Безкрайност

Намираме се в едно неизменно състояние, в един Свят на Безкрайност, където сме изпълнени със светлина, но не разбираме и не усещаме този Свят в цялата негова пълнота. Безчувствени сме за него, тъй като не притежаваме това сетиво, чрез което бихме могли да усетим тази реалност. Имаме нашето физическо тяло като сетивен орган с пет сетива: зрение, слух, вкус, обоняние, осезание. С помощта на този съвкупен сетивен орган усещаме себе си и света, в който живеем. Но съществува още едно тяло, наречено тяло на душата, което има също пет сетива, които също се наричат “зрение“, “слух“, “вкус“, “обоняние“, “осезание“, само че те са духовни. Чрез това тяло на душата ще можем да разкрием истинските себе си и действителната реалност. В какво се състои проблемът, за да разкрием този друг сетивен орган и да усетим, че и сега се намираме в Света на Безкрайността, където всичко е изпълнено с безкрайна светлина, няма живот, смърт и никакви ограничения? Проблемът е само в наличието на един вид светлина, притежаваща свойството милосърдие, любов и отдаване, чрез която се придобива способността да излезем, навън от себе си, към другите хора. Душата може да се развива от точката, намираща се в сърцето ни, да се разширява и да се отваря навън, само при наличието на тази светлина. А ние можем да я придобием, когато излъчваме от себе си нейните свойства. Тогава става резонанс между нас и светлината, съвпадение на честотата на трептене и ние сме в синхрон с тази светлина. И тогава, в зависимост от степента на развиването в нас на намерението за отдаване, ние ще можем да усещаме постепенно висшия свят, Света на Безкрайността. Чрез свойството отдаване, разкриваме своята точка в сърцето и тя става душа, вместилище на светлината. Това дава възможност на човека да постигне безкрайно щастие, вдъхновение, мир и покой, напълване, знания и любов, които нямат граници. Защото целият ни живот е напълване на нашите желания, на усещането за срещата между желанието и наслаждението. Дори и това най-силно наслаждение, което получаваме от секса приключва след миг. И човек отново започва да се стреми към следващото удовлетворяване. Така че, трябва да се научим да откриваме наслаждение в самото желание. Има едно единствено решение. Вместо да получаваме егоистично, да се научим да отдаваме към другите. И така да напълваме себе си чрез отдаване, защото когато получаваме, никога няма да можем да се удовлетворим, а така ще успеем да придобием съвършеното и безгранично удовлетворяване. Тъй като всичко, което се отнася към нашите човешки свойства, различни от тези на грубата материя на тялото ни, се намира извън нас, в духовните желания на другите хора, в чуждите души. Нашата човешка общност е там, далече от материалните тела. Безкрайно наслаждение стои пред нас и няма причина да не го получим. Но това става само при условие, че разширим нашето желание, присъединявайки към себе си духовните желания на другите хора. Всичко зависи от нас. И когато нашето желание се разшири до големината, с която първоначално е създадено в посока, насочена към другите, ще можем да усетим безграничното наслаждение от това да бъдеш своята същност. автор: Емилия Наумова   Коментари