Тази история започва от една току що засадена бреза в двора на ЦДГ „Ханс Кристиян Андерсен“. Защо от там ли? Затова защото бащата на Надето подари на IV б група дръвчето, а децата засадиха дръвчето и го поливаха и...
Всъщност както всяка история и тази има предистория.
Според хрониките наистина в началото е моментът, когато децата от групата на Атанаска Мирчева и Атанаска Проданова от ЦДГ „Ханс Кристиян Андерсен“ засадиха брезичката, която им подари бащата на тяхното другарче Надя. Но ние родителите не бяхме там.
Затова историята започва от урока, който г-жа Мирчева и децата ни представиха
[caption id="attachment_38579" align="alignright" width="300"]
Г-жа Мирчева и малките природолюбители[/caption]
И така се озоваваме в един хубав ден, някъде към 4 часа следобед, когато вярната публика от нетърпеливи майки, бащи, сестри ,братя, баби и дядовци насядаха по детските столчета, за да видят поредното представление на малките актьори.
Е, за нас това си беше представление, но в хрониките на детската градина ще остане като „педагогическа ситуация, посветена на гората“
След минути в стаята, превърната в сцена, влязоха децата. Със зелени фланелки и шалчета и разбира се артистите започнаха противно на сценария да подвикват на майки ,бащи, братя, сестри, дядовци, баби и изобщо злители. За минутка две изпълнители и публика си махаха, уссмихваха се един на друг, а фотоапаратите и камерите започнаха да трупат кадри за семейните архиви.
И представлението, пардон, педагогическата ситуация започна.
На големия мултимедиен екран се заредиха реки, планини, пъстроцветни поляни, а г-жа Мирчева успя да привлече вниманието на децата и да ги вкара в магията на гората по един необичаен за нас родителите начин. Преподавателката заговори нежно на своите възпитаници, а в един момент гласът и премина почти в шепот. И децата се усмириха. Те просто забравиха за нас родителите, за публиката.
Представете си, че сте в гората и слушате птичите песни, ромона на потоците и вдишвате чистия въздух – заговори г-жа Мирчева. И сред дълбоките вдишвания и издишвания имаше поне няколко на родители, които също си представиха.
Аз лично издишах мъченически заради трудното ми сгъване на малкото детско столче, което водеше до немилостиво впиване на колана в благоутробието ми, но това нямаше никакво значение.
Докато децата си представяха как вдишват въздух, изпълнен с борова смола, на малка бяла дъска Надя рисуваше дърво.
Тогава г-жа Мирчева попита децата какво усещат, докато прегърнат едно дърво от зелената гора. Божко усети, че дървото му дава любов, Роси призна, че чува как тупти сърцето му, а Маринка сподели, че го усеща колко е меко и и като че ли живо.
И когато опитната преподавателка пита децата „Дърветата живи ли са? „, те всички отвърнаха с „да“, но съм сигурен, че вярваха в своя отговор, а не го дадаха по сценарий.
А на голям статив всички в стаята, превърната вече в сцена, видяхме една огромна, изпълнена с живот екосистема само в едно дърво. Яни ни разказа, че на различна височина по дървото живеят бръмбари, калинки, катерички и разбира се кълвачът, за когото деца и родители с усмивки се разминаха в мнението си дали е санитар или лекар на гората.
Мултимедията в бърз кръговрат показа на участници и зрители в урока колко красива може да бъде гората през различните годишни сезони.
А децата пък показаха колко много са научили за гората и за природата, когато трябваше да обяснят кой плод от кое дърво е. Бреза, дъб, липа ,елха и дори нар оживяха на картинките, а малките природолюбители се надпреварваха кой да даде верен отговор.
Какво получаваме от гората деца ? – попита г-жа Мирчева, а отговорите бяха пълни с малко наивност, но с много обич към природата
Гората ни дава чай обясни важно Марти, лист хартия каза Вики, шкафчета обяви Яни, дава ни моливи сподели Йоана, а Теди също като един убеден еколог разясни ,че получаваме от нея чист въздух. Така казаха децата, а в стаята нямаше родител да не се замисли а какво ние хората даваме на гората.
А в края на урока имахме удоволствието да видим нашите деца да пеят и да се забавляват.
Ние също се забавлявахме, когато разбрахме от малките природолюбители, че за да ни е леко, трябва да живеем ЕКО.
И няколко дни след урока, още се сещам за голямата поука да съъбираме разделно ний боклука. Поне това успях да запомня от последната песен. Не е никак малко нали?
Как завърши всичко ли?
Навън, в двора до засадената наскоро брезичка, с която започна тази хубава история, разказана ни от децата в групата на г-жа Атанаска Мирчева и Атанаска Проданова.
Няма начин това дръвче да не са хване здраво за земята. Не само затова ,че децата го поливат редовно, а защото му дават най-важното. Дават му своята обич също като към живо същество.
Коментари