Пак ли, Аз?

Много се любуват на природата, но не много я приемат до сърцето и даже на тези, които до сърцето я приемат, често не им се удава, така да се слеят с природата, че да почувстват в нея своята собствена душа. М. Пришвин В света няма зло. Изобщо няма. Злото е резултат на това, как ние използваме нашата природа, нашия егоизъм. Ако започнем да изследваме своя егоизъм, ще започнем да откриваме в него тези качества, с помощта на които можем да се издигнем над тях и той да ни изглежда като абсолютното добро. В никакъв случай не унищожаваме егоизма, той се развива все повече и повече, като всичките нюанси на развитието му, проявени в нас трябва да посрещаме с радост. Съвременният човек ги посреща с мъка, с обида: “Пак аз! Какво съм направил? Какъв съм аз, такъв?” А това не сме ние. Това е природата, която по такъв начин се разкрива в нас, това е огромната егоистична природа. Оказва се, важно са не толкова действията, а нашите намерения. Ако се наслаждаваме на нещо, това все още не е егоизъм. Ако се наслаждаваме, за сметка на другите, нанасяйки им вреда, без да е важно на кого и с какво, това се нарича егоизъм. Но ние съществуваме не сами за себе си, във вакуум, а в обкръжаваща ни среда. Това разбиране идва постепенно, с възпитанието, като винаги трябва да го помним. И тогава нашето отношение към света, към цялата Вселена става съвсем друго – вече е доброжелателно и съчувстващо. Въз основата на подобно отношение, човек започва да вижда, че природата притежава висш разум и чувство. За това разказват много хора, които са близки до природата, много години са преживели в пустинята, в тундрата, в джунглата. Те усещат, именно такава природата, нейното дихание. Природата разкрива себе си пред човека, започва да говори с него. Изумително е усещането, че човек се намира вътре в огромна разумна система, с която се солидаризира. И възниква такова сливане на човека с природата, което го издига на следващото ниво на развитие. Така, разбирането за общия замисъл на природата, подемът на нейното следващо ниво се явява нашата цел. Човечеството се е развивало, за достигането на точно тази цел. И все пак, как да се издигнем над егоизма и да открием в него нужните ни качества? Егоизмът е сила на природата, по-точно една от силите и за да работим добре със своя егоизъм, ни е необходима друга, противоположна на него сила. Такава сила, в помощ на нас, се явява влиянието на обществото. При максималното влагане на своя принос в обществото, сливайки се с обществото, получаваме възможност да използваме тези две сили, като не предпочитаме нито едната, нито другата. Днес отъждествяваме себе си със своя егоизъм и непрекъснато съществуваме в него, а действайки така, сякаш излизаме от него и започваме да гледаме обективно на себе си и на околните. Успяваме да отделим всеки човек от неговата вътрешна егоистична същност и по такъв начин, по неволя, започваме да виждаме хората такива, каквито те биха могли да бъдат, ако правилно използват тези две сили. Под въздействието на обществото всички свои егоистични свойства трябва да преобразуваме в противоположните им алтруистични, сякаш егоизмът е облечен в алтруистична дреха. И ако преди, инстинктивно сме искали егоистично да използваме своето Его, то сега, точно така инстинктивно, започваме да го използваме в противоположната посока. Природата, нагледно ни демонстрира, че всичко, оказващо се най-отрицателно, има своето положително приложение. Не случайно, забележителният лекар и философ от епохата на Ренесанса, Парцелс, е казал: “Всичко е отрова и всичко е лекарство. Единствено само дозата прави веществото, отрова или лекарство.” Така, всичко зависи само от нас. Ако се опитаме да се проникнем от това алтруистично състояние и само да го възприемем за пример, се оказва, че трудно бихме го приели. Но, ако се включат средствата за масова информация, ако тази идея се пропагандира от спектакли, от филми и други начини за рекламиране, то бихме видели съвсем друго отношение и поведение на човека От това следва, че преди всичко трябва да се възпитават индивидите, като се създава чрез тях интегралното общество. И след това, самото общество ще развива в индивидите, вече с тяхно желание, необходимите за това интегрално общество, качества. автор: Емилия Наумова   Коментари