Реалността, в която живеем, се явява единна, неизменна и вечна, съвършена и пълна с наслаждения. Но не виждаме нейното истинско лице, а усещаме само нашия свят. Това е предизвикано от несъвършенството на нашите пет сетивни органа, чиято дейност е насочена към самонаслаждаване.
Ако решим да използваме своето възприемане за света, сърцето и разума си за благото на другите, то ще усетим истинската реалност и ще можем да живеем в нея. Ще изчезнат слепотата и мракът, ще се разсее мъглата, забулваща нашите сетива, този свят ще нараства и вместо да чувстваме само него, какъвто е сега за нас, ще се окажем в един висш свят, в “Райската градина”.
Човешкото его, подобно на магнит, притегля към себе си, каквото му изглежда изгодно, деформира картината на действителността около човека и не позволява на истинската реалност да излезе навън, сякаш я стяга вътре в себе си.
Ако човек замени своята егоистична природа с любов, отправена навън, ако се устреми зад своите предели, то неговата реалност би се разширила, напълвайки се със светлина и съвършенство.
В наше време е необходимо човечеството да извърши подобен преход и затова наблюдаваме протичането на два паралелни процеса. От една страна, хората започват да осъзнават цялата тежест на своето положение и усещат настойчива потребност от промени, искайки да променят сегашното си състояние.
От друга страна, ни се разкрива една наука, която обяснява, как да се осъществи този пробив. Двата процеса се отъждествяват с “осъзнаването на злото” на нашия свят и “спасението”, което се състои в запознаване с възможностите, откриващи се пред човечеството в неговия нов етап на развитие.
Законът за естественото развитие предвещава създаване на нацистки и фашистки режими по целия свят, при което голяма част от човечеството ще бъде изтребена в бъдещите световни войни. Макар, нацизмът да ни изглежда нещо изключително, неговото развитие се оказва, все още незавършено.
Изход за човечеството от тази безизходица съществува. Има социална структура, която е способна да обезпечи всички хора с нормален живот, увереност, мир, покой и щастие.
От хилядолетия човечеството блуждае в търсене смисъла на своето съществуване. Каква е причината за това? На какъв процес сме подвластни и до какви резултати ще доведе? Много методики, религии и вярвания са се опитвали да отговорят на въпроса за причината и целта на битието.
Ние можем успешно да се справяме с проблемите на нашия живот, но за най-важния въпрос, не е по силите ни, за да дадем ясен отговор. “Незнайно покривало” е надвиснало над тази част от познанието и към разгадаването на тази загадка не можем да достигнем по обикновения път.
Безбройните теории, разногласията на мненията и философските доктрини не са притъпили остротата на тази велика тайна. С всяко следващо поколение, у хората расте необходимост да намерят смисъла на живота.
Днес ни се предоставя изключителна методика, път за разгадаване на случващото се. Авторите са достигнали тази нова реалност, пребивават в нея и са способни да обяснят на човечеството, какво представлява тя и как да я достигнем.
Пребивавайки, във финалното състояние на развитието на човека, като не изоставят нашия свят, с тяхна помощ ще преоткрием бъдещето и за нашия поглед, сега.
Природата, преднамерено е поставила човека в състояние, противоположно на крайното му съвършенство. Сега, устремявайки се към него, всеки от нас може самостоятелно да намира средствата за напредване.
“Знайте, събратя - наша плът, това знание дава, как слиза светът от висотата на небесата до нашата низост. Тази реалност е била неизбежна така, както краят на действието се крои в изначалния замисъл. Затова, изначално сме били създадени в Безкрайността, в цялото съвършенство, а оттам - сме точно в този свят и затова е много лесно да намерим всички поправяния, които предстои да дойдат от съвършените светове, предшестващи нас.”
Описвайки висшата сила, създала човека, те я наричат добра и носеща добро. Тя е неизменна и неподвластна на никакви процеси, незабавно се реализира в несъществуващото време.
Всъщност, всички ние се намираме в съвършенството, с което сме създадени и сме изпълнени с непресъхващо изобилие. Това състояние се нарича Безкрайност. Но нашите сетива са изкривени, неточни и подобно на тежко болен, “лежим в безсъзнание”, лишени от възможност за реалното възприятие.
Необходимо е човек да пожелае и самостоятелно да се устреми към истинското си състояние, за да може, впоследствие, наистина да го усети.
Поради това, сме отделени максимално, от възприемането на съвършенството, оставени само със субективното усещане на най-ниското ниво и виждаме този свят, напълно противоположен на абсолюта от любов и доброта.
Именно, оттук човекът трябва, постепенно да разкрива желанието, отправено към съвършенството и в тази степен на отправеност, ще се наслаждава на абсолютното удовлетворяване. Процесът ще завърши тогава, когато самостоятелно се върнем в своето първоначално състояние и се насладим на цялата му, безкрайна мощ.
Така е създадено творението. Отначало е противоположно на своя създател, но способно да му се уподоби. Сами трябва да разкрием съвършенството на намерението на създалата ни сила и замисъла при създаването на творението - да и се уподоби. Осъществявайки това, ще се усетим обичани и в нас ще се пробуди любовта към този източник на живот за нас.
“От това знаем, как да поправяме своя път оттук и нататък. Това прилича на превъзходството на човека над животните. “Духът на животното се спуска надолу”, то вижда само от себе си и нататък и няма разум и разбиране, за да види своето минало и да поправи бъдещето. А след него идва човекът и “духът на човека се издига нагоре”, към миналото. Той гледа в миналото, подобно на това, как гледа в огледало и вижда необходимост да поправи своите недостатъци. Така разумът, гледайки на миналото, поправя своя път, от този момент и нататък.”
Описан е целият комплекс от състояния, които преминаваме още със слизането в настоящата реалност. Творението е създадено съвършено, а после са изкривени неговите усещания, за да може то самостоятелно да избере съвършенството. Така се е оказало в реалността на този свят, в противоположното си състояние.
Реалността на човека е съвкупност, от преминаващите през него усещания и нашето възприятие не съответства на действителното. Необходимо е да “поправим” своите инструменти за възприемане, чрез поправяне на своето отношение към живота. Това ще ни позволи правилно да интерпретираме, случващото се и картината на нашия свят се променя напълно.
Идеалното състояние се проектира върху сегашното състояние, помагайки на човека да се издигне над ежедневието и да зададе въпроса за причината на откриващото се несъответствие. Тогава човекът се нарича – адам (подобен).
Но докато в него не се е пробудил въпросът за смисъла на живота, човек остава на стъпалото на животно, натоварен с всекидневието, като няма в него интерес, извън тези рамки. Така че, животно и човек са двете последователни нива на вътрешното развитие на човешкото същество.
“И затова, няма развитие на животинското ниво, и както преди, стоят там, където са били създадени, понеже нямат “огледало”, за да разберат, благодарение на него, как да поправят пътя и постепенно да се развиват, подобно на човека.”
Цялата дейност на човека, било вътрешни решения или взаимодействие с обществото и околния свят, е предопределена от т.н. духовни гени, които са вътрешните базови предпоставки, направляващи протичането на човешкия живот. Ние ги реализираме, съгласно насочеността на вътрешните и външни условия, които се определят от общата програма за развитие.
Ако не се свързваме с целта, насочена към уподобяване на човека на създалата го сила, се намираме на животинския етап на своето развитие, с отсъствие на свободата за избор и без възможност за влагане на усилия по собствена инициатива.
Желанията, които се пробуждат в нас не ни принадлежат, принудени сме да ги изпълняваме. Само, ако съзнателно се стремим към целта, нашите усилия се издигат над животинското ниво и се устремяват в течението на над-естествения процес, който е противоположен на нашето егоистично естество.
Името на всяко състояние се определя, съгласно целта, която преследва. Ако някой, все още, не е преминал животинското стъпало, но се стреми към това – него вече могат да го наричат човек - адам.
Така че, можем да се намираме в едно от двете състояния или на животинско ниво под властта на своята първоначална егоистична природа, или на човешкото стъпало под властта на създалата ни алтруистична природа.
Човекът е създаден, способен по своята собствена воля да се уподобява на природната сила. За да го осъществи, в него е заложена искра от нея, наречена “точка в сърцето”. Пробуждайки се, тя поражда стремежа към това, което е над нашето обикновено животинско съществуване, свързано с елементарните изисквания за храна, секс, власт, слава и знания.
Тази точка на избора е “огледалото”, защото от нея може обективно да погледнем върху себе си, сякаш отстрани и да осъзнаем, че нашата егоистична природа се явява “зло”, спрямо природата на отдаване. За разлика от човека, животното не е способно на такъв поглед към себе си, отвън.
“Макар и да се развиваме по малко, се развиваме и се усъвършенстваме, вследствие на принуждаване “отзад”, чрез страдания и кръвопролития. И това е, защото с никаква хитрост не можем да се сдобием с “огледалото”, в което да видим вътрешната същност на човека от миналите поколения и най-вече вътрешната същност и световете, които при своето спускане са достигнали до такава ужасна гибел, както са днешните. В резултат, ще се лишим от увереността в живота и ще ни бъдат подготвени кървави разправи и смърт от различен вид в близките години, докато не признаят всички, че нямат никаква идея, как да се предотврати това.”
Човекът е създаден от “материал”, наречен желание за наслаждение, което се стреми към абсолютен покой, какъвто е характерът на създалата го природа. Ние нарушаваме своя покой, само по необходимост, когато не ни достига нещо или когато ни принуждават за това обстоятелствата.
Цялото развитие на човечеството е обусловено от опитите да удовлетворява непрестанно, усилващото се желание за наслаждение. Стремежът за богатство, почести, власт, знания, а и научно-техническият прогрес с много обещания в началото, ни доказа, че се развиваме безцелно и съвсем не ставаме по-щастливи, благодарение на своите достижения.
В действителност, човечеството се приближава до катастрофално състояние, но това не е “пълният провал”, а специално подготвена възможност за качествен скок, нататък. Настъпило е времето да се прощаваме с развитието в егоистичната плоскост на нашия свят и да се започне подем към алтруистичната природа.
Нека си представим, че сме намерили някаква историческа книга, описваща последното поколение, което ще живее след десет хиляди години.
Както вече, можем да се досетим, “урокът” за страданията и войните ни е достатъчен, за да повлияем на бъдещето, чрез изменение на насоката на нашето съществуване и ще ни бъде възможно, да успеем да върнем благото на свободата и мира.
Пред тези бъдещи хора, вече ще стои добрият ред, обезпечаващ им увереност и спокойствие, за да се гарантира минимален покой и мир във всекидневния живот.
“И ето сега, господа, пред вас, в шкафа, стои тази книга, в която е описана и разяснена цялата държавна мъдрост, а също целият път на личността и обществото, които се реализират в края на дните. Това е книга, в която са подредени поправянията на света, извършващи се в съвършенство. Защото е казано, че от природата, изначално излиза съвършенството, а после ние сами се поправяме и стигаме до съвършенството, съществуващо във висшия свят и произлизащо от Безкрайността, според принципа:”краят на действията е в началото на замисъла”. Несъвършеното от съвършеното произлиза, не веднага, а постепенно и няма недостатък в духовното, затова всичко остава съществуващо и изобразеният, в целия свой образ и подобие, в общото и в частното.
Отворете тази книга и ще намерите там всички добри препоръки за живота, които ще се разкрият в “края на дните”. От тези книги ще получите добър урок за това, как и днес да разпределите по местата нещата, касаещи делата на този свят. Имаме възможност да изучим историята чрез миналото и изхождайки от нея, поправяме историята на бъдещето.
Всичко това го приемам, дотолкова е близко до сърцето, че не мога повече да се сдържа и приетото от мен решение да разкрия, от своя гледна точка и от това, че съм намерил в тези книги пътя за бъдещото поправяне, предрешено за нас. Аз ще отида сред хората, “тръбейки с този рог”, защото според моето мнение и разбиране е достатъчно да бъдат събрани всички избранници, така че, започвайки да изучават и да усвояват тези книги, са склонили себе си и целия свят към оправданието.”
Ако можехме да знаем, какви кошмарни бедствия ни предстоят – масово унищожение, екологични катастрофи и природни катаклизми, разбира се бихме изпълнявали тези съвети, своевременно предупреждаващи ни за опасността.
На човек не му достига способност да види общата картина и затова не знае, с какво ще се сблъска, правейки следващата стъпка.
автор: Емилия Наумова
Коментари
08 апр. 2014
2014-04-08
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Тези книги
Реалността, в която живеем, се явява единна, неизменна и вечна, съвършена и пълна с наслаждения. Но не виждаме нейното истинско лице, а усещаме само нашия свят. Това е предизвикано от несъвършенството на нашите пет сетивни органа, чиято дейност е насочена към самонаслаждаване.
Ако решим да използваме своето възприемане за света, сърцето и разума си за благото на другите, то ще усетим истинската реалност и ще можем да живеем в нея. Ще изчезнат слепотата и мракът, ще се разсее мъглата, забулваща нашите сетива, този свят ще нараства и вместо да чувстваме само него, какъвто е сега за нас, ще се окажем в един висш свят, в “Райската градина”.
Човешкото его, подобно на магнит, притегля към себе си, каквото му изглежда изгодно, деформира картината на действителността около човека и не позволява на истинската реалност да излезе навън, сякаш я стяга вътре в себе си.
Ако човек замени своята егоистична природа с любов, отправена навън, ако се устреми зад своите предели, то неговата реалност би се разширила, напълвайки се със светлина и съвършенство.
В наше време е необходимо човечеството да извърши подобен преход и затова наблюдаваме протичането на два паралелни процеса. От една страна, хората започват да осъзнават цялата тежест на своето положение и усещат настойчива потребност от промени, искайки да променят сегашното си състояние.
От друга страна, ни се разкрива една наука, която обяснява, как да се осъществи този пробив. Двата процеса се отъждествяват с “осъзнаването на злото” на нашия свят и “спасението”, което се състои в запознаване с възможностите, откриващи се пред човечеството в неговия нов етап на развитие.
Законът за естественото развитие предвещава създаване на нацистки и фашистки режими по целия свят, при което голяма част от човечеството ще бъде изтребена в бъдещите световни войни. Макар, нацизмът да ни изглежда нещо изключително, неговото развитие се оказва, все още незавършено.
Изход за човечеството от тази безизходица съществува. Има социална структура, която е способна да обезпечи всички хора с нормален живот, увереност, мир, покой и щастие.
От хилядолетия човечеството блуждае в търсене смисъла на своето съществуване. Каква е причината за това? На какъв процес сме подвластни и до какви резултати ще доведе? Много методики, религии и вярвания са се опитвали да отговорят на въпроса за причината и целта на битието.
Ние можем успешно да се справяме с проблемите на нашия живот, но за най-важния въпрос, не е по силите ни, за да дадем ясен отговор. “Незнайно покривало” е надвиснало над тази част от познанието и към разгадаването на тази загадка не можем да достигнем по обикновения път.
Безбройните теории, разногласията на мненията и философските доктрини не са притъпили остротата на тази велика тайна. С всяко следващо поколение, у хората расте необходимост да намерят смисъла на живота.
Днес ни се предоставя изключителна методика, път за разгадаване на случващото се. Авторите са достигнали тази нова реалност, пребивават в нея и са способни да обяснят на човечеството, какво представлява тя и как да я достигнем.
Пребивавайки, във финалното състояние на развитието на човека, като не изоставят нашия свят, с тяхна помощ ще преоткрием бъдещето и за нашия поглед, сега.
Природата, преднамерено е поставила човека в състояние, противоположно на крайното му съвършенство. Сега, устремявайки се към него, всеки от нас може самостоятелно да намира средствата за напредване.
“Знайте, събратя - наша плът, това знание дава, как слиза светът от висотата на небесата до нашата низост. Тази реалност е била неизбежна така, както краят на действието се крои в изначалния замисъл. Затова, изначално сме били създадени в Безкрайността, в цялото съвършенство, а оттам - сме точно в този свят и затова е много лесно да намерим всички поправяния, които предстои да дойдат от съвършените светове, предшестващи нас.”
Описвайки висшата сила, създала човека, те я наричат добра и носеща добро. Тя е неизменна и неподвластна на никакви процеси, незабавно се реализира в несъществуващото време.
Всъщност, всички ние се намираме в съвършенството, с което сме създадени и сме изпълнени с непресъхващо изобилие. Това състояние се нарича Безкрайност. Но нашите сетива са изкривени, неточни и подобно на тежко болен, “лежим в безсъзнание”, лишени от възможност за реалното възприятие.
Необходимо е човек да пожелае и самостоятелно да се устреми към истинското си състояние, за да може, впоследствие, наистина да го усети.
Поради това, сме отделени максимално, от възприемането на съвършенството, оставени само със субективното усещане на най-ниското ниво и виждаме този свят, напълно противоположен на абсолюта от любов и доброта.
Именно, оттук човекът трябва, постепенно да разкрива желанието, отправено към съвършенството и в тази степен на отправеност, ще се наслаждава на абсолютното удовлетворяване. Процесът ще завърши тогава, когато самостоятелно се върнем в своето първоначално състояние и се насладим на цялата му, безкрайна мощ.
Така е създадено творението. Отначало е противоположно на своя създател, но способно да му се уподоби. Сами трябва да разкрием съвършенството на намерението на създалата ни сила и замисъла при създаването на творението - да и се уподоби. Осъществявайки това, ще се усетим обичани и в нас ще се пробуди любовта към този източник на живот за нас.
“От това знаем, как да поправяме своя път оттук и нататък. Това прилича на превъзходството на човека над животните. “Духът на животното се спуска надолу”, то вижда само от себе си и нататък и няма разум и разбиране, за да види своето минало и да поправи бъдещето. А след него идва човекът и “духът на човека се издига нагоре”, към миналото. Той гледа в миналото, подобно на това, как гледа в огледало и вижда необходимост да поправи своите недостатъци. Така разумът, гледайки на миналото, поправя своя път, от този момент и нататък.”
Описан е целият комплекс от състояния, които преминаваме още със слизането в настоящата реалност. Творението е създадено съвършено, а после са изкривени неговите усещания, за да може то самостоятелно да избере съвършенството. Така се е оказало в реалността на този свят, в противоположното си състояние.
Реалността на човека е съвкупност, от преминаващите през него усещания и нашето възприятие не съответства на действителното. Необходимо е да “поправим” своите инструменти за възприемане, чрез поправяне на своето отношение към живота. Това ще ни позволи правилно да интерпретираме, случващото се и картината на нашия свят се променя напълно.
Идеалното състояние се проектира върху сегашното състояние, помагайки на човека да се издигне над ежедневието и да зададе въпроса за причината на откриващото се несъответствие. Тогава човекът се нарича – адам (подобен).
Но докато в него не се е пробудил въпросът за смисъла на живота, човек остава на стъпалото на животно, натоварен с всекидневието, като няма в него интерес, извън тези рамки. Така че, животно и човек са двете последователни нива на вътрешното развитие на човешкото същество.
“И затова, няма развитие на животинското ниво, и както преди, стоят там, където са били създадени, понеже нямат “огледало”, за да разберат, благодарение на него, как да поправят пътя и постепенно да се развиват, подобно на човека.”
Цялата дейност на човека, било вътрешни решения или взаимодействие с обществото и околния свят, е предопределена от т.н. духовни гени, които са вътрешните базови предпоставки, направляващи протичането на човешкия живот. Ние ги реализираме, съгласно насочеността на вътрешните и външни условия, които се определят от общата програма за развитие.
Ако не се свързваме с целта, насочена към уподобяване на човека на създалата го сила, се намираме на животинския етап на своето развитие, с отсъствие на свободата за избор и без възможност за влагане на усилия по собствена инициатива.
Желанията, които се пробуждат в нас не ни принадлежат, принудени сме да ги изпълняваме. Само, ако съзнателно се стремим към целта, нашите усилия се издигат над животинското ниво и се устремяват в течението на над-естествения процес, който е противоположен на нашето егоистично естество.
Името на всяко състояние се определя, съгласно целта, която преследва. Ако някой, все още, не е преминал животинското стъпало, но се стреми към това – него вече могат да го наричат човек - адам.
Така че, можем да се намираме в едно от двете състояния или на животинско ниво под властта на своята първоначална егоистична природа, или на човешкото стъпало под властта на създалата ни алтруистична природа.
Човекът е създаден, способен по своята собствена воля да се уподобява на природната сила. За да го осъществи, в него е заложена искра от нея, наречена “точка в сърцето”. Пробуждайки се, тя поражда стремежа към това, което е над нашето обикновено животинско съществуване, свързано с елементарните изисквания за храна, секс, власт, слава и знания.
Тази точка на избора е “огледалото”, защото от нея може обективно да погледнем върху себе си, сякаш отстрани и да осъзнаем, че нашата егоистична природа се явява “зло”, спрямо природата на отдаване. За разлика от човека, животното не е способно на такъв поглед към себе си, отвън.
“Макар и да се развиваме по малко, се развиваме и се усъвършенстваме, вследствие на принуждаване “отзад”, чрез страдания и кръвопролития. И това е, защото с никаква хитрост не можем да се сдобием с “огледалото”, в което да видим вътрешната същност на човека от миналите поколения и най-вече вътрешната същност и световете, които при своето спускане са достигнали до такава ужасна гибел, както са днешните. В резултат, ще се лишим от увереността в живота и ще ни бъдат подготвени кървави разправи и смърт от различен вид в близките години, докато не признаят всички, че нямат никаква идея, как да се предотврати това.”
Човекът е създаден от “материал”, наречен желание за наслаждение, което се стреми към абсолютен покой, какъвто е характерът на създалата го природа. Ние нарушаваме своя покой, само по необходимост, когато не ни достига нещо или когато ни принуждават за това обстоятелствата.
Цялото развитие на човечеството е обусловено от опитите да удовлетворява непрестанно, усилващото се желание за наслаждение. Стремежът за богатство, почести, власт, знания, а и научно-техническият прогрес с много обещания в началото, ни доказа, че се развиваме безцелно и съвсем не ставаме по-щастливи, благодарение на своите достижения.
В действителност, човечеството се приближава до катастрофално състояние, но това не е “пълният провал”, а специално подготвена възможност за качествен скок, нататък. Настъпило е времето да се прощаваме с развитието в егоистичната плоскост на нашия свят и да се започне подем към алтруистичната природа.
Нека си представим, че сме намерили някаква историческа книга, описваща последното поколение, което ще живее след десет хиляди години.
Както вече, можем да се досетим, “урокът” за страданията и войните ни е достатъчен, за да повлияем на бъдещето, чрез изменение на насоката на нашето съществуване и ще ни бъде възможно, да успеем да върнем благото на свободата и мира.
Пред тези бъдещи хора, вече ще стои добрият ред, обезпечаващ им увереност и спокойствие, за да се гарантира минимален покой и мир във всекидневния живот.
“И ето сега, господа, пред вас, в шкафа, стои тази книга, в която е описана и разяснена цялата държавна мъдрост, а също целият път на личността и обществото, които се реализират в края на дните. Това е книга, в която са подредени поправянията на света, извършващи се в съвършенство. Защото е казано, че от природата, изначално излиза съвършенството, а после ние сами се поправяме и стигаме до съвършенството, съществуващо във висшия свят и произлизащо от Безкрайността, според принципа:”краят на действията е в началото на замисъла”. Несъвършеното от съвършеното произлиза, не веднага, а постепенно и няма недостатък в духовното, затова всичко остава съществуващо и изобразеният, в целия свой образ и подобие, в общото и в частното.
Отворете тази книга и ще намерите там всички добри препоръки за живота, които ще се разкрият в “края на дните”. От тези книги ще получите добър урок за това, как и днес да разпределите по местата нещата, касаещи делата на този свят. Имаме възможност да изучим историята чрез миналото и изхождайки от нея, поправяме историята на бъдещето.
Всичко това го приемам, дотолкова е близко до сърцето, че не мога повече да се сдържа и приетото от мен решение да разкрия, от своя гледна точка и от това, че съм намерил в тези книги пътя за бъдещото поправяне, предрешено за нас. Аз ще отида сред хората, “тръбейки с този рог”, защото според моето мнение и разбиране е достатъчно да бъдат събрани всички избранници, така че, започвайки да изучават и да усвояват тези книги, са склонили себе си и целия свят към оправданието.”
Ако можехме да знаем, какви кошмарни бедствия ни предстоят – масово унищожение, екологични катастрофи и природни катаклизми, разбира се бихме изпълнявали тези съвети, своевременно предупреждаващи ни за опасността.
На човек не му достига способност да види общата картина и затова не знае, с какво ще се сблъска, правейки следващата стъпка.
автор: Емилия Наумова
Коментари