В сърцето има точка

Когато тя се “пробуди”, не можем да се завърнем безметежно към предишното си съществуване. Вече маме потребност, която тегли, имаме искане да съзрее нашата духовност. И тогава човекът е обхванат от едно необичайно и единствено желание, увличащо го в новия свят на съвършенството и любовта. Живеем в реалност, в която постоянно се случва нещо неочаквано, не знаем какво ни чака в следващия миг. Древните мъдреци казват: “Не по своя воля се раждаш, не по своя воля живееш, не по своя воля умираш“. Много от хората вярват в завръщането отново в живота, в продължаването му чрез друго съществуване. Възможно е поведението ни днес да влияе на нашия следващ живот, както и предишният ни живот да е определил нашата днешна съдба. Така че, не трябва да обвиняваме никой друг за своята съдба или да си обясняваме всичко със злочестината ни. Колкото повече се развиваме, толкова по-объркан и непредсказуем става нашият живот. Явно има и други сили, участници в нашето развитие. Ако познавахме тези сили, ако усещахме скритото от нас, което не се вмества в картината ни за реалност, бихме узнали нашето минало, настояще и бъдеще. Бихме разбрали как да не грешим, как да се отнасяме към случващото се, към себе си и към другите, така че всички да се чувстваме добре. Вероятно, проблемът се състои в това, че не виждаме целия свят, в който съществуваме. Разкрита ни е само малка част от него. И поради това, не знаем защо, изведнъж се обвързваме с определени хора, с действия и ситуации. Как да разберем какви сме, защо сме, къде сме и какво ни предстои? Можем ли да опознаем и да видим цялата действителност, тази в момента и онази, която е скрита от нас? Природата е подготвила за нас разкритие и е необходимо да го овладеем. Оказва се, че ние, хората сме като някакво желание за наслаждаване, създадено от природата. Това е така, защото през целия си живот усещаме вечна недостатъчност от напълване, от необходимост за задоволяване на нарастващите ни желания и стремежи. Нещо винаги не ни достига и постоянно се стремим към нови постижения. А наслаждението, което усещаме, след постигането на целта изчезва веднага. И затова нашият живот, усещан в това желание за наслаждаване, се възприема от нас като временен и преходен. В него всичко е нетрайно. Всеки миг идва и се изтрива, вместо да остане и да се допълни със следващия миг. От едната страна е желанието, а от другата е наслаждението. Срещайки се едно с друго, те се неутрализират, макар наслаждението да е минимално. Поради това, целият ни живот е изграден от такива мигновени контакти, които веднага изчезват, докато животът ни завърши. Всеки от нас има определен брой от няколко милиона малки порции желание за наслаждаване, които се разкриват едно след друго, като срещу всяко едно от тях е светлината, силата, която донася напълването за нас. Те се срещат и сякаш, се стопяват. Изчерпвайки своята бройка желания, завършва и нашият живот и цялото ни съществуване. Ако при тези срещи на желанието със светлината, която е потенциалът на природата, ни се удаде възможност да достигнем такова състояние, че има еднаквост между светлината и желанието и те се “стиковат“, оставайки заедно, ще започнем да усещаме светлината, възприемана в желанието, като свой вечен, непреходен живот. Защото предишният миг също ще остане, нали природата съществува вечно. И тогава ще се издигнем над усещането за време. Ще спрем мига и ще придобием вечното съществуване. Това е уникалното, съвършеното на духовния и вечен живот, достижим чрез еднаквост с единната, отдаваща, алтруистична сила на природата. Както тя е обхванала всички нас и е създала благоприятните условия за нашия живот, така и ние, искайки да съществува вечно нашата удовлетвореност, трябва да насочим своите желания за осигуряване и поддържане на живота на всички около нас, като живеем чрез техните стремежи. автор: Емилия Наумова   Коментари