжение, въздейства върху него и почти всичко приема за реално. Затова, при възпитанието не е желателно да се разказват фантазии и истории, които нямат реална основа. Не трябва да внасяме в света на детето нереални форми на мислене или някакви, несъществуващи неща. А и всякакви други образи от типа на Слънцето, което разговаря с Луната или пък растенията и животните, помежду си. Те не съществуват по този начин и не е необходимо да заблуждаваме децата. Получава се едно лъжливо развитие, което води до различни фантазии и образи, не съществуващи реално. И днес живеем в илюзии и суеверия, страхуваме се от различни мистични явления, от движението на сенки и призраци. Налага се да се издигнем над тези представи, в които сме оплетени вече хиляди години, защото се пораждат такива илюзии, че несъзнателно приемаме всичко това за реалност. По някакъв начин, вътре в себе си, живеем с тези образи и ги внасяме в отношенията си с другите хора. Виждаме, как разговарят децата, когато подражават на различните сценични персонажи, възприети от приказките –  вълкът разговаря с овцата или човекът с дървото. Детето възприема буквално и си мисли, че наистина може да си говори с вълка. То помни, че така са му разказвали и това ще остане в подсъзнанието му за цял живот. За него няма истинска и неистинска реалност. За него всичко е истина. То мисли, че всичко е точно така, както чува. Повечето 5–6годишни деца активно живеят в съществуващата реалност, без да имат проблем с нейното възприемане, но противоречието остава да живее в тях. И се постига лъжата, от гледната точка на детето, защото е очаквало, че маймунката в зоопарка ще му проговори, а мишките не помагат на Пепеляшка, а им поставят капани. Пък и самата Пепеляшка, също е проблем. Трябва да говорим с детето за реални неща и като с възрастен. Иначе то си създава всевъзможни илюзии, както във филма “Хубава жена“ за щастливата история на една “Пепеляшка”. Според изследвания на психолози, този толкова романтичен и популярен филм, гледан от милиони хора е довел до увеличаване на проституцията в Европа сред непълнолетните с 13%. Тийнейджърките са харесали един красив, но илюзорен път към успеха. Дори и възрастните хора гледат с удоволствие анимационни филми. Това е вид игра, но не разбираме, до каква степен създава лъжливи представи в нас и ни откъсва от реалността. Ценното за нас и без заблуди, ще е удовлетворението, основано на истината, а не на лъжата. За да не се стига до детските книжки, които изведнъж започват да светят и мигат в ръцете ни. Защото, навсякъде се говори за чудеса. Изглежда, по този начин производителите търсят начини, за да преодолеят конкуренцията, но за сметка на съзнанието на невнните деца, показвайки им един чудесен, нереален свят. Налага се да има някаква граница. Ако даденото явление не съществува в природата, не трябва да го използваме с възпитателна цел. Може да се разкаже за някакво геройство, за човек, който преодолява много препятствия по пътя си и накрая постига успех. Така стимулираме детето, като му  даваме реални примери, без дракони и фантастични чудовища. Те трябва да се изключат напълно от възпитанието, защото водят до вярата в подобни образи и сили, до създаване и поклонение на идоли. Ако им четем, че змията разговаря с човека и го убеждава да изяде една ябълка от дървото, трябва веднага да обясним, че това е алегория на нашите свойства, заложени в нас от природата. Иначе детето ще си остане с представата, че такава змия, наистина съществува. Въображението е реалната представа за възможни обекти или събития. Това е бъдещето, което може да се случи след един миг или след години. Но се случва в света. Трябва само да му се даде време за развитие и достигаме до него. А  ние в този момент, можем да си представим, какво ще се случи после. Детското въображение може да се развива, като му се дават примери от живота. “Виж, той е бил малък, пораснал и станал летец. А друг е станал известен учен или спортист“. Но как можем да накараме детето, да си представи нещо, което не е виждало никога, без да се откъсваме от реалността? Творческото мислене се базира на това, че взимаме някакви шаблони от този свят и построяваме от тях нещо, напълно различно. Тогава, как да научим детето да излезе от шаблонното мислене? Да го научим да мисли, не само за това, което съществува в реалността, но и за нещо нереално? Нали, дори и днес, когато се опитваме да мислим за един свят, изпълнен с любов, за добрата връзка между всички хора, трябва да си представим нещо, което никога не сме виждали? Има истина и има лъжа. Съществуват неща, които нямат място в живота ни. Животното си е животно, а човекът е човек. Ако дадем на детето правилните определения, то наистина ще си представя реални неща и ще се развива прекрасно. Иначе, неговото развитие ще се основава на лъжата. Но когато говорим за реалното, всичко изглежда някак сиво и скучно. Много по-интересно е да си представим, че летим на гърба на дракон, отколкото че имаме стандартна професия и ежедневие. Затова, всички ние живеем в илюзии, объркваме самите себе си и ни е трудно  да решаваме проблемите в живота си. Очакваме някакво определено поведение от другите и от децата си, някакви действия от страна на управляващите. Не сме реалисти. А всичко е точно обратно. Радостта и щастието са съвсем близо, но не можем да ги постигнем. Защото действаме в плоскост, която е далеч от реалността и не се засичаме. Ние съдим неправилно за себе си и за другите хора, за партньора си и за децата, гледайки на всичко през нашите фантазии. Нека се освободим от илюзиите и тогава ще прозрем, как можем да освободим света и от страданията. Нуждата да се фантазира е дошла от нашата човешка природа, защото въображението развива човека. Но фантазиите трябва да бъдат виждане за възможното реално бъдеще, а не за неосъществимото. Трябва да се доближим до всичко полезно, което съществува в природата и да се отдалечим от нереалното, защото то обърква живота ни. Когато човек се освобождава от всевъзможните си фантазии, по-вярно започва да вижда живота си и може да се научи от онова, което съществува в действителност. На 4–5 години детето си представя, че е полицай, лекар или пожарникар. Но понякога си представят себе си като някакви герои-победители, истински атлети, някакви нереални неща. Има разлика между рицар и супермен. Рицарите са съществували в историята, а супермени няма. Но да си представяш, че си герой – супермен, който прелита над различни препятствия или прави някакви други нереални трикове е доста опасно! Имало е случаи, когато след гледане на такива филми, хора, неразумно са скачали от покриви. Един от известните психолози, Карл Юнг, твърди, че на подсъзнателно ниво в човека съществуват някакви символи, олицетворяващи силата и много често това са животни. Докато си играе, детето може да си представя, че е лъв. Но това не е така и в  контактите му, ще води до неправилно поведение, вследствие изкривената представа за действителността. Като случая в Швейцария, с възрастната жена, скочила в яма с бели мечки, защото от дете си мислела, че са добри, така пухкави и красиви. Наистина, съзнанието или “безсъзнанието” може всичко. За да не се стига до заблуди, трябва да говорим с децата само за реални неща и това да бъде желязно правило. Добре е да им разказваме, само за това, което се случва в живота. Всичко останало изкривява представата на детето за реалността. Разговаряйки за нещата, които съществуват в природата, а не за онова, което го няма, им даваме възможност, по-дълбоко да опознаят съществуващата действителност и да живеят оптимално в нея. автор: Емилия Наумова   Коментари